В духовния свят всяка душа си има определено място

Избрани откъси от книгата „Пътят на душите”

от д-р Майкъл Нютон

Впечатлението ми от хора, които вярват, че прите­жаваме душа, е, че те си представят, че вероятно всички души се смесват и струпват в едно огромно пространс­тво. Много от пациентите ми вярват в същото преди започването на сеансите. Не е чудно, че след като се събудят, те са изненадани от това, че в духовния свят всеки си има определено място. Когато започнах да изучавам живота в духовния свят чрез хора под хипноза, не бях подготвен да чуя за съществуването на организи­рани групи за подкрепа на душата. Представях си, че след напускането на Земята духовете просто си плуват безцелно из въздуха сам-самички.

Местоположението на групата се определя от ниво­то на душата. Пътешествието на душата към дома след физическата смърт приключва с дебаркирането на мяс­тото, запазено за тяхна собствена колония, с изключение на случаите с много млади души или души, изолирани по различни причини. Душите, пред­ставени в тези групи-гроздове, са близки стари прияте­ли, които са приблизително на еднакво съзнателно ниво. Когато хората в състояние на транс казват, че са част от една събирателна група от души, те говорят за малка основна единица от същества, които поддържат пряк и постоянен контакт, такъв, какъвто наблюдаваме в едно човешко семейство. Равнопоставените членове са чувствителни един към друг в много по-голяма степен от нашите разбирания на Земята.

Вторичните групи от души са организирани под формата на община за подкрепа, в която душите не са толкова близки помежду си. По-големите вторични групи от същества се състоят от гигантски групи от основни гроздове като листа на водна лилия в изкустве­но езеро. Духовните езерца изглеждат безкрайни. Никога не съм чувал вторичната група в тези езерца да възлиза на по-малко от хиляда души. Многото основни гроздове групи, които съставят една вторична група, изглежда имат спорадични взаимоотношения или изобщо никакви контакти помежду си. Рядко срещам души, които да са свързани помежду си с някаква цел и които да са членове на две различни вторични групи, тъй като броят на душите е толкова голям, че не възниква такава необхо­димост.

По-малката подгрупа от основни гроздове включва различен брой души, вариращ някъде от три до двадесет и пет. Казвали са ми, че средната група е от около петнадесет души и се нарича Вътрешният Кръг. Всеки работен контакт между членовете на различни групи от гроздове се обуславя от уроците, които трябва да бъдат усвоени по време на инкарнацията. Това може да се дължи на връзка от предишен живот или на определена характерна черта от самоличността на участващите души. Познанствата между членовете на различни групи-гроздове обикновено включват души, играли пе­риферна роля в живота на Земята. За пример може да послужи състудент от университета, който някога е бил ваш близък приятел, но който сега виждате само на сбирките на курса.

Членовете на един и същ грозд са тясно свързани завинаги. Тези тясно свързани гроздове често се състоят от души с еднакъв начин на мислене и с общи цели, които те непрекъснато преследват съвместно. Обикновено из­бират да живеят заедно като роднини и близки приятели по време на превъплъщенията си на Земята.

Много по-често срещам брат или сестра на пациен­та от предишни животи в една и съща група, отколкотодуши, които са били техни родители. Родителите могат да ни посрещнат на входа към духовния свят след смърт­та на Земята, но ние може да не срещаме често техните души в духовния свят. Това не се обуславя от зрелостта, тъй като душата на родителя може да е на по-ниско ниво на развитие от тази на човешкото му дете. По-скоро е въпрос на социални уроци, предавани между братя и сестри, които са връстници в една и съща времева рамка. Въпреки че за детето родителите са основните фигури за идентификация на добрите и лошите кармични последи­ци, често нашите взаимоотношения със съпрузи, братя, сестри и подбрани близки приятели през целия ни живот оказват най-силно влияние върху личното развитие. То­ва няма нищо общо със значението на родители, лели, чичовци, баби и дядовци, които ни служат по различен начин от позицията на другото поколение.

Тясната връзка между душите зависи от предопределената близост помежду им в гроздовете, където има сходство в нивата на позна­ние и родство, дължащи се на споделени земни прежи­вявания.

Когато за пръв път въвеждам пациентите в духовния свят, техните видения са спонтанни, особено що се от­нася до духовния порядък и тяхното място в общността на духовния живот. Обикновеният пациент може да го­вори за частни места за живеене и работа, но никой не възприема духовния свят като ограничен. Веднъж като се задвижи свръхсъзнателното връщане на спомените, повечето хора са в състояние да ми кажат, че имат свобода на движението и че могат да отидат в открити пространства, където душите от различни нива на усво­яване се събират, за да се забавляват. На тези обществени места плаващите души се анга­жират социално с различни дейности. Някои са доста игриви, както когато чувам за по-стари души, които „закачат” по-младите за това, което лежи пред тях.

Често на хората под хипноза им е трудно да обяснят ясно странните значения, скрити зад техните общувания като души. Едно отклонение, за което чувам доста често, се отнася за души, които формират кръг, за да се уеднак­вят по-пълно, и проектират своята мисловна енергия. В такива случаи винаги се споменава за връзка с по-висша сила. Някои хора ми казват: „Ритъмът на мислите е толкова хармонизиран, че поражда един вид пеене.” Когато душите се въртят една около друга в смесица от енергия, преливания и отделяния на екзотични мотиви от светлина и цветове, може да се породи и грациозно изкусен танц. Физически неща като олтари, лодки, жи­вотни, дървета или океански брегове могат да се появят по магически начин в центъра на тези танци. Тези образи имат специален смисъл за духовните групи като планетарни символи, които подсилват положителните споме­ни от предишни прераждалия. Подобен род материална имитация едва ли свидетелства за тъга, изпитвана от духове, които копнеят отново да приемат физически облик, а по-скоро за весело участие в исторически съби­тия, което помага за формирането на тяхната индивид­уална самоличност. За мен този митичен начин на изра­зяване на душите е церемониален по природа и въпреки това той излиза далеч извън рамките на основния ритуал.

Въпреки че пациентите в състояние на свръхсъзнание описват определени места с такива функции, техните картини за всеки един такъв район могат да се различа­ват. Така учебната площ, описана като гръцки храм в този случай, е представена като модерна училищна сгра­да от друг човек. Трети изложения могат да изглеждат по-противоречиви. Например много пациенти, пътува­щи мислено от едно място в духовния свят към друго, ми казват, че пространството около тях прилича на сфера, както ще видим в последната глава, но след това добавят, че духовният свят не е затворен, защото е „безграничен”.

Мисля, че не трябва да забравяме, че в състояние на транс хората са склонни да нагаждат структурата на своите обяснения към онова, което техният съзнателен ум вижда и което са преживели на Земята. Голям брой хора, които излизат от транс, ми казват, че има много неща от духовния свят, които не са могли да опишат със земни изрази. Всеки човек тълкува абстрактните духовни обстоятелства около своето преживяване чрез символна интерпретация на онова, което за него има смисъл. Понякога, когато за пръв път го отвеждам до някое духовно място, пациентът може да изрази дори недове­рие в собствените си видения. Това се дължи на факта, че критичната страна на техния съзнателен разум не е спряла да прецежда отделни съобщения. Хората в със­тояние на транс скоро се адаптират към това, което отчита техният несъзнателен разум.