ДЕКОДИРАЙТЕ (ИЗЧИСЛЕТЕ) СВОЯ КИН/ДЕН

ДНЕС Е  

8 Март 2011  

ГОДИНА НА ЧЕРВЕНА ОБЕРТОННА ЛУНА  

Плазма Сели СЛЪНЧЕВА ЛУНА,

ДЕН 2    

ДНЕВЕН ОРАКУЛ

КИН 74
БЯЛ СЛЪНЧЕВ МАГЬОСНИК   

ДЕКОДИРАЙТЕ (ИЗЧИСЛЕТЕ) СВОЯ КИН/ДЕН

Въведете дата на раждане: ден-месец-година 

ДЕКОДИРАЙ

20-те свещенни слънчеви символа на Маите

ХУНАБ-КУ, който е изворът на енергия и информация в Универсума, пулсира и предава информация, координира всичко така, като сърцето координира цялото човешко тяло. Хунаб-Ку се проявява под формата на вълни от информация, светлина и енергия, звук, мисъл. Той расте, разгръща се, ражда Слънца, Звезди, Планети, живи същества със сърца и разум, които чувстват и мислят. Тези живи същества на различни нива на развитие, по-големи или по-малки, съдържат в себе си други още по-малки и така последователно, всички са живи и свързани помежду си. Животът се проявява в природата под формата на цикли, причинени основно от пулсирането на енергията. Енергията, светлината и топлината, излъчени от Слънцето и от Луната, пораждат кръговрата на еволюцията, израстването, съзнанието, живота на всичко съществуващо в Слънчевата система. Маите, както много други култури, са открили, че най-важното в живота е повдигане нивото на жизнената енергия. Те са я наричали ПОА. Става дума за същата енергия, която индусите наричат ПРАНА, а китайците наричат ЧИ. Това е енергията, която движи тялото, емоциите, мислите и води ума към по-високи вибрации - усещане за уважение към всичко съществуващо, към намирането на мир и хармония. Усещането за мир и синхрон с всичко живо увеличава жизнената енергия и отваря съзнанието, позволявайки да се види реалността по по- цялостен начин. Умът започва да работи с много високи нива на енергия, като използва двете полукълба едновременно, влизайки в контакт с други умове по телепатичен начин. Така те се свързват в мрежа, образувайки единен колективен разум, едно хармонично единство. Вътре в една връзка от този тип не съществуват негативни чувства, като омраза и материализъм. 

Количеството енергия, което получаваме от Слънцето, определя основния ритъм в човека - деня. През деня получаваме енергия в изобилие, през нощта много малко, само отразената от Луната. Кин (ден) е основната мерна единица за време на Маите, върху която се основават всички останали мерни единици. Едно число и един ден си съответстват. В зависимост от количеството енергия, получена от Слънцето, всеки ден е различен, защото светлината се движи по различен начин и предизвиква различни усещания, състояния на ума и духа. Това, което различава един ден от друг, е положението на Слънцето и Луната. Количеството на енергията, което те изпращат на Земята, създава различни вибрации и природни процеси. По този начин всеки Кин - ден звучи по различен начин, претворявайки се в песен за цялата Вселена. Ако човекът долавя тази мелодия и влиза в синхрон с нея, с всичко съществуващо, той намира своето щастие и може да постигне, върховни състояния на разума, духа, чувствата, телепатия, лечебни способности, възможност да вижда във времето.

Символите на дните имат поразителен ефект върху начина на мислене и усещане на човека. Те му помагат да подреди своя вътрешен и външен свят, да взема бързи решения и да усеща предстоящите събития. Всяка промяна е предсказуема, а Календарът се превръща в оракул за предсказване на живота. Всеки от двадесетте глифа представя едно състояние на духа.

Това са двадесетте свещенни слънчеви символа на Маите.

Изберете своя, този който най-много ви допада, онзи с който се идентифицирате. Този символ има едно послание от Маите за Вас. Запомнете го, ще ви дадем ключ, за да можете да го интерпретирате. Това е една възможност да обясните и предскажете живота си. Разбирането ще ви даде сила да потърсите своя вътрешен мир, ще ви припомни вашата връзка с Универсума и забравената мъдрост.Това е портата, която може да ви отведе до вашето тяло от светлина. Колкото повече човешки същества се научат да използват своето шесто чувство, толкова по-лесна ще бъде смяната на времената за всички ни.

Тъй като вибрациите на всеки отделен ден, зависят от енергиите на Слънцето и отразеното от Луната, позициите, в които те се намират са много важни. Всеки символ има определен цвят, който съдържа неговото основно значение. На всеки един от двадесетте свещени слънчеви знака отговаря позиция, която показва неговата връзка със Слънчевата енергия.

Червените символи представляват момента на раждане на вътрешната светлина-изтокът.

Черните символи представят момента на трансформацията на вътрешната светлина-запад.

Белите символи представят момента на пречистване на светлината-север.

Жълтите символи са момента на разширяване на светлината-юг.

Освен цветовете, на всеки символ съответства едно число от едно до двадесет, което представя движението на Вселената. Символът избран от вас е най-полезният за този момент от живота ви, но може и да бъде променен ако се променят вашите емоции и мисли, като резултат от задълбочаване върху символа.

В следващите групи символи ще намерите друг ключ за вашия сегашен живот, който ще ви помогне да разгадаете своето бъдеще.

Първата група символи са свързани с първите седем числа. Тук са всички знаци, които показват първия етап от развитието на човека, началото на приключението в лабиринта на живота. Това е времето, когато се овладяват усещания на защита, атака, секс, емоциите и за пръв път се отварят очите на ума.

Втората група от свещени символи отговаря на числата от 8 до 14. Те представляват вторият етап от развитието на човека - времето за умствено развитие, пътят на еволюция на съзнанието, моментът да се срещнем с нашето висше аз, да разпознаем нерационалната страна на Универсума, да изпитаме нашите връзки с останалите, да уважаваме, разбираме, да не съдим, да чувстваме връзката си със Земята и с Бог.

Третата група, свързана с числата от 15 до 20, представя последната стъпка на човешката еволюция, колективният и слънчев разум, единство на съзнанието. Това е момент за слушане мелодията на Земята, за спокойствие, за единственото време, което съществува - настоящето.

Всеки свещен слънчев символ, се свързва с човека, който го е избрал, и носи своето послание за момента в които, се намира. Той осветява вътрешното търсене, помагайки да разбере моментът на промяна, в който се живее.

Номер едно представя единството. Драконът символизира началото, създаването, насочва мислите към себе си. Това е денят на водата.

Две символизира полярността, двете сили, които създават енергията, духът, жизненият цикъл, моментът за контролиране на характера. Това е денят на въздуха.

Три е ритъмът и представя сгъстяването на светлината в материя, моментът за търсене на баланс и мир. Това е денят на тъмнината.

Четири е моментът на израстване на семената, на растенията, които изникват от земята, момент за преодоляване на расизма Това е денят на царевицата.

Пет представя появата на автономността, индивидуалността, която е необходима, за да се излезе на пътя към единството. Това е моментът за преодоляване на негативизма - денят на змията.

Шест представя циклите, равновесието и неравновесието, моментът за разбиране, че животът е повече опитност отколкото край. Това е денят на смъртта.

Седем е разбиране на пределите, мярката, която ни позволява да опознаем Вселената чрез циклите. Това е момент да контролираме сами себе си и да спрем да контролираме другите. Това е денят на ръката.

Осем представя музикалната октава, живота, който се преражда, любовта. Това е моментът да разкрием безкрайната любов - денят на зайчето.
Девет е магическото число на времето, периодичността. Това е моментът за плащане на дълговете - денят на дъжда.

Десет представлява появата на животните, емоционалният живот, вярност, преданост, точност. Това е моментът за контролиране на сексуалността - денят на кучето.

Единадесет символизира нестабилността, която позволява промяната, началото на един по-високо интелигентен живот, момента на съзидателност и творчество. Това е денят на маймуната.

Дванадесет представя появата на човешкият разум, комплексна стабилност, моментът на не отсъждане, и уважение. Това е денят на човека.
Тринадесет представя контрол над инстинктите, началото на висшия аз, небесният пътник. Това е моментът да изискаме уважение - денят на тръстиката.

Четиринадесет е появата на магьосника, ясновидеца, този, който притежава магически способности, по-високо ниво на индивидуално съзнание. Това е моментът да се обединим с другите - денят на ягуара.

Петнадесет символизира връзката на всички умове, колективното съзнание на планетата, моментът да благодарим за всичко, което имаме. Това е денят на орела.

Шестнадесет представя, връзката и контакта с галактическият разум, моментът за контрол над космическата сила. Това е денят на бухала.

Седемнадесет символизира синхрона на човешката интелигентност и тази на планетата, момент за разкриване на лидерството. Това е денят на Земята.

Осемнадесет символизира пречистването, големият огледален салон, вътрешната трансформация, осъзнаване, момента за оценяване чистотата на мислите. Това е денят на ножа.

Деветнадесет представя бурята в момента на промяна, Слънцето, облака, гръмотевицата, момента да повярваме в своята мисия. Това е денят на бурята.

Двадесет символизира слънчевият разум, мъдростта, цялата галактика, и възможността да създадем нов цикъл, но на едно по-високо ниво, по-хармонично, моментът е да служим на другите. Това е денят на господаря, благородника.

Помнете вашия слънчев знак, работете с него всекидневно, и той ще ви отвори много врати.

Страхът, омразата, нетолерантността, създават ниски вибрации.

Любовта, разбирателството, уважението към всичко съществуващо предизвиква високи вибрации.

Поведението на човека може да увеличи или намали неговата вътрешна енергия.

По-малко вътрешна енергия довежда до повече депресия и тъмнина, а повече вътрешна енергия, повече мир и щастие.

Това е своеобразна проверката на резултата от човешкото поведение, след която и да е постъпка, която позволява да се разбере дали тя е послужила за повишаване или намаляване на жизнената енергия.

Ако човек е нарушил своят вътрешен мир, значи е действал без респект към другите, може би несъзнателно, намалявайки своята вътрешна енергия и предизвиквайки едно състояние на ниска вибрация.

Ако човек се чуства добре, значи е действал с разбиране, уважение, оценявайки събитието, като една възможност да опознае живота.

Това значи, че е постъпил мъдро, увеличавайки своята витална енергия, и създавайки едно състояние на висока вибрация.

Нумерологичен анализ на България. Българин да се наричам

Знакът на Българина

Какво казват числата за българското минало, настояще и бъдеще?

Според индуските мъдреци звукът е източник на всичко съществуващо. Той е най-тънката от всички форми, в която енергията се е намирала до началото на сътворението. Има 52 начина, по които звукът пребивава в проявен вид. 

С развитието на човешкия организъм тези звуци се локализират в чакрите - центровете на психическа енергия. Преминавайки през 7 нива, от фино към най-грубо, от неизменната божествена енергия се ражда материята. Така цялото Битие протича от първия най-прост звук та до последния.

Всяка буква има число, съответствуващо на нейното място в азбуката. Ако вземем за илюстрация последната буква от българската азбука я, тя има числена стойност 30 (защото е 30-та поред). Преди деветосептемврийската правописна реформа я = 31, тъй като е била 31 - та буква поред. Гръцките и еврейските букви са с по-различни числени значения, но пак свързани с поредния им номер.

Между множеството съотношения на числата особено важни са три нумерологични индикатора:

- число на съдбата, равно на сбора от числените стойности на всички букви в пълното име;

- число на подсъзнанието, показващо липсващите букви в името и съответно кармичните уроци, които остава да бъдат научени;

- число на земното съществуване във времето и пространството.

В следосвобожденската си история нашата страна се е наричала Княжество България, Царство България, Народна република, Република. Имат ли отражение върху народната съдба промените в името ?

I. Княжество България (1878-1908)

число на съдбата = 227

земно = 360

кармично = 9 ( т.е. в името са налице всички числа от 1 до 9)

Цифрата 9 говори, че страната ни в този период няма кармични дългове, които да я спъват, изплатени са. 9 е число на възкресението. В деветте според Учителя човек оживява и възкръсва. България се е събудила за живот след 5 века небитие.

360 е число на победата. В индийската нумерология символът на 360 е ножница на меч. Тълкувание на символа: чрез сила и убеденост в своята правота се стига нависоко. Числото 227 означава отбрана, показва големи възможности, предпазлив дух, да бъдеш вечно нащрек.

Например, Сръбско-българската война през 1885 г. се развива съгласно значенията на тези числа:

360 - победоносна за България

227 – отбранителна

9 - българската армия като че не е новосформирана, а е възкръсналата войска

на Първото и Второто българско царство, с вековни традиции.

Питагорейците определят числото 360 като число на растежа. За три десетилетия след Освобождението България бележи изключителен растеж, натрупва немалък икономически потенциал. Трикратно се увеличават търговският оборот, дължината на ж.п. линиите и шосейната мрежа, броят на пощенските станции. Истинско икономическо чудо е развитието на страната ни през първото десетилетие на 20-ти век. Индустриалните предприятия от 293 на брой стават 740.

В продължение на 30 години, с изключение на 1897-1900, националното стопанство не познава сериозни кризи.

Вярата в прогреса, в придобиването на пари, знания, сила е обща за 19-ти век. В „Златна книга на дарителите” са отпечатани през 1907 г. биографиите на 107 български родолюбци, които са завещали част или всичко, що са спечелили, за народната просвета. 360 е число на думата просвещение (по еврейски хаскала), а 227 е число на благословение. Възрожденският ентусиазъм и най-добрите надежди за общото благо правят Княжество България благословена страна.

II. Царство България

число на съдбата =199

земно число = 303

подсъзнателно число = 8 (едно число липсва в името - 7, съответствуващо на буквите ж, п или ш)

Колкото и да учудват и радват промените през периода 1878-1908 г., те не могат да бъдат други, освен външни. Под повърхността всичко е в полудиво състояние. Царското достойнство на владетеля не подхожда на поданиците, които той сам нарича „цървуланковци”. Д-р И. Селимински (1798-1877 г.), посещавайки родния Сливен, намира, че народът, благодарение на добрия климат, е здрав, пъргав, работлив, остроумен, но безграмотен. „Природните дарби могат и без всякакво школуване да помогнат на един селянин да се издигне над своите съселяни; но за да стане талантът държавен мъж, писател, духовник, финансист, военен или индустриалец, не стига голият природен дар. Потребно е дълго и целесъобразно възпитание и много разходи.”

Изкуството и културата, които българите виждат в други страни у тях очевидно са в недостиг. Това ги кара да чувстват в положението си нещо неистинско. Символът на съдбовното число на Царство България – 199, е карнавалната маска и означава подражание, артистичност, неискреност. 199 значи слънчево затъмнение, което предвещава зло, а също - жертви. Фалшивите великодържавни амбиции доведоха до най-големите злини - войните.
Страданията чистят всичко излишно и внасят дълбочина. Ако цар Фердинанд вкара богатите българи в Европа, то при цар Борис приобщаването към европейската култура се задълбочи и обхвана средната класа - образованите хора в градовете. Числото 303 дава прецизност, точност, много знания, праволинейност - характерни за хората на изкуството и науката от царския период в новата ни история. Тези качества бяха изгубени след 1944 г., което, в частност, се прояви в обедняването на езика и мисълта на писателите. Архитектурата и качеството на строителството преди Втората световна война също са на по-високо равнище, отколкото в последвалите периоди, въпреки, че би следвало да е обратно.

Сборът на буквите в името България по старата азбука прави 103 - число на плодовитостта. Образът му е голям дъб с широко разперени клони, в които птиците пеят. Около него никнат нови дървета, което символизира закрила, дадена на други - спасението на българските евреи.

С промяната в правописа буквата я вместо 31 има вече стойност 30 и затова България = 102. Сто и две е число на затлачването - като параход, заседнал върху пясъка на нисък бряг. Изразява възможност от съдбовна грешка и скрити пречки. Учителя е предупреждавал, че ако се изхвърли от употреба буквата на т.н. двойна ятова гласна - Ý, българите ще закъсат (което и стана).

III. Народна Република България

Подсъзнателно число 9:

В резултат на многото войни вибрациите, тонусът се понижават. Затова значението на девятката след 1946 г. е съвсем различно от значението й в първия следосвобожденски период на оптимизъм и надежди за бъдещето. При социализма българинът е доста отегчен от живота Има чувството, че всичко му е известно и го е правил най-малко по веднъж. Склонен е да философства и да се примирява. Прекалено е безличен, за да бъде интересен. Приема да му се налага чуждо мнение. Има нагласа на критик, интересува се от много неща, но повърхностно.
Сборът от числата на елементите вода, огън, земя = 339. Означава затворен, отбраняващ се дух, егоизъм, прекалена грижа към себе си. 339 значи също царстване, лична власт. То обяснява защо семейно-монархическата форма на управление на Тодор Живков се приемаше като нещо естествено от народа, управляващата класа, че дори и в чужбина.

Сборът от всички букви (число на съдбата) = 263. Образът, който дава това число, е лице на шут със смешни украшения и разчорлени коси. Означава безредие, ексцентричност, дух, отдаден на вятърничави проекти. Да си припомним ломските ямки, мултипликационния подход, възродителния процес. Лъжите и шутовщината, растейки прогресивно, доведоха до безизходица - така наречения мораториум.

IV. Република България

Съдбата или Истината - границата, до която е разрешено да достигне гражданинът на РБ, е 196. Съгласно Кабалата 196 хиляди са всичките възможни светове, които Бог носи под мишницата си, включително този свят и бъдещия. Това е число на алтернативата. Българинът трябва да избира между две взаимно изключващи се решения: мистично-духовно развитие или затъване в материалните проблеми.

За момента като че ли, избираме втория вариант. Идеал на обществото са бизнесменът и правенето на пари. Извличаме квадратен корен от съдбата си: 196 = 14 х 14. В тибетската нумерология 14 значи бизнес. При нисши вибрации 196 означава дребнав характер.

Земното ни съществуване (под знака на числото 298) е белязано от непостоянство. Неспособни сме да овладеем страстите си, проявяваме разсипничество.
До трагедия вероятно няма да се стигне, защото българинът умее без усилия, по околни пътища да получи онова, което иска. Това се дължи на източната зодия Овца, определяща нашия национален характер. Броят на буквите в името посочва качеството, а България се състои от 8 букви; следователно българинът проявява качествата на 8-мата зодия - на овцата.

Овцата е кротка и добродушна, с топло и нежно сърце. Има чувство за справедливост, но е снизходителна и умее да прощава. В нея е силно развита синовната привързаност. В любовта е повърхностна и непостоянна. Подхожда и партньор, който би я защитавал.

Овцата търси покровителството на по-силните от нея. Плува по течението, бои се от препятствия и оставя на други правото да вземат решение. Първокласен член на отбора, но няма инициативност и не може да бъде водач. Желае да бъде покровителствана и лесно се оставя да бъде използвана, макар да е експерт по използвачество. Без колебание би станала паразит. Овцата е песимистична и неспокойна, лесно губи практичността си и се крие в собствените си фантазии, става ексцентрична. странна, разиграва театър.

Цирковите животни са дресирани да изпълняват различни номера. Подобно на тях, всеки човек си има свой „номер”, чрез който се справя повече или по-малко успешно, в живота. „Номерът” на българската овца е: срещне ли трудност, да се крие в ъгъла - слабостта и действува обезоръжаващо на противника.

Любопитно е да се види дали тази тактика ще има успех в Европа. Съдбата на АЕЦ  Козлодуй ще покаже.

Нормално е резултатите ни все да се разминават с очакванията. При съдба = 196 друго едва ли е възможно. Летвата на числото 196 е високо вдигната и се искат големи усилия за да се прескочи.

Дори библейският ни прародител Авраам не е доживял определените му 196 години ( равни на 4 юбилея по 49 г. ), а умрял преждевременно на 75 г., за да не стане свидетел на лошото поведение на внука си Исав. Бог му спестил това огорчение.

Заключение
„В началото Бог създаде небесата и земята”. Сборът от числата на еврейските думи небеса = 390 и земя = 291 прави 681 - година на създаване на Българската държава. Следва, че България е небесна, райска земя. Милата ни родина наистина е земен рай.

Колкото по-големи са Божиите обещания, толкова по-решителна трябва да е нашата промяна за да можем да приемем, вместим и задържим благата. От егоисти, каквито сме създадени, се иска да станем същества на Любовта. А човек изобщо не се променя или малко. Сестра Мария Тодорова свидетелства, че и ученици в най-голяма близост до Учителя не са се променили.

Очевидно съдбата, Истината, която очаква българския народ, е твърде хубава и лесно не може да се постигне. Числото на народната ни съдба - 196 е равно на сбора от буквите на еврейската дума асис - вино. Метафорически виното символизира всичко прекрасно и възвишено - Светото писание, Йерусалим, Месията, праведниците.

Учителят е казал , че щастливо число за българина е 31. Значението на 31 в китайската И Цзин - Книга на промените е напрежение. Животът на българина е като в тенджера под налягане. Сатурн и Марс бият с камшик дебелите български глави за да се посмекчат и развият центъра на религиозността - връзката с Бога. Съдбата нз България ще се изпълни, дори да останат в нея само 300 000 способни и желаещи да приемат Любовта, Бога.

10 закона изпуснати във филма „Тайната”

Законът за Привличането е древен закон, познат на малцина. Когато филмът „Тайната” се появи на бял свят, го разкри пред света.

Но след това мина време и все повече и повече хора започнаха да се оплакват, че Законът за Привличането не работи.

Но това, което много хора не съзнават, е че във филма е изпусната доста ценна информация. 10 други Вселенски закони, за да бъдем ясни. Законът за Привличането не е всичко. Той е само част от други 11 Вселенски закони, наречени 11-те Забравени Закона.

Използвани заедно, тези 11 закона, превръщат Закона за Привличането в напълно безспирна сила, такава, че да превръща мислите ви в реалност по-бързо, отколкото бихте могли да си представите.

Е, кои са тези 11 забравени закона?

Законът за Мисленето гласи, че мислите създават реалността.

Законът за Наличността гласи, че има безгранична наличност във Вселената на всичко, което желаете. Вместо да вярвате в идеята за “липсата”, е нужно да разберете, че живеем във Вселена на изобилие и има (пре)достатъчно за всички. Искреното съзнаване на това изобилие е жизнено важно за привличането на богатство и изобилие в живота ви.

Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ви правят нещастни, привличате още повече от тях. Но ако се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи и се усмихвате, тогава ще привлечете повече от тях в живота си.

Законът за Получаването гласи, че ще получите само това, което сте готови да получите. Например, може да искате 10 000 лв. на месец, но ако не вярвате, че това е възможно или, че го заслужавате, то никога няма да ги получите.
Законът за Нарастването е свързан с нарастването и подобряването на всеки аспект от живота ви. Без значение колко добър е животът ви, винаги има място за подобрение и разширение.

Законът за Отплащането гласи „Жънеш това, което посееш”. Семената на успех или на провал посявате в живота си? В живота, това, което влагате, това получавате. Каквото правите и „изпращате” като сигнал на Вселената, това и ще получите, за добро или за лошо.

Законът за Нулевото Съпротивление е един от най-игнорираните от всичките 11 забравени закона. Но също така е и един от най-мощните от тях. Този закон гласи, че това, срещу което се съпротивляваш, продължава да съществува. Това означава, че нещата, които не харесвате, стават по-силни. Колкото повече енергия влагате в омраза и съпротивление към тях, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на този закон обяснява защо толкова много хора не успяват да използват Закона за Привличането успешно. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научите да игнорирате нещата, които не харесвате и да пренасочвате вниманието си към тези, които ви правят щастливи.

Законът за Прошката гласи, че за да продължите напред в живота си, е нужно да се избавите (да простите) от болезнени събития от миналото си. Незнанието и неприлагането на този закон блокира изобилието във вашия живот.
Законът за Пожертването гласи, че за да спечелиш нещо, трябва да си готов да заплатиш съответната цена. Гледайте на този закон като инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

Законът за Почитането гласи, че 11-те Забравени Закона ще работят за вас, ако ги почитате. Ако водите недисциплиниран живот и не успявате постоянно да практикувате тези 11 закона, тогава не се учудвайте, ако се провалите.

Законът за Успеха е комбинация от всички 11 закона. Той гласи, че можете да успеете, независимо от вашата среда, или от това колко лоши са били нещата в миналото. Успехът е ваше рождено право.

Коя съм аз, защо съм това, което съм?

Може би, и Вие като мен, все някога сте се запитвали кои сте вие, защо сте това, което сте? Това е ставало, в моменти, в които сте страдали, притеснявали или нещо друго, обратно на положителното си състояние. Много рядко може да се замислите в момент на удоволствие (например, ако се чудите какво да правите или си мислите, че това, което ви се случва е едва ли не - невъзможно). Също може да сте се замисляли, когато се чудите за какво да мислите. В който и да е момент замислянето, важното е, че то не продължава до края си, а вие когато ще се замислили ще очаквали да стигнете до някакъв край, но в последствие се отказвате. Защо ли, според вас? Първо, хората се замислят по въпроси за живота, най-често, когато страдат, когато са добре - не (много малко хора го правят, когато са добре). Това е така, защото за всяко нещо трябва причина. За тези, които страдат има причина - не могат да изпитват страдание (никой не може), за тези, които няма какво да правят (търсят интерес, защото човек не търпи безсмислие и не може без да създава някакъв замисъл), а тези, които се замислят и по-време на удоволствие - явно и преди са страдали и знаят, че след удоволствието идва страдание (за да мислят така, може би, не търпят и много се страхуват от страданието, отбягват го повече, отколкото другите хора). Както виждате за всяко нещо има причина. Замислете се над каквото си поискате от живота и ще намерите причина за него. Дори и за да се замислите  ви трябва причина.  Каква е причината да не знаем кои сме? Каква е причината толкова време да се търси смисъла и да не се намира? Каква е причината да не може да разберем живота? Защо имаме стремеж да го разберем (за тези, които имат), ако не може да се разбере? Мислите ли, наистина, че не може. Каква е причината, за да има причини?

Първо, в момента, а и от отдавна, тече тенденцията, че човек трябва да се стреми към добро, към алтруизъм, към смирение и приемане на живота такъв какъвто е. Мисля, че тази тенденция е грешна. Първо ако това е правилния път защо тогава на човек му идва „от вътре” да е против?  Защо всичко в живота ще е срещу нас? Ако има божествен план или смисъл, защо ще е измислен така, че да ни е трудно и непостижимо изпълнението му от наша страна? Защо постоянно се стремим да сме против себе си? Защо да е това плана? Защо живота да е борба и страдание? Ако има бог (по-умен от нас) как няма да съобрази, че по-лесно ще изпълним плана му, ако ни го каже какъв е този план? Нали за всяко нещо има причина?

Мисля, че човек си е егоист по рождение и в това няма нищо лошо. Лошото идва, когато върви срещу природата си и се опитва и залъгва, че го прикрива. А ако осъзнае, че е егоист и си признае на себе си, че е - много по-лесно ще се съобразява с егото си и наистина ще следва себе си. Сега всеки очаква от другия да ограничи егото си, всеки чака другият да отстъпи. Всеки очаква благодарност за това, че не е егоист (тоест, че се опитва да не е) - всичко това не е ли чист егоизъм. Дори добрите дела, които хората смятат, че правят за „добро” ги правят, за да получат нещо - най-малко за лична утеха, че са направили правилно нещо. Всяко алтруистично дело в основата си е егоистично, дори изцяло –с амо през погледа на получателя не е - всеки, който получава, казва за дарителя, че е „добър” човек. По този начин си гарантира продължение на „добрината”.

Всеки критикува другия за егоизма му, оправдава всичко на света с егоизма, от който пък, според повечето хора, произтича злото, а никой не се замисля защо сме егоисти, няма ли причина? Какъв ще е смисълът бог (ако има) да ни създаде егоисти и да очаква от нас да станем алтруисти? И въпреки, че няма смисъл, ако пък приемем, че има, но не се сещаме за него - тогава защо не ни е създал алтруисти направо (нали е всесилен и все мъдър), а ще ни чака ние „по собствен избор” да станем. Дори в обясненията на религиите и хората, които твърдят, че има бог и божествен план, се казва, че бог ни е създал, защото такава е волята му. Това не е ли егоистично? И в същото време казват, че бог иска да станем като него - алтруисти (всеотдайни). Бих казал, че ако го има и иска да сме като него - ние сме, защото, ако има бог - то той ще е най-големия егоист, според мен.

Дори в опитите на религиите да се премахне егото се проличава егоизма. Религиите се кланят на боговете си и спазват указанията им, защото си мислят, че после ще им е гарантирано щастието (особено в християнството) - това не е ли егоистичен стремеж.  

Мисля, че ако хората осъзнаят, че са егоисти ще започнат да се съобразяват открито с егото си и да създадат такива условия на живот, които ще са удобни на всички (мисля, че това е и смисъла на живота - всеки да е задоволен).

Второ, това, че злото идва от егото не е вярно, според мен. Злото идва от опитите да се прикрие егото, уж да се унищожи. Защото в стремежа да  се прикрие и унищожи, хората са създали критерии за „правилния път”, тоест създали са критерии за добро. Създаването на критерии за добро, създава злото. Ако нямаше добро, нямаше да има и зло, а не обратното, както си мислят повечето хора. Ако нямаше светлина, нямаше да има и мрак. За човек, който никога не е виждал нещо, не е проблем, че го не вижда.

В опитите си да следват себе си, хората, се противопоставят на себе си и създават неразбирания, които им създават проблеми. Защото те създават норми за „правилното” следене на себе си - все едно в нас има част, която не иска да се отърве от заблудата и страданието - а всъщност, ако помислите никога няма да искате да си останете заблудени и страдащи. Ако има замисъл на живота, целящ, всички да го разберат, защо ще създаде алтернатива за объркване. Все едно, ако бог ни е създал, за да се върнем при него, защо е създал ад, в който да изпраща хора завинаги?

Мисля, че правилното следване на себе си е да осъзнаем какви сме, да отговорим на всичките си желания (разбира се като се съобразяваме с другите, но не като премахнем желанията си, а като измислим начин, с който да ги осъществим без да вредим на някого). Нека не опитваме да забравяме проблемите си, да ги прикриваме или да мислим позитивно, а да се замислим над тях, да мислим реално. Нека помислим каква е причината за всичко, а то определено има такава, според мен (поне аз я открих).

Ако дотук ще ме разбрали правилно и така както се надявам да ме разберете, ще кажете ако за всичко има причина - каква е причината да сме влезли в тази заблуда? Причината е в замисъла на живота. Бог няма, бог сме ние, заедно с всичко друго, което съществува. Истина няма, ние трябва да я създадем. По-подробно ще се опитам да го обясня в отделна тема, предназначена за замисъла на живота и ролята ни в него. А лъжата съществува, защото сме измислили критерии, по които съдим кое е истина. 

За всяко нещо има причина, според мен. Помислете.

Методи за психотренинг

Методите за психотренинг и психофизическа саморегулация в източните култури са разнообразни и много ефективни. Те дават възможност на човека да се противопоставя активно на влиянието на неблагоприятните и агресивните фактори на заобикалящата го среда. Изучаването на бойни изкуства в тяхната традиционна за Изтока цялост като част от тези методи показва, че тези системи имат универсален характер и са насочени към хармонизация на човека с природата и обществото.

Овладяването на тези методи и тяхното използване съществено повишава продуктивността на конкретната практическа дейност. Човек може да постигне по-добър тип реагиране на емоционални стимули, по-висока степен на гъвкавост и надеждност на системите за поддържане на живота. Умението да управлява своите психофизически реакции, постоянната съзнателна активност и адекватност, изработени в резултат на продължителни тренировки в различни стилове бойни изкуства, позволява на човек в екстремални ситуации да активизира и мобилизира потенциалните възможности на своя организъм, да разкрие и да освободи резервите си за адаптация, за по-активна реакция на агресивните въздействия на външната среда.

Ефективността на тези методи, отговарящи на реални жизнени потребности, нагледно се потвърждава от многовековната практика. За основател на съвременните бойни изкуства се приема легендарният Бодидхарма. Той е бил будистки монах, основоположник на учението Дзен. Живял е през 6 век от новата ера. Роден е в Индия, която напуска за да провъзгласи своето учение по света. Смята се, че той е основател на също така манастира Шаолин. Всестранното развитие и усъвършенстване на разработените в средновековен Китай методики способстват за проникването на китайските културно-психологически традиции в Япония. Там те встъпват в активно взаимодействие с местните традиции. Типичен е примерът с разпространението на Чан (на японски Дзен) Будизма от Китай в Япония, станало с края на XII в. Основите на Дзен учението са използвани от самураите в качеството на основа за изграждане на моралния кодекс на японските воини. Този кодекс е почти идентичен с доктрината на Дзен за живота и смъртта и признава рицарството като учение за праволинеен и безстрашен стремеж за възвръщане във вечността.

В сферите на духовния живот на народите от Изтока тези методи, рационални по своята същност, са били подчинявани на религиозно-мистични цели. Механизмът на въздействие им е основан на напълно реални психофизически състояния и процеси, но ефектът от тяхното въздействие се мистифицира и интерпретира в духа на различни религиозно-идеалистически, окултни и мистични учения. В тайните религиозни общества връзката между външния свят и психофизическото състояние на човека се трансформира в пo-прост и понятен архаичен модел на магическо въздействие върху обекта посредством овладяване на свръхестествени способности.

В съвременните условия тази мистифицираност може значително да затрудни научната интерпретация на културно-психологическото наследство на източните народи. Това обаче не е повод да се отрича положителният принос на духовната култура на страните от Изтока. Затова оценката на тези културно-психологически традиции, както и анализа на други феномени от източната култура, изискват прецизността на научния подход и доверие в доказаните в продължения на хилядолетия методи за психофизически тренинг.

Ефективната реализация на професионалните знания и навици на човека в екстремални условия зависи от възможностите му да управлява своето психофизическо състояние. Това се разкрива при професиите, характеризиращи се с условия на интензивни стресови фактори, остър дефицит от време, необходимост от максимално бързо и правилно решение на ситуационните задачи при недостатъчна или неопределена информация. При тези условия резултатността на продуктивността се намират в пряка зависимост от метода за моделиране на външната среда, а също от метода за активизация на творческото мислене.

В традиционен Китай широко разпространение получава системата за психофизическа тренировка, подразделяща се на относително самостоятелни системи с общо название „у-шу” (кунг-фу). Тази система е неразделен елемент от културата на психическата дейност е тясно свързана с религиозно-философските, социокултурните и политическите традиции и институции на стария Китай. Тя изпълнява психотерапевтични, възпитателни, профилактични, общооздравителни и други функции.       

В Европа широко се използва методът на автогенна тренировка. И.Шулц разработва този метод върху основата индийските йога-системи. Автогенната тренировка е метод на психотерапията, психопрофилактиката и психохигиената, предназначен да повишава възможностите за саморегулация на непроизволните функции на организма. Използването на този метод в екстремални условия е крайно затруднено, тъй като той е ориентиран към релаксация, а не към активация. Автогенната тренировка е ефективна при стресови ситуации, но постигнатата чрез нея релаксация прави невъзможно действието в самия процес на автотренинга. За възвръщане към активна дейност е необходимо време, за да се излезе от състоянието на релаксация и да се премине към активизиране на психофизическите процеси.

Традиционните индийски системи по йога също активно се използват в последно време във връзка с методите на психофизическата подготовка. В системата йога физическото и психическото здраве са задължителни условия за постигане на висша степен на познание. А за повишаване на издръжливостта и работоспособността е необходима постоянна тренировка на функционалните възможности на организма.

Системата йога и системата на Шулц носят статичен характер. Те ползват прийомите на психофизическата подготовка, които са в основата на статичната гимнастика (стойки асани) и пасивната (статична) медитация. Механизмите на пренасяне на изработените навици за регулация на психофизическите процеси при ситуации с активни действия са no-слабо разработени (или пазени в тайна) отколкото в японските и китайските системи за психотренировка. Освен това в тези системи се акцентира върху използването на словесни формули за самовнушение, което затруднява спонтанното реагиране в реална ситуация.

Те са с динамичен характер и позволяват да се регулира психофизическото състояние на човека непосредствено в процеса на екстремални ситуации. Друго важно тяхно достойнство е комплексният характер на въздействието върху организма на човека. Те включват в себе си както динамични, така и статични упражнения, както словесни, така и несловесни средства за всестранно въздействие върху всички аспекти на човешката дейност (двигателна гимнастика „дао-ин”, дихателни упражнения „чи гун”, иглоубождане и моксиране, „джъндзю”, прийомите на масажа „туйна”, сексуалните практики „ин-ян чжу шу”, различни хранителни режими, билколечение „джуняо”).

Многоцелевата подготовка, която обхваща всички дейности на човека и предполага динамично съчетание на разнообразни средства и методи, не допуска едностранно увлечение. Тя позволява да се изработят устойчиви навици както за екстремалните условия при практикуването на бойните изкуства, така и за поддържане на оптимален и природосъобразен режим на живот. Бойните изкуства като системи за психофизическа тренировка спомагат за развитието на професионални и психологически качества, а като системи за личностно развитие подпомагат адекватното разрешаване на ежедневните ни проблеми.

Дзен в бойните изкуства:

„Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.”Вчера” и „утре” стават по-маловажни. Ние обръщаме по-голямо внимание на „настоящия момент” и „човешкия живот”. Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

„От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

„В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единственно от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

„От безмълвието изгрява безсмъртният дух.”

„Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

„Сила и победа произтичат от решителност. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Трябва да бъдем, а не да имаме.”

Поради това опитът на традиционните японски и китайски бойни изкуства е особено ценен.

Кундалини - път към безсмъртието

Още от дълбока древност са правени наблюдения и проучвания върху начините на циркулирането на енергията в човешкото тяло. Древният човек в лицето на шамана е имал магически инструменти, с които изучавал вътрешния си свят и така въздействал върху външния. Шаманизмът дал основата на всички останали мистични и езотерични системи, между които Кабала, Даоска йога, Тантра и много други. Повечето от тях се занимавали с укрепване, хармонизиране и увеличаване на енергията Ци /Кундалини, Абсолют/ в тялото, както и с трансформирането й в нова форма. С различни медиативни техники се постигало така желаното обединяване на Божията искра в човека с нейния Източник. Този вътрешен свещен огън довеждал човека до истинско себеосъществяване, като населявал съзнанието му със златната същност на просветлението.

Мъдростта на египтяните обяснявала този процес с хармонизиране на минаващата по пътеката Джед на гръбначния стълб енергия с духовения образ на висшата човешка същност /небесната душа Ба/. С осъществяването на този свещен брак се вливала енергия и във второто, светлинното тяло Ка. Така то се възпламенявало и се създавало златното одеяние, наметалото, чрез което се сътворявало безсмъртното тяло.

Доасите пък вярвали, че когато човешкият зародиш е все още в утробата, той получава през пъпната връв специален вид предрожденна енергия Ци, която циркулира свободно по 32-те енергийни меридиана.Това подържало зародиша в съвършено равновесие и здраве. Но след раждането, в резултат на неправилен живот, постепенно енергийните маршрути се запушвали и това водело до дисбаланси, болести, старост и смърт. Затова първата цел на Даоската йога била, и все още е, възстановяване на пренталната /предрожденна/ Ци с най-различни трансформиращи техники, като „Вътрешната усмивка”, „Шестте лечебни звука”, „Сливане на петте елемента” и др.Тя разглежда този процес като ново раждане, връщане към състоянието на първично съвършено равновесие. Така даосите създавали в главния си център /зад пъпа/ Дан Тиен на петте елемента, събиращ „огъня” на сърцето, „водата” на бъбреците, „дървото” на черния дроб, „метала” на белите дробове, „земята” на далака в истинска лаборатория за вътрешна алхимия.

През 90-те години на миналия век мистичната организация „Златна зора”, в която членувал и Алистър Кроули, обучавала своите ученици да се „изкачват” по десетте Сефирот от Дървото на Живота. На всяка следваща стъпка от ритуалите се уравновесявали различните аспекти на личността, асимилирала се двойствената природа на сексуалността. Окончателната цел била обединението с Божествената природа Кетер, където всичко съществува в състояние на необособено мъжко /Ян/ и женско /Ин/ начало.

Сред най-строго пазените в тайна даоски практики било използването на половата енергия за овладяването, контролирането и трансформирането на енергията Ци /Кундалини/. В „Тайните на Златното цвете” тази практика се наричала метод на обратния поток. Даосите открили, че задържането и обръщането на сексуалната енергия, наричана от тях Дзин, имало укрепващ и подмладяващ ефект върху тялото.

В редица култури още от древността жриците в храмовете са изпълнявали свещени ритуали с помощта на сексуалните огньове на пречистването. Те са имали за свой символ змията и са работели под ръководството на богините, като Изида, Ищар, Кали. Били обучени в тази, така наречена змийска енергия, която протича по един централен и два странични канала в гръбначния стълб, активира се от акта на единението и свързва чакрите в една взаимнозависима верига. С правилното използване на тази свещена енергия чрез специални дихателни техники за контрол те създавали добро съотношение между физическото и духовното тяло и така се превръщали в огнени съдове за пречистване на всяка душа, докоснала се до тях. Със своята дъгоцветна аура жриците се превръщали в мултиизмерна стълба към световете, позволяваща на свързаните с тях да повишат честотите на съзнанието си и така да се свържат с истинската си сакрална същност. Храмовите девици били обучени и да изгарят всички предишни връзки на своите партньори с фалшивите им същности, за да могат да се изкачват по стълбата на змийската енергия и да застават лице в лице със собствената си вечна природа.

В по-голямата си част владеенето на сексуалните тайни е било насочено към обогатяването на живота със свещен характер. Разбира се, често се е стигало и до злоупотребяване с тази сила. За еврейските кабалисти, обаче, чрез светостта на половата енергия мъжът и жената се свързвали в единството на тяхното битие, което е образ и повторение на свещения съюз горе в небето. И именно за това единство трябвало да мислят мъжът и жената през време на половия акт и особено в момента на оргазъм.

За осъществяването на тази цел евреите притежавали цяла система от учения, определени правила и практики, които са описани в „Зохар”/един от основните текстове на езотеричната доктрина на юдаизма Кабала, другият е Сефир Йецира/. В „Зохар”/ч.І.49б, 50а/ се казва, че мъжът трябва непрекъснато да е свързан с жената, т.е. да се превърне в мъж и жена и да свърже в едно сърцето, ума и духа си. А по време на акта жената да изтегля Шекина, женската форма на Бога, надолу в себе си, за да може мъжът да усеща, че се съединява с женското Божествено присъствие, че е ощастливен от две жени – от небесната и земната. И доставяйки удоволствие на жена си, да знае, че доставя радост и на Шекина. Както и да осъзнава, че така съдейства за разпространението на мира в света. Дори неудовлетворяването на партньорката му се смятало за грях, тъй като така отнемал честта и на Шекина, която имала грижата да гарантира свята душа за бъдещето му дете. Така, всъщност, мъжът сключвал договора на благословението, наричан Договор на Светия, според който изпълнявал религиозното задължение на съпружески секс в сабат /събота/ в присъствието на Шекина.

Западните кабалисти били много по-либерални в осигуряването на сексуалната си енергия, изхождайки от различните потребности от нея при различните хора. Сексуалният магьосник Алистър Кроули използвал тази енергия с много партньори от двата пола. Той вярвал, че „всеки мъж и всяка жена са „Звезда” и те притежават нейната жизнена сила, наречена от даосите Ци. Даоските адепти също се възползвали от нея, за да я увеличат, да я балансират чрез женската енергия, която е по-близо по дух до силите на природата. И обратно жената-адепт пък абсорбирала мъжката /небесна/ енергия Ян, за да постигне равновесие на своята земна енергия Ин.

Кабалистите препоръчвали в момента на оргазъм да се използва силата на заклинанието и концентрацията върху желаната промяна, като например спиране на цигарите, оздравяване, отслабване и др. Моралният тон на сексуалната магия бил ограничен единствено от съвестта на практикуващия.

Даосите също практикували подобна сексуална магия. Мъжът и жената осъществяват полови контакти в продължение на шест последователни дни /или нощи/, но мъжът не еякулира. На седмия ден двамата се концентрират върху желания резултат и мъжът еякулира.

Даосите издигат сексуалните тайни в упражнението „Кан и Ли” до невиждани висоти, превръщайки ги в истински алхимичен процес. В него енергията се превръща в нов вид и тя обновява ума и тялото. Това са упражнения на Просветлението, нещо като сношение със самия себе си – най-великият сексуален секрет за действителното преживяване на мъжката и женската енергия в тяло, въвлечено в полово сношение. Дори накрая то можело да бъде изживяно извън физиката в безсмъртното Духовно тяло, което по този начин се изпраща да пътува и да среща водачи в горните светове. Чист шаманизъм, който е възможен само с помощта на опитен учител по Даоска Вътрешна Алхимия, който учи чрез специални практики на секс със самия себе си, при който енергията се изтегля от епифизата и се смесва в Дан Тиен на слънчевия сплит със сексуалната енергия, извлечена от половите органи. Това създавало несравнимо с нищо екстатично чувство в тялото и най-вече в Кристалния дворец /Небесното сърце или Философския камък в Западната алхимия/ под върха на главата, областта в мозъка, включваща хипофизата, епифизата и таламуса.

При това сливане на небето и земята, всъщност, се осъществявало сношение в мозъка, в което епифизата играе ролята на доведен до оргазъм мъжки полов орган от трептенията на хипофизата, действаща като женски полов орган. Докато таламусът /жлезата, свързана директно със Северната звезда /действала като подгряващ и възпламеняващ котел.

Алистър Кроули нарича този звезден космически акт „разкриване на небесната компания”, в която практикуващият осъзнавал, че всяка негова клетка е център в безкрайното пространство, така както и всяка звезда е такъв център. Това възможно идентифициране на Аза с центъра на Вселената Кроули извежда в „Книгата на закона”, която му била продиктувана от безплътното същество Айвас в три последователни нощи /8,9 и 10 април 1904г./ през време на неговия меден месец с жена му Роуз в Кайро. С тази книга на звездната магия се ражда нова сексуална ера за човечеството. Образно тази картина е изобразена от Франц Бардон в „Инициация в херметичната наука” в така наречената от него първа карта на Таро. Над короната на нейната глава има прозрачно кълбо, в което небесният мъж /Великият Отец, Хохма/ и небесната жена /висшата Шекина, Бина/ извършват полов акт, който символизира и повтаря творческият акт във Вселената, въпреки че е много трудно да се опише или нарисува, защото възприемащото го висше съзнание стои много над способностите на интелекта.

За разлика от повечето западни религии, индуизмът никога не е потискал чувствените наслади, тъй като винаги е разглеждал човешкото тяло като интегрална съставна част на човека, а не като отделено от душата. Затова индуистът се стреми към реализация на цялото си същество, включващо и духа и тялото. Индуизмът дори развива едно направление – средновековният тантризъм, където просветлението се търси в дълбокото изживяване на плътската любов. В него „всеки е едновременно и двамата”. „Доброто” и „злото”, „мъжкото” и „женското”, „това” и „онова” престават да бъдат противоположности. И главната цел на източните практики е създаването на динамично равновесие между тези относителни полюси. А, според Лоадзъ, напълно реализираното човешко същество е това, което „знае мъжкото и все пак се придържа към женското”. Така се стига и до така нужния покой в динамичното равновесие на вечното движение във Вселената, в резултат на който се ражда духовният ритъм, този който владее небето и земята.

За силата на половата енергия са знаели доста и Буда, Заратустра, Махавира, Йоан Кръстител, Уйлямс Джеймс, Ницше и много други зналци. Те познали преживяването, което трансформира, носи излъчването на сияние, радост, на феноменална дълбочина, познали своето най-вътрешно съкровище, както и концентрацията върху своя център, в резултат на която се получава една експлозия от светлина. Така са познали, реализирали са себе си, като са пили от изворите на божественото.

Заратустра казвал, че любовта на непросветления не е нищо друго, освен похот. Че само просветленият познава красотата и духовността, и божествеността на любовта, която вече не е обвързване, а само даване без очаквания за взаимност. Че истинската любов обича заради самата любов и обектът на любовта е без значение. Да бъдеш бог, това е в потенциала на всеки, казва той. И ако си много близо до разцъфтяване, съществуването ще е готово да доведе твоята пролет колкото е възможно по-скоро, защото щом Бог е създал света, значи светът не е нищо друго, освен едно продължение на Бога, на Неговата творческа способност и светът не може да е Негов враг. А тялото, според Неговия план, е изворът на целия ти живот и това, което ти правиш с него, зависи от теб. Ти може да си грешник, може да си светец, но тялото нито те съблазнява да станеш грешник, нито те окуражава да бъдеш светец. Какъвто и да си, дали грешник или светец, тялото продължава своята работа, която е толкова голяма, че то няма време за каквото и да било друго. Заратустра имал огромно уважение към тялото, защото само от него можеш да се движиш към своето истинско същество.

Ако тялото, обаче, бива осъждано, отричано, измъчвано, което се прави от векове, това затруднявало осъществяването на човешкото предназначение. И въвлечен в една битка с тялото си, човекът унищожава своята безценна енергия. Затова тялото трябва да се приеме с любов, с благодарност, с признателност и да се превърне в стъпало към твоето същество, казвал Заратустра, каквото е и намерението на природата – да се признае тази голяма интелигентност на тялото, което никога не казва „аз”, обаче в действителност изпълнява всички функции, които трябва да се изпълняват от това „аз”.То винаги е искрено, не те мами и винаги е автентично. Ако искаш да достигнеш до своето същество, съветва мъдрецът, започни с тялото си. Започни да вярваш в неговата вътрешна светлината и тогава тъмнината може да изчезне. Така ще откриеш и своя закон, който произтича от твоето съзнание.

В днешно време също са внасяни много различни доктрини и формули за значението на любовта и половата енергия, но единствено Учението „Път на Мъдростта”, с ръководител Ваклуш Толев, даде на съвременния човек вътрешно знание за тайната на неговата най-висша енергия – половата и разгледа пола като Енергия и Принцип. Според Ваклуш Толев, в повечето трактовки по този въпрос много рядко се е стигало до някакви значими изводи. По-скоро – обратно, повечето са се отдалечавали от истината. Фройд, например, опорочава идеята за половата енергия, като разглежда копнежа либидо само като биологична енергия и полов инстинкт. Ако беше видял в стремежа на детето към майката като либидо един закон за прераждане и за откриване в него на духовно родство, нямаше да изпъква на преден план само повика на половата наслада. Фройд заложи в съвременните човешки представи и така грешната теза за Едиповия комплекс в кръвното полово привличане. Да, древногръцкият митологичен Едип цар убива баща си и се жени за майка си, но после, осъзнавайки се, си избожда очите. Защото културата на пола е нещо много повече само от културата на очите, на зримото познание.Иначе тя щеше да продължава да диференцира само по външни признаци двете мъжко-женски противоположни страни на половата енергия.

Много по-далече от тези съвременни интерпретации на темата отиде Ото Вайнигер в своя труд „Пол и характер”, в който разглежда същността и характеристиката на половата енергия.

Но Учението Път на Мъдростта отиде още по-нататък и предостави вътрешното знание за идеята – човекът бог в развитие. И тъкмо полът е една предхода към нея, един пролог на зримото към епилога на незримото. И за да го осъществи, човекът трябва да извика от Мировото съзнание съответната енергия, която е съсътворителната Божественост. Това е възможно, защото тя е вложена в нас заедно с Божието Дихание. В своята еволюция тази енергия Кундалини първо слиза от Небесния андрогин, двуполовя Адам Кадмон в сътворения да се развива земен човек, раздвоен в принципите Мъж и Жена и чрез възпроизводителната енергия да стане съ-Божествен. От андрогина Адам е изведен другият пол – Ева, т.е. астралът, повикът на желанието, изкушението, съблазънта.

При слизането, според Ваклуш, Кундалини си създава стъпала, подстъпи, пристани /седемте чакри/, в които работи и по които после отново се връща. Създава и мозъчната материя и ларинкса. Направи плътта възприемчива антена, за да може да улавя потоците на Мировата сила. Подготви ларинкса, който ни освобождава от крясъка на животното, за да преработи членоразделната реч в слово, т.е. – в светлина и живот, защото,

благодарение на ларинкса, крясъкът се превръща в богоречие, богознание, в едно непресъхващо творчество, което превръща човека от Боголик в Богоподобен. И така инволюцията прераства в еволюция – от първата чакра Кундалини преминава през втората /пъпът/, където се преразпределят енергиите, издига се през свързания с кръвта далак /трета чакра/, после през хранещия се от словото четвърти център /сърцето/, след това през петата чакра /ларинкса/ на ясночуването, наричана „реката на забравата”, защото можеш да преминеш през нея без себе си, без своето его.Оттам нататък движещата се нагоре енергия преминава през събуденото трето око – хипофизата /шестата чакра/ и накрая излиза през седмата чакара /епифизата/, която дава Мировото съзнание.

Това е то – безсмъртието е огненият знак и закон, мярката на Богоосезаемата необходимост. Такава е задачата на половата енергия – да създава от човека бог. Ако разбира се институциите и религиите не й пречат, както става много често.Много от религиите и институциите внесоха порока, като заклеймиха пола и така се родиха изкривяванията. Така сладострастието опорочи възпроизводството. Гаснещите и несъбудени езици на половата енергия, казва Ваклуш, омаломощиха човека, и ставайки импотентен като енергия и като мислене, той започна да търси външни стимуланти /виагра и др./, което още повече задълбочи проблема.Идеята за целомъдрие в монашеството също роди перверзност и извращения. Затова Учението Път на Мъдростта изведе и тезата -знаещият е повече от безгрешния и определи безсилието на незнанието като особено тежък порок. Но в бъдеще и това ще се промени, според Ваклуш, дори ще дойде време, когато човекът ще може , не само да формира материя, но и да довежда души, които да я поселяват. Дори прииждане на велики души може да се прави и без да се изграждат нови тела.Именно със специалния хормон от хипофизата, който храни енергията на възпроизводството, човекът ще може да извика в себе си огнената сила на вложения в себе си божествен човек, да разчупи печатите от Книгата на Живота и да прочете рецептата за безсмъртие чрез овладяването на половата енергия, а така и да превърне Божията човечност в Човешка божественост. Макар че, колкото и странно да е, и в настоящето някои коренни култури имат архетипно познание за тази трансформираща сила и без много да я демонстрират, просто я прилагат.

Племето „буги” в с. Псоловеси, Индонезия, отдава особена почит на третия от общо петте им джендъри /полови идентичности/ – хората, събрали мъжкото и женското начало в едно, имащи две полови съзнания, които, според техните вярвания, особено много допринасят за разпространението на Светлината. „Бугите” знаят, че трябва да съществуват в хармония, без да привилегироват или изолират един от своите джендъри, защото това ще наруши природния божествен ред.

Това че всички древни практики, като шаманизма, и съвременните, като тези на „бугите” имат една и съща цел, само доказва, че те са изначални и имат една и съща основа – необходимостта от единение и сътрудничество между Творец и творение. А то няма да се постигне чрез някои преднамерени спекулации със знанието за половата енергия.Великото дело изисква човекът да открие и да изяде плода от Дървото на Живота и да заживее вечно, както се казва и в Битие 3:22-24. Просто трябва да намери вход, за да се отправи към обратният път, водещ към Едемската градината. А щом веднъж Духът, Ци, Кундалини, е слязъл да свърши тази работа, той е оставил и пътните обозначения за връщането си.

Лияна Фероли