сряда, 9 март 2011 г.

Цолкин

Знаем, че много неща, които не искаме да се случат, и които причиняват огромни трагедии, все пак се случват, за да осъзнаем и коригираме неравновесието, което причиняваме. Корекциите изискват глобално усилие, където всички ние като индивиди трябва да участваме. Трудностите, с които се сблъскваме, ни помагат да си отворим очите за възможностите, които ни поднася нашия нов свят. Вместо да търсим виновни за това, което се случва, можем да израстваме, като приемаме живота и нашите решения по съзнателен начин, да се концентрираме и да създаваме позитивни резултати от нашите действия. Ако не си поставим това съзнателно за цел, ще изпитаме големи затруднения и ще загубим всичко, което сме и сме създали. 
Това, на което можем да се научим от наследството на Маите е как да бъдем в синхрон, да се носим по течението без съпротива - в един поток от емоции и мисли насочен към мъдростта. Маите са използвали техните календари, за да подредят разбирането си за Универсума и да определят влиянието на енергиите през всеки ден върху човека. Рожденият ден е маркирал човешката съдба, а всеки ден е определял колективните събития. Така всичко е било подредено последователно. Маите са разработили различни календари и са ги използвали, за да опознават и измерват циклите, които преминава планетата и човекът по време на своето безкрайно въртене около Слънцето.
Хааб броял месеците и се базирал на въртенето около Слънцето. Цолкин, броял дните и се основавал на лунните фази. Цол означава сметка, а Кин означава ден. Цолкин е инструмент за броене на дните, календар от 260 дни, разпределени в 13 групи по 20 дни. Тринадесет точки на силата има в човешкото тяло в основните ставни връзки - една във врата, две на раменете, две на лактите, две на китките, две на ханша, две на колената и две на глезените. 13 е числото на космическата пропорция - ключът за междупространствените измерения. Цолкин може да бъде разгледан по два начина като съвкупност от две календарни колела, които се въртят с различна скорост, или като матрица.
Едното колело отчита дните с номера от 1 до 13, другото е с 20 Слънчеви свещени знака. На всеки 52 години, когато началните позиции на двете колела съвпадали, Маите координирали движението на двата календара и отбелязвали започването на всеки нов цикъл от 52 години като организирали празник от 13 дни, през който посрещали с ритуал слизането от небето на новия огън. Тези 13 дни синхронизирали дължината на Слънчевата година от 365.25 дни с годината на Хааб от 365 кина, което значи 52 по 0.25 ни дава 13 дни, които празнували на всеки 52 години. (За сравнение - в нашия Грегориански календар това уточнение го правим всеки четири години с така наречените високосни години, в които се добавя един ден - 29 февруари, за да компенсира календара.) Числото 52, което представлява един фрактал от пропорцията на 5200 туна - продължителността на времето между два синхронизиращи лъча в галактиката, е било от особено значение в културата на Маите. Те смятали, че човек достига своята зрялост, когато навърши 52 години. Един Цолкин има продължителността на бременността на жената - от деня на зачатието до раждането, което означава че този календар е в хармония с биоритмите на човешкото тяло, с периода на износване и бременност.
Другият начин да разглеждаме Цолкин е като една матрица от 260 позиции, която има в хоризонтална си основна част 20 Свещени Слънчеви знака. Това са архетипове, символи, които представят различни състояния на енергията във времето.
Всеки един от нас има един Слънчев знак, който зависи от деня на неговото раждане и определя неговата съдба. Също, ние всички заедно си споделяме един символ всеки ден. Денят в който живеем, има специфични характеристики различни от останалите дни. Например, в деня на Кауак-Деня на бурята не е препоръчително да се реализират бизнес операции. Маите са планирали своите дейности всекидневно, имайки в предвид тези невидими сили, които са били познати на обществото им и са били символизирани в книгите им. Те са можели да предричат бъдещето благодарение на събитията, които вече са се били случили под един и същ символ на дните. Така са ги превърнали в съветник, с помощта на който са могли да се изправят срещу предизвикателствата на трудни и сложни ситуации.
Двадесетте Свещени Слънчеви знака от матрицата на Цолкин и повторението на числата от 1 до 13 формират материята на времето. В нея има дни, в които под влиянието на планетите от Слънчевата ни система ние получаваме повече енергия. Тя е необходима на мозъка ни, за да стимулира процесите на осъзнаване и вътрешно израстване. 52 дни от всички 260, които съставят в Цолкин, представляват енергийни портали. Това са дни, които вибрират по особен начин, благодарение на енергиите, получени от Вселената. Ако отбележим тези дни в матрицата на Цолкин, ще получим модел със симетрични характеристики, в центъра на който има хоризонтална колона. Този модел точно съответства на принципа, по който функционира нашият гръбначен стълб. В горната му част се намира положителната вълна, която всички ние получаваме от Хунаб Ку - въртенето на урагана, който излъчва безкрайна енергия навън от една централна точка. В долната му част се намира негативната вълна - обратното на движение на урагана, което привлича огромно количество енергия навътре към централната точка в сърцето на галактиката. Хунаб Ку - сърцето на галактиката, пулсира и непрекъснато изпраща енергия и информация по посока на часовниковата стрелка и в обратната посока едновременно. Тези сигнали, които ние наричаме радиоемисии, синхронизират всички живи същества в Универсума. Маите са успели да кодифицират тези честоти от светлина и информация в матрицата на Цолкин - една истинска периодична таблица,от галактически честоти на вибрации. Това, което изглежда една линия от числа, в действителност представлява една магическа гама - галактическа константа от 260 дни, която се повтаря вечно със своята безкрайна обиколка от пермутации. Всички звуци, светлина, енергия, информацията по принцип предаставлява вибрация с определена дължина на вълната. На всички честоти, които вибрират в един период от време, може да се придаде форма, която може да бъде моделирана вътре в Цолкин. Това означава, че математическата матрица съдържаща се в Цолкин, е много повече от обикновен лунен календар, защото в нея може да се впише която и да е вибрация, от омразата до любовта. 
Нашият генетически код или ДНК има своя вибрационна структура. Тя съдържа информацията, необходима да се създадат клетки с точно определени функции, които ще се развиват като едно човешко същество. По своята форма молекулата на ДНК много прилича на това, което виждаме в Цолкин. Вълновите ни честоти влизат първи в контакт, когато хората се приближават един до друг – те или се приспособяват, или се неутрализират, или се отблъскват. Химическият контакт следва едва след това.
Човечеството като цяло също създава вълна, която се движи и расте във времето. Нашата планета, Слънцето, Слънчевата система и Галактиката също представляват безкрайно количество вълни вътре във вълни. - всичко се намира в движение вътре в галактическия електромагнитен океан. Всички те са отразени в неизменна галактическа константа-Цолкин.
Един лъч тъче формата на вълната на всички същества във Вселената. Той регулира честотата по такъв начин, че различните по форма вълни могат да се нагаждат помежду си, всяка една със своята индивидуална форма. По този начин се тъче космическата материя на Вселената, от която сме част и ние. Когато сме в синхрон с другите форми на вълни, с циклите на Слънцето, Луната и планетите, ние се носим с лекота в живота и намираме хармонята, която е тайната, на всички цикли на Вселената.
През вековете почти цялото населението на Земята е използвало движението на Луната за измерване на времето. Нейното движение арабите регистрирали в т.нар. алманах, което на техния език означава Луна. Думата месец произлиза от латински и също означава Луна. Това съвсем не е случайно. Древните са разбирали, че лунното вляние по сила е след слънчевото. Нейната сила на привличане се усеща от всички течности на нашата планета. Тя вдига водите на всички морета и нежно ги спуска, причинявайки приливи и отливи. Тя влияе на вътрешните флуиди на всички живи организми и на киселините, благодарение на които съществува животът на планетата ни. Хилядолетия наред хората са определяли цикъла на годината като тринадесетте завъртания на Луната около Земята, но по волята на римския император Юлий Цезар и след това на папа Грегорио 13 мярката за време била променена. Годината била разделена на 10 и после на 12 месеца с различен брой дни. Така се изгубил един лунарен месец. Едно завъртане на Луната било механично разделено на малки части и дните били добавени към другите единадесет от месеците на годината. Така синхронът на човека с природата и Слънчевата система бил разрушен.
За разлика от календарите на Маите, системата на измерване и разделяне на времето в актуалния ни календар няма никакъв синхрон с циклите и времето в галактиката, а това бавно, но сигурно води човека към самоунищожение. Съвременният човек измерва времето механично, без никаква връзка с природните цикли на планетата, на Луната и Слънцето. Часовниците са дали друг смисъл на световния мир - нашата цивилизация е изгубила усещането си за времето като движение на природните дадености, които ни показват че сме част от галактиката. Днешните хора виждат Вселената като един часовник, една безчуствена машина. Ние смятаме, че човешкото същество е отделно колело от общия универсален часовников механизъм и нашият живот, емоционален, умствен и психически, е тотално изолиран от универсума. Тази несправедливост се усеща от целия свят, но никой не си дава сметка за причината. За съвременния човек времето е злато - това е лозунг на системата. Ние го измерваме само за да имаме индивидуална полза - за да знаем кога се работи и колко се печели. Какво са лихвите - единица за измерване на времето в актуалната система на икономически и социални контакти. Щастието измерваме с усложнени термини и не ни остава време за него. Природата ни интересува много малко - затова тровим и рушим планетата си. Затова се унищожаваме едни други.
Календарите на Маите ни учат, че човечеството може да предотврати катастрофите и да спре унищожението, ако успее да се синхронизира с природните ритми. Един от начините, по които човекът може да синхронизира с планетата и галактиката, е модификацията на съществуващия вече календар и заместването му с нов, който е разработен според лунните фази. Слънчевата година може да бъде измерена с тринадесет месеца, всеки един от 28 дена, което означава тринадесетте точни лунни месеца, общо 364 дни, и един допълнителен ден за почивка и за посрещане на Новата Година. По този начин ние ще можем да осъзнаем, че не сме сами, а сме част от една космическа система, ще можем да разберем жената, представена от Луната, и да управляваме личното си време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар