понеделник, 7 март 2011 г.

Кундалини - път към безсмъртието

Още от дълбока древност са правени наблюдения и проучвания върху начините на циркулирането на енергията в човешкото тяло. Древният човек в лицето на шамана е имал магически инструменти, с които изучавал вътрешния си свят и така въздействал върху външния. Шаманизмът дал основата на всички останали мистични и езотерични системи, между които Кабала, Даоска йога, Тантра и много други. Повечето от тях се занимавали с укрепване, хармонизиране и увеличаване на енергията Ци /Кундалини, Абсолют/ в тялото, както и с трансформирането й в нова форма. С различни медиативни техники се постигало така желаното обединяване на Божията искра в човека с нейния Източник. Този вътрешен свещен огън довеждал човека до истинско себеосъществяване, като населявал съзнанието му със златната същност на просветлението.
Мъдростта на египтяните обяснявала този процес с хармонизиране на минаващата по пътеката Джед на гръбначния стълб енергия с духовения образ на висшата човешка същност /небесната душа Ба/. С осъществяването на този свещен брак се вливала енергия и във второто, светлинното тяло Ка. Така то се възпламенявало и се създавало златното одеяние, наметалото, чрез което се сътворявало безсмъртното тяло.
Доасите пък вярвали, че когато човешкият зародиш е все още в утробата, той получава през пъпната връв специален вид предрожденна енергия Ци, която циркулира свободно по 32-те енергийни меридиана.Това подържало зародиша в съвършено равновесие и здраве. Но след раждането, в резултат на неправилен живот, постепенно енергийните маршрути се запушвали и това водело до дисбаланси, болести, старост и смърт. Затова първата цел на Даоската йога била, и все още е, възстановяване на пренталната /предрожденна/ Ци с най-различни трансформиращи техники, като „Вътрешната усмивка”, „Шестте лечебни звука”, „Сливане на петте елемента” и др.Тя разглежда този процес като ново раждане, връщане към състоянието на първично съвършено равновесие. Така даосите създавали в главния си център /зад пъпа/ Дан Тиен на петте елемента, събиращ „огъня” на сърцето, „водата” на бъбреците, „дървото” на черния дроб, „метала” на белите дробове, „земята” на далака в истинска лаборатория за вътрешна алхимия.
През 90-те години на миналия век мистичната организация „Златна зора”, в която членувал и Алистър Кроули, обучавала своите ученици да се „изкачват” по десетте Сефирот от Дървото на Живота. На всяка следваща стъпка от ритуалите се уравновесявали различните аспекти на личността, асимилирала се двойствената природа на сексуалността. Окончателната цел била обединението с Божествената природа Кетер, където всичко съществува в състояние на необособено мъжко /Ян/ и женско /Ин/ начало.
Сред най-строго пазените в тайна даоски практики било използването на половата енергия за овладяването, контролирането и трансформирането на енергията Ци /Кундалини/. В „Тайните на Златното цвете” тази практика се наричала метод на обратния поток. Даосите открили, че задържането и обръщането на сексуалната енергия, наричана от тях Дзин, имало укрепващ и подмладяващ ефект върху тялото.
В редица култури още от древността жриците в храмовете са изпълнявали свещени ритуали с помощта на сексуалните огньове на пречистването. Те са имали за свой символ змията и са работели под ръководството на богините, като Изида, Ищар, Кали. Били обучени в тази, така наречена змийска енергия, която протича по един централен и два странични канала в гръбначния стълб, активира се от акта на единението и свързва чакрите в една взаимнозависима верига. С правилното използване на тази свещена енергия чрез специални дихателни техники за контрол те създавали добро съотношение между физическото и духовното тяло и така се превръщали в огнени съдове за пречистване на всяка душа, докоснала се до тях. Със своята дъгоцветна аура жриците се превръщали в мултиизмерна стълба към световете, позволяваща на свързаните с тях да повишат честотите на съзнанието си и така да се свържат с истинската си сакрална същност. Храмовите девици били обучени и да изгарят всички предишни връзки на своите партньори с фалшивите им същности, за да могат да се изкачват по стълбата на змийската енергия и да застават лице в лице със собствената си вечна природа.
В по-голямата си част владеенето на сексуалните тайни е било насочено към обогатяването на живота със свещен характер. Разбира се, често се е стигало и до злоупотребяване с тази сила. За еврейските кабалисти, обаче, чрез светостта на половата енергия мъжът и жената се свързвали в единството на тяхното битие, което е образ и повторение на свещения съюз горе в небето. И именно за това единство трябвало да мислят мъжът и жената през време на половия акт и особено в момента на оргазъм.
За осъществяването на тази цел евреите притежавали цяла система от учения, определени правила и практики, които са описани в „Зохар”/един от основните текстове на езотеричната доктрина на юдаизма Кабала, другият е Сефир Йецира/. В „Зохар”/ч.І.49б, 50а/ се казва, че мъжът трябва непрекъснато да е свързан с жената, т.е. да се превърне в мъж и жена и да свърже в едно сърцето, ума и духа си. А по време на акта жената да изтегля Шекина, женската форма на Бога, надолу в себе си, за да може мъжът да усеща, че се съединява с женското Божествено присъствие, че е ощастливен от две жени – от небесната и земната. И доставяйки удоволствие на жена си, да знае, че доставя радост и на Шекина. Както и да осъзнава, че така съдейства за разпространението на мира в света. Дори неудовлетворяването на партньорката му се смятало за грях, тъй като така отнемал честта и на Шекина, която имала грижата да гарантира свята душа за бъдещето му дете. Така, всъщност, мъжът сключвал договора на благословението, наричан Договор на Светия, според който изпълнявал религиозното задължение на съпружески секс в сабат /събота/ в присъствието на Шекина.
Западните кабалисти били много по-либерални в осигуряването на сексуалната си енергия, изхождайки от различните потребности от нея при различните хора. Сексуалният магьосник Алистър Кроули използвал тази енергия с много партньори от двата пола. Той вярвал, че „всеки мъж и всяка жена са „Звезда” и те притежават нейната жизнена сила, наречена от даосите Ци. Даоските адепти също се възползвали от нея, за да я увеличат, да я балансират чрез женската енергия, която е по-близо по дух до силите на природата. И обратно жената-адепт пък абсорбирала мъжката /небесна/ енергия Ян, за да постигне равновесие на своята земна енергия Ин.
Кабалистите препоръчвали в момента на оргазъм да се използва силата на заклинанието и концентрацията върху желаната промяна, като например спиране на цигарите, оздравяване, отслабване и др. Моралният тон на сексуалната магия бил ограничен единствено от съвестта на практикуващия.
Даосите също практикували подобна сексуална магия. Мъжът и жената осъществяват полови контакти в продължение на шест последователни дни /или нощи/, но мъжът не еякулира. На седмия ден двамата се концентрират върху желания резултат и мъжът еякулира.
Даосите издигат сексуалните тайни в упражнението „Кан и Ли” до невиждани висоти, превръщайки ги в истински алхимичен процес. В него енергията се превръща в нов вид и тя обновява ума и тялото. Това са упражнения на Просветлението, нещо като сношение със самия себе си – най-великият сексуален секрет за действителното преживяване на мъжката и женската енергия в тяло, въвлечено в полово сношение. Дори накрая то можело да бъде изживяно извън физиката в безсмъртното Духовно тяло, което по този начин се изпраща да пътува и да среща водачи в горните светове. Чист шаманизъм, който е възможен само с помощта на опитен учител по Даоска Вътрешна Алхимия, който учи чрез специални практики на секс със самия себе си, при който енергията се изтегля от епифизата и се смесва в Дан Тиен на слънчевия сплит със сексуалната енергия, извлечена от половите органи. Това създавало несравнимо с нищо екстатично чувство в тялото и най-вече в Кристалния дворец /Небесното сърце или Философския камък в Западната алхимия/ под върха на главата, областта в мозъка, включваща хипофизата, епифизата и таламуса.
При това сливане на небето и земята, всъщност, се осъществявало сношение в мозъка, в което епифизата играе ролята на доведен до оргазъм мъжки полов орган от трептенията на хипофизата, действаща като женски полов орган. Докато таламусът /жлезата, свързана директно със Северната звезда /действала като подгряващ и възпламеняващ котел.
Алистър Кроули нарича този звезден космически акт „разкриване на небесната компания”, в която практикуващият осъзнавал, че всяка негова клетка е център в безкрайното пространство, така както и всяка звезда е такъв център. Това възможно идентифициране на Аза с центъра на Вселената Кроули извежда в „Книгата на закона”, която му била продиктувана от безплътното същество Айвас в три последователни нощи /8,9 и 10 април 1904г./ през време на неговия меден месец с жена му Роуз в Кайро. С тази книга на звездната магия се ражда нова сексуална ера за човечеството. Образно тази картина е изобразена от Франц Бардон в „Инициация в херметичната наука” в така наречената от него първа карта на Таро. Над короната на нейната глава има прозрачно кълбо, в което небесният мъж /Великият Отец, Хохма/ и небесната жена /висшата Шекина, Бина/ извършват полов акт, който символизира и повтаря творческият акт във Вселената, въпреки че е много трудно да се опише или нарисува, защото възприемащото го висше съзнание стои много над способностите на интелекта.
За разлика от повечето западни религии, индуизмът никога не е потискал чувствените наслади, тъй като винаги е разглеждал човешкото тяло като интегрална съставна част на човека, а не като отделено от душата. Затова индуистът се стреми към реализация на цялото си същество, включващо и духа и тялото. Индуизмът дори развива едно направление – средновековният тантризъм, където просветлението се търси в дълбокото изживяване на плътската любов. В него „всеки е едновременно и двамата”. „Доброто” и „злото”, „мъжкото” и „женското”, „това” и „онова” престават да бъдат противоположности. И главната цел на източните практики е създаването на динамично равновесие между тези относителни полюси. А, според Лоадзъ, напълно реализираното човешко същество е това, което „знае мъжкото и все пак се придържа към женското”. Така се стига и до така нужния покой в динамичното равновесие на вечното движение във Вселената, в резултат на който се ражда духовният ритъм, този който владее небето и земята.
За силата на половата енергия са знаели доста и Буда, Заратустра, Махавира, Йоан Кръстител, Уйлямс Джеймс, Ницше и много други зналци. Те познали преживяването, което трансформира, носи излъчването на сияние, радост, на феноменална дълбочина, познали своето най-вътрешно съкровище, както и концентрацията върху своя център, в резултат на която се получава една експлозия от светлина. Така са познали, реализирали са себе си, като са пили от изворите на божественото.
Заратустра казвал, че любовта на непросветления не е нищо друго, освен похот. Че само просветленият познава красотата и духовността, и божествеността на любовта, която вече не е обвързване, а само даване без очаквания за взаимност. Че истинската любов обича заради самата любов и обектът на любовта е без значение. Да бъдеш бог, това е в потенциала на всеки, казва той. И ако си много близо до разцъфтяване, съществуването ще е готово да доведе твоята пролет колкото е възможно по-скоро, защото щом Бог е създал света, значи светът не е нищо друго, освен едно продължение на Бога, на Неговата творческа способност и светът не може да е Негов враг. А тялото, според Неговия план, е изворът на целия ти живот и това, което ти правиш с него, зависи от теб. Ти може да си грешник, може да си светец, но тялото нито те съблазнява да станеш грешник, нито те окуражава да бъдеш светец. Какъвто и да си, дали грешник или светец, тялото продължава своята работа, която е толкова голяма, че то няма време за каквото и да било друго. Заратустра имал огромно уважение към тялото, защото само от него можеш да се движиш към своето истинско същество.
Ако тялото, обаче, бива осъждано, отричано, измъчвано, което се прави от векове, това затруднявало осъществяването на човешкото предназначение. И въвлечен в една битка с тялото си, човекът унищожава своята безценна енергия. Затова тялото трябва да се приеме с любов, с благодарност, с признателност и да се превърне в стъпало към твоето същество, казвал Заратустра, каквото е и намерението на природата – да се признае тази голяма интелигентност на тялото, което никога не казва „аз”, обаче в действителност изпълнява всички функции, които трябва да се изпълняват от това „аз”.То винаги е искрено, не те мами и винаги е автентично. Ако искаш да достигнеш до своето същество, съветва мъдрецът, започни с тялото си. Започни да вярваш в неговата вътрешна светлината и тогава тъмнината може да изчезне. Така ще откриеш и своя закон, който произтича от твоето съзнание.
В днешно време също са внасяни много различни доктрини и формули за значението на любовта и половата енергия, но единствено Учението „Път на Мъдростта”, с ръководител Ваклуш Толев, даде на съвременния човек вътрешно знание за тайната на неговата най-висша енергия – половата и разгледа пола като Енергия и Принцип. Според Ваклуш Толев, в повечето трактовки по този въпрос много рядко се е стигало до някакви значими изводи. По-скоро – обратно, повечето са се отдалечавали от истината. Фройд, например, опорочава идеята за половата енергия, като разглежда копнежа либидо само като биологична енергия и полов инстинкт. Ако беше видял в стремежа на детето към майката като либидо един закон за прераждане и за откриване в него на духовно родство, нямаше да изпъква на преден план само повика на половата наслада. Фройд заложи в съвременните човешки представи и така грешната теза за Едиповия комплекс в кръвното полово привличане. Да, древногръцкият митологичен Едип цар убива баща си и се жени за майка си, но после, осъзнавайки се, си избожда очите. Защото културата на пола е нещо много повече само от културата на очите, на зримото познание.Иначе тя щеше да продължава да диференцира само по външни признаци двете мъжко-женски противоположни страни на половата енергия.
Много по-далече от тези съвременни интерпретации на темата отиде Ото Вайнигер в своя труд „Пол и характер”, в който разглежда същността и характеристиката на половата енергия.
Но Учението Път на Мъдростта отиде още по-нататък и предостави вътрешното знание за идеята – човекът бог в развитие. И тъкмо полът е една предхода към нея, един пролог на зримото към епилога на незримото. И за да го осъществи, човекът трябва да извика от Мировото съзнание съответната енергия, която е съсътворителната Божественост. Това е възможно, защото тя е вложена в нас заедно с Божието Дихание. В своята еволюция тази енергия Кундалини първо слиза от Небесния андрогин, двуполовя Адам Кадмон в сътворения да се развива земен човек, раздвоен в принципите Мъж и Жена и чрез възпроизводителната енергия да стане съ-Божествен. От андрогина Адам е изведен другият пол – Ева, т.е. астралът, повикът на желанието, изкушението, съблазънта.
При слизането, според Ваклуш, Кундалини си създава стъпала, подстъпи, пристани /седемте чакри/, в които работи и по които после отново се връща. Създава и мозъчната материя и ларинкса. Направи плътта възприемчива антена, за да може да улавя потоците на Мировата сила. Подготви ларинкса, който ни освобождава от крясъка на животното, за да преработи членоразделната реч в слово, т.е. – в светлина и живот, защото,
благодарение на ларинкса, крясъкът се превръща в богоречие, богознание, в едно непресъхващо творчество, което превръща човека от Боголик в Богоподобен. И така инволюцията прераства в еволюция – от първата чакра Кундалини преминава през втората /пъпът/, където се преразпределят енергиите, издига се през свързания с кръвта далак /трета чакра/, после през хранещия се от словото четвърти център /сърцето/, след това през петата чакра /ларинкса/ на ясночуването, наричана „реката на забравата”, защото можеш да преминеш през нея без себе си, без своето его.Оттам нататък движещата се нагоре енергия преминава през събуденото трето око – хипофизата /шестата чакра/ и накрая излиза през седмата чакара /епифизата/, която дава Мировото съзнание.
Това е то – безсмъртието е огненият знак и закон, мярката на Богоосезаемата необходимост. Такава е задачата на половата енергия – да създава от човека бог. Ако разбира се институциите и религиите не й пречат, както става много често.Много от религиите и институциите внесоха порока, като заклеймиха пола и така се родиха изкривяванията. Така сладострастието опорочи възпроизводството. Гаснещите и несъбудени езици на половата енергия, казва Ваклуш, омаломощиха човека, и ставайки импотентен като енергия и като мислене, той започна да търси външни стимуланти /виагра и др./, което още повече задълбочи проблема.Идеята за целомъдрие в монашеството също роди перверзност и извращения. Затова Учението Път на Мъдростта изведе и тезата -знаещият е повече от безгрешния и определи безсилието на незнанието като особено тежък порок. Но в бъдеще и това ще се промени, според Ваклуш, дори ще дойде време, когато човекът ще може , не само да формира материя, но и да довежда души, които да я поселяват. Дори прииждане на велики души може да се прави и без да се изграждат нови тела.Именно със специалния хормон от хипофизата, който храни енергията на възпроизводството, човекът ще може да извика в себе си огнената сила на вложения в себе си божествен човек, да разчупи печатите от Книгата на Живота и да прочете рецептата за безсмъртие чрез овладяването на половата енергия, а така и да превърне Божията човечност в Човешка божественост. Макар че, колкото и странно да е, и в настоящето някои коренни култури имат архетипно познание за тази трансформираща сила и без много да я демонстрират, просто я прилагат.
Племето „буги” в с. Псоловеси, Индонезия, отдава особена почит на третия от общо петте им джендъри /полови идентичности/ – хората, събрали мъжкото и женското начало в едно, имащи две полови съзнания, които, според техните вярвания, особено много допринасят за разпространението на Светлината. „Бугите” знаят, че трябва да съществуват в хармония, без да привилегироват или изолират един от своите джендъри, защото това ще наруши природния божествен ред.
Това че всички древни практики, като шаманизма, и съвременните, като тези на „бугите” имат една и съща цел, само доказва, че те са изначални и имат една и съща основа – необходимостта от единение и сътрудничество между Творец и творение. А то няма да се постигне чрез някои преднамерени спекулации със знанието за половата енергия.Великото дело изисква човекът да открие и да изяде плода от Дървото на Живота и да заживее вечно, както се казва и в Битие 3:22-24. Просто трябва да намери вход, за да се отправи към обратният път, водещ към Едемската градината. А щом веднъж Духът, Ци, Кундалини, е слязъл да свърши тази работа, той е оставил и пътните обозначения за връщането си.
Лияна Фероли

Няма коментари:

Публикуване на коментар