понеделник, 28 февруари 2011 г.

Закон за дхармата или целта на живота

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ НА ЖИВОТА...
УНИ­КАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.
И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТ­ВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.
Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която
шепотът на часовете се превръща в музика...
А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш
платно с нишки, изтръгнати от собственото ти
сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно...
Халил Джубран, „Пророкът
Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във фи­зическа форма, за да изпълним дадена цел. Поле­то на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.
Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволя­ват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, ко­ято създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.
Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъ­щери. Отново и отново им повтарях, че има при­чина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизи­телно от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се без­покоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тре­вожи. Не желая да се съсредоточавате само вър­ху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вни­манието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален та­лант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него. В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мис­лите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.
*  *  *
Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проуме­ем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявле­ние във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни прежи­вявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.
Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първо­то условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или бо­гиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.
Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в сво­ето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по съ­щия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-до­бър от всеки друг на цялата Земя. Когато прави­те това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.
Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служи­те на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир? Когато съчетавате своята способност да проявявате уни­калния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пъ­тят за постигане на истинско изобилие.
Тук не става дума за нещо преходно: изобилие­то е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеот­дайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?, започнете да си задава­те въпроса „Как мога да помогна?.
Въпросът „Каква полза ще имам? е вътреш­ният диалог на егото. Питането „Как мога да по­могна? е вътрешният диалог на духа. Духът е оно­ва пространство във вашето съзнание, в което въз­приемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам? към „Как мога да по­могна?, за да се издигнете автоматически над его­то и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлиза­не в пространството на духа, но простото измес­тване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна? също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, къ­дето усещате своята принадлежност към Вселе­ната.
Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете някол­ко неща.
Първото от тях е: Аз ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практику­ване на духовност.
Второто, което трябва да си обещаете, е: Ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, за­щото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността. Т.е. когато съм в състояние на блаженство.
Третото обещание е: Ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го при­ложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на сво­ите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на дру­гите.
Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проб­лем и разполагахте с колкото искате време и сред­ства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уни­кални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?
Намерете отговора на този въпрос и го приложе­те на практика.
Открийте своята божественост, намерете уни­калния си талант, поставете го в услуга на чове­чеството и ще можете да генерирате цялото бо­гатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да въз­приемате живота си като вълшебен израз на бо­жественото - не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския сми­съл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА
ДХАРМАТА ИЛИ ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
Ще се възползвам от закона за дхармата, ка­то обещая пред себе си следното:
1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тиши­на в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, веч­но съществуване.
2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които оби­чам да върша, проявявайки уникалните си та­ланти. Когато проявявам уникалните си талан­ти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.
3. Всеки ден ще се питам: „Как да служа? и „Как да помагам? Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар