понеделник, 7 март 2011 г.

Методи за психотренинг

Методите за психотренинг и психофизическа саморегулация в източните култури са разнообразни и много ефективни. Те дават възможност на човека да се противопоставя активно на влиянието на неблагоприятните и агресивните фактори на заобикалящата го среда. Изучаването на бойни изкуства в тяхната традиционна за Изтока цялост като част от тези методи показва, че тези системи имат универсален характер и са насочени към хармонизация на човека с природата и обществото.
Овладяването на тези методи и тяхното използване съществено повишава продуктивността на конкретната практическа дейност. Човек може да постигне по-добър тип реагиране на емоционални стимули, по-висока степен на гъвкавост и надеждност на системите за поддържане на живота. Умението да управлява своите психофизически реакции, постоянната съзнателна активност и адекватност, изработени в резултат на продължителни тренировки в различни стилове бойни изкуства, позволява на човек в екстремални ситуации да активизира и мобилизира потенциалните възможности на своя организъм, да разкрие и да освободи резервите си за адаптация, за по-активна реакция на агресивните въздействия на външната среда.
Ефективността на тези методи, отговарящи на реални жизнени потребности, нагледно се потвърждава от многовековната практика. За основател на съвременните бойни изкуства се приема легендарният Бодидхарма. Той е бил будистки монах, основоположник на учението Дзен. Живял е през 6 век от новата ера. Роден е в Индия, която напуска за да провъзгласи своето учение по света. Смята се, че той е основател на също така манастира Шаолин. Всестранното развитие и усъвършенстване на разработените в средновековен Китай методики способстват за проникването на китайските културно-психологически традиции в Япония. Там те встъпват в активно взаимодействие с местните традиции. Типичен е примерът с разпространението на Чан (на японски Дзен) Будизма от Китай в Япония, станало с края на XII в. Основите на Дзен учението са използвани от самураите в качеството на основа за изграждане на моралния кодекс на японските воини. Този кодекс е почти идентичен с доктрината на Дзен за живота и смъртта и признава рицарството като учение за праволинеен и безстрашен стремеж за възвръщане във вечността.
В сферите на духовния живот на народите от Изтока тези методи, рационални по своята същност, са били подчинявани на религиозно-мистични цели. Механизмът на въздействие им е основан на напълно реални психофизически състояния и процеси, но ефектът от тяхното въздействие се мистифицира и интерпретира в духа на различни религиозно-идеалистически, окултни и мистични учения. В тайните религиозни общества връзката между външния свят и психофизическото състояние на човека се трансформира в пo-прост и понятен архаичен модел на магическо въздействие върху обекта посредством овладяване на свръхестествени способности.
В съвременните условия тази мистифицираност може значително да затрудни научната интерпретация на културно-психологическото наследство на източните народи. Това обаче не е повод да се отрича положителният принос на духовната култура на страните от Изтока. Затова оценката на тези културно-психологически традиции, както и анализа на други феномени от източната култура, изискват прецизността на научния подход и доверие в доказаните в продължения на хилядолетия методи за психофизически тренинг.
Ефективната реализация на професионалните знания и навици на човека в екстремални условия зависи от възможностите му да управлява своето психофизическо състояние. Това се разкрива при професиите, характеризиращи се с условия на интензивни стресови фактори, остър дефицит от време, необходимост от максимално бързо и правилно решение на ситуационните задачи при недостатъчна или неопределена информация. При тези условия резултатността на продуктивността се намират в пряка зависимост от метода за моделиране на външната среда, а също от метода за активизация на творческото мислене.
В традиционен Китай широко разпространение получава системата за психофизическа тренировка, подразделяща се на относително самостоятелни системи с общо название „у-шу” (кунг-фу). Тази система е неразделен елемент от културата на психическата дейност е тясно свързана с религиозно-философските, социокултурните и политическите традиции и институции на стария Китай. Тя изпълнява психотерапевтични, възпитателни, профилактични, общооздравителни и други функции.       
В Европа широко се използва методът на автогенна тренировка. И.Шулц разработва този метод върху основата индийските йога-системи. Автогенната тренировка е метод на психотерапията, психопрофилактиката и психохигиената, предназначен да повишава възможностите за саморегулация на непроизволните функции на организма. Използването на този метод в екстремални условия е крайно затруднено, тъй като той е ориентиран към релаксация, а не към активация. Автогенната тренировка е ефективна при стресови ситуации, но постигнатата чрез нея релаксация прави невъзможно действието в самия процес на автотренинга. За възвръщане към активна дейност е необходимо време, за да се излезе от състоянието на релаксация и да се премине към активизиране на психофизическите процеси.
Традиционните индийски системи по йога също активно се използват в последно време във връзка с методите на психофизическата подготовка. В системата йога физическото и психическото здраве са задължителни условия за постигане на висша степен на познание. А за повишаване на издръжливостта и работоспособността е необходима постоянна тренировка на функционалните възможности на организма.
Системата йога и системата на Шулц носят статичен характер. Те ползват прийомите на психофизическата подготовка, които са в основата на статичната гимнастика (стойки асани) и пасивната (статична) медитация. Механизмите на пренасяне на изработените навици за регулация на психофизическите процеси при ситуации с активни действия са no-слабо разработени (или пазени в тайна) отколкото в японските и китайските системи за психотренировка. Освен това в тези системи се акцентира върху използването на словесни формули за самовнушение, което затруднява спонтанното реагиране в реална ситуация.
Те са с динамичен характер и позволяват да се регулира психофизическото състояние на човека непосредствено в процеса на екстремални ситуации. Друго важно тяхно достойнство е комплексният характер на въздействието върху организма на човека. Те включват в себе си както динамични, така и статични упражнения, както словесни, така и несловесни средства за всестранно въздействие върху всички аспекти на човешката дейност (двигателна гимнастика „дао-ин”, дихателни упражнения „чи гун”, иглоубождане и моксиране, „джъндзю”, прийомите на масажа „туйна”, сексуалните практики „ин-ян чжу шу”, различни хранителни режими, билколечение „джуняо”).
Многоцелевата подготовка, която обхваща всички дейности на човека и предполага динамично съчетание на разнообразни средства и методи, не допуска едностранно увлечение. Тя позволява да се изработят устойчиви навици както за екстремалните условия при практикуването на бойните изкуства, така и за поддържане на оптимален и природосъобразен режим на живот. Бойните изкуства като системи за психофизическа тренировка спомагат за развитието на професионални и психологически качества, а като системи за личностно развитие подпомагат адекватното разрешаване на ежедневните ни проблеми.
Дзен в бойните изкуства:
„Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.”Вчера” и „утре” стават по-маловажни. Ние обръщаме по-голямо внимание на „настоящия момент” и „човешкия живот”. Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”
„От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”
„В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единственно от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

„От безмълвието изгрява безсмъртният дух.”
„Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”
„Сила и победа произтичат от решителност. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Трябва да бъдем, а не да имаме.”
Поради това опитът на традиционните японски и китайски бойни изкуства е особено ценен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар