сряда, 23 февруари 2011 г.

ДАОСКА МЪДРОСТ НА ВСЕКИДНЕВНИЯ ЖИВОТ

I. Прогони стреса с усмивка
Винаги помни, че трябва да се усмихваш искрено с очите и да изпълваш сърцето си с любов. Това действа като преван­тивно средство. Когато си тъжен, ядосан, потиснат, разстроен или нервен, твоите органи секретират отрова; а когато си щастлив и усмихнат, те произвеждат медоподобен, здравос­ловен секрет.
Общоизвестно е, че днес животът е много напрегнат. Да се завърши работния ден с главоболие се е превърнало в нещо обичайно за мнозина. С напрежението, което като че ли ни заобикаля навсякъде около нас и вътре в самите нас, „нещо трябва да се направи”. Парадоксалното е, че това, което трябва да се направи, е да не се прави нищо. Когато възникне някаква мъчителна и трудно поносима ситуация, независимо каква може да бъде тя, трябва да се научиш да не бъдеш повличай от най. Начинът, да се научиш да го правиш, е да се усмихваш. С този прост акт светът се преобразява и това, което иначе те безпокои и притеснява, никога не се появява.
Най-напред може да се окаже, че е доста трудно да се схванат резултатите от Вътрешната усмивка и да я превър­нем в част от нашия нов опит; но с достатъчно практика можеш да я направиш интегрална част от своя живот.
Където и да се намираш - стоейки, ходейки или седейки - не забравяй да се усмихваш и да релаксираш, да пълниш сърцето си с любов и да позволяваш на чувството на любовта да се разпространява по цялото ти тяло. Това е много просто и затова много ефикасно. Просто развий едно умиротворено, любящо сърце; усмихвай се с леко сърце и проблемите ти ще се изпарят. 
II. Говори премислено
Говори малко; внимателно подбирай това, което казваш, и кога и как го казваш. Подходящата реч може да е полезна за всички, а като говориш цо-малко, съхраняваш по-добре Ци.
III. Тревожи се по-малко; повече действай
Мисли по-малко за бъдещето и миналото, тъй като това са неща, които те карат да се безпокоиш, а безпокойството поражда стрес.
Вместо това се опитай да се концентрираш винаги, ко­гато можеш - помни, че концентрацията е нещо, което настъп­ва, а не е нещо, чието настъпване предизвикваш ти - и си изгради отношение на оказване на помощ и на прошка към другите хора в своето ежедневие.
IV. Развиване на мисловна сила
Даоските методи включват в себе си развиването на размножителната и мисловната сила. Думата за „ум” в много източни езици означава също така и „сърце”, както е и в китайския език. Когато в своето развитие достигнеш до етапа, при който вече не си завладян от личните си амбиции, когато си способен да забравиш за себе си и да развиеш сърцето си, ти притежаваш средствата да се освободиш от болестта.
Когато си болен и медитираш, не си въобразявай, че правейки го, ще се освободиш от заболяването си. Вместо това просто се съсредоточи върху предписаната точка или метод и всичко останало ще изчезне. 
 V. Контролирай сексуалния си живот; не позволявай той да те контролира
Обуздай сексуалната си активност. Прекалено честата еякулация намалява в голяма степен запаса от Ци и способ­ността за концентрация.
Умът бива обезпокоен от това, с което го подхранват очите, ушите, устата, носът и умът - т. е. сетивата. Когато сме млади и сме подложени на сексуална стимулация, не сме подготвени да се справим с нея по подходящия начин, който би ни позволил да съхраним нашата енергия. Затова за препо­ръчване е да се концентрираш върху ежедневната си практика и да избягваш „разсейванията”.
 VI. Отнасяй се с внимание към главата; затопляй стъпалата
Отнасяй се с голямо уважение към главата си. Мисли за нея като за храм на Бога и на ума. Разглеждай я като храм на душата и основен контрол над всички жизнени органи. Има едно емпи­рично правило, към което трябва да се придържаме: „Студена глава, топли крака.” Това те прави сигурен, че не си събрал прекалено голямо количество енергия в главата, която е възмож­но да ти причини неприятности и дори някое заболяване. Когато силата се насочи към главата, може да се вдигне кръвното наля­гане. Насочването на силата надолу към стъпалата може да намали налягането, а поддържането на стъпалата затоплени, може да те предпази от сърдечни пристъпи. Затова разтривай стъпалата си и ги поддърждй топли. Когато приключиш, винаги трябва да събираш енергията в пъпа и да я поддържаш топла.
VII. Поддържай врата топъл
Във врата са разположени много важни кръвоносни съ­дове, нерви и връзки с тази твърде важна част от тебе - главата. Затова се отнасяй добре и към него; поддържай го топъл и го облекчавай като го затрупаш с усмивки.
Опитай се да не използваш прекалено много своите сетива. Недей да гледаш или да слушаш дадено нещо прека­лено дълго. Когато сетивата се използват прекалено, може да се разболееш.
Ако прекаляваш с хранене или пиене, ще си навлечеш някое заболяване.
За да удължиш живота си и да се предпазиш от заболя­ване, практикувай много пъти на ден преглъщане на слюнка­та си.
Не се излагай на вятъра след баня или ако си изпотен.
Замени нечистата Ци в своето тяло като практикуваш Микрокосмическата орбита и като отвориш всичките 32 маршрута.
Наслаждавай се на божествеността в себе си и можеш своевременно да се развиваш към безсмъртието.
VIII. Мъдрост в храненето
Недей да поемаш храна, докато преядеш, а след това да си легнеш или да почиваш дълго време, тъй като това със сигурност ще съкрати живота ти.
Храни се докато леко се заситиш и след това направи бавна разходка; и изобщо недей да се храниш вечер, преди да се оттеглиш за сън.
Поемай малки количества храна и се храни по-често. По този начин ще си сигурен в доброто храносмилане и в това, че няма да претоварваш петте органа.
Когато се храниш, най-напред поемай горещите храни, а след това топлите; и ако липсва студена храна, изпий малко студена вода. Винаги преди хранене поеми малко въздух и го преглътни.
През пролетта яж по-люто, по-кисело през лятото, по-горчива храна през есента и по-малко солена храна през зимата, но не прекалявай с нито една от тях.
В общи линии сготвената храна е по-добра от несготвената и да се поема по-малко количество е по-добре от това, да се поема голямо количество храна.
Ако си поел прекалено много храна, внимавай да не изпиеш голямо количество вода като я погълнеш наведнъж.
Лошото храносмилане се появява, когато преядеш след като си прегладнял.
Недей да ядеш сурови плодове на празен стомах, тъй като раздразват диафрагмата.
Голямото количество сурови зеленчуци могат да причи­нят нездрав цвят на кожата.
IX. Недей да стигаш до крайности
Ако ходиш твърде много, ще увредиш сухожилията; ако седиш прекалено много, увреждаш плътта; ако стоиш прав прекалено дълго, увреждаш костите; ако лежиш прекалено много, увреждаш жизнената енергия; а прекаленото взиране и гледане уврежда кръвта.
Гневът, скръбта, жалостивостта и меланхолията са вред­ни, както и прекалената радост или удоволствие; въздържане­то от сексуална активност е вредно; да се тревожиш е вредно. Накратко, да не спазваш умереност във всичко е вредно.
X. Радостта увеличава Ци
С голямата радост Ци се извисява. Голямата скръб предизвиква спирането на потока на Ци. Можеш да изтощиш своята жизнена енергия с прекалено чести сексуални контакти.
Да преглъщаш слюнката си, означава да увеличаваш нейната есенция. Когато тя не се преглъща, губи своята сила.
Когато си болен, не лягай с глава на север.
Ако говориш прекалено много, веднага след като се събудиш, ще се лишиш от жизнената си сила.
XI. Сезонни грижи за здравето
През зимата се грижи стъпалата да са топли, а главата може да е хладна. През пролетта и есента може и двете - главата и стъпалата - да бъдат хладни.
Когато си болен и изпотен, недей да пиеш студена вода, тъй като това ще увреди сърцетснй стомаха.
Когато си лягаш през пролетта и лятото, нека главата ти е обърната на изток, а през есента и зимата трябва да е обърната на запад.
За да не се разболява, Майсторът кляка, за да уринира преди хранене, и стои прав, когато уринира след хранене.
Когато спиш, свий краката в коленете и лежи на едната си страна. Това увеличава жизнената ти сила.
           През лятото и есента си лягай рано и ставай рано; през зимата си лягай рано и ставай късно; а през пролетта си лягай, докато още е светло и ставай рано.
В зори, на обяд, следобед, привечер и в полунощ почис­твай зъбите си и изплаквай устата си седем пъти; това ще удължи живота ти и ще укрепи костите, зъбите, мускулите, ноктите и косата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар