Календарът на маите

Когато човек започне да се занимава, макар и чисто любителски, с културата и цивилизацията на маите, то на моменти със сигурност у него ще се породи съмнението, че едва ли не маите са правили всичко с едничката мисъл да затруднят максимално изследователите, които по-късно ще се заемат с тях. Това с пълна сила се отнася за каленадара им. Почти навсякъде из огромната им територия има надписи с изсечени дати, които майанистите по-късно трябвало да приравняват на датите от нашия календар. А това далеч не е приятна работа.

Маите са имали де факто два календара: Цолкин - свещен и ритуален календар, и Хааб - слънчев календар, отговарящ на Грегорианския. Основна единица и за двата календара е кин (ден). Двадесет кина образуват един уинал (месец), а осемнадесет уинала правят един тун (година). Петте липсващи дни образуват един нещастен месец, наречен Уайеб (безимен). Годината на маите започва на 23 декември, в деня на зимното слънцестоене, което астрономите им явно също добре са познавали. Някои учени предполагат, че маите са имали и по-малки подразделения на времето - часове, минути и секунди - но данни за това не са намирани. Други казват, че са нямали.

Ритуалният календар Цолкин се състои от 260 дни (13 месеца по 20 дни). Със собствено име разполага всеки ден от месеца, но поредните номера са само тринадесет, колкото са дните на седмицата. Номерът на четиринадесетия ден е пак 1, както и на 27-я. Затова в първия месец дните са били наредени така:

Ден Име Ден Име Ден Име Ден Име 1 Имиш 6 Сими 11 Чуен 3 Сиб 2 Ик 7 Маник 12 Еб 4 Кабан 3 Акбал 8 Ламат 13 Бен 5 Еснаб 4 Кан 9 Мулук 1 Иш 6 Кауак 5 Чикчан 10 Ок 2 Мен 7 Ахау
Дните в един месец от Цолкин  Новият месец е просто продължение на стария:  8. Имиш, 9. Ик и т.н. Слънчевият календар Хааб от 365 дни се образува от 18 месеца по 20 дни и един от 5. Те също са удостоени с наименования (и съответни йероглифи): Поп, Уо, Сип, Соц, Цек, Шул, Йашкин, Мол, Чен, Йаш, Сак, Сех, Мак, Кинкин, Муан, Паш, Кайаб, Кумху, Уайеб. Първият месец от годината е Поп, започва датата „0 Поп” и завършва с „19 Поп”. (При маите първата цифра не е 1, а 0.) Последният ден на годината е „4 Уайеб”.
Маите вярвали, че магическото число 13, в комбинация с 20, контролира жизнения път на човека от рождението до смъртта. За нормалното развитие на живота и времето било необходимо свещеният и слънчевият календар да се обединят, да тръгнат едновременно от първия си ден и да се срещнат на изходната си точка. Така се образува известното „календарно колело” на маите. Представете си го като комплект от две зъбни колела: едното с 260 зъба, а другото с 365. Двете колела се завъртата едновременно - малкото с първия си ден „1 Имиш”, а голямото с „0 Поп”. За да се срещнат отново трябва да изминат точно 18980 дни, или 52 години. Този 52 годишен цикъл за маите е век, възприет впоследстиве и от ацтеките. Самото число 52 добива магическо значение и с него са свързани редица церемонии и традиции.            Месеците в слънчевия календар Хааб Всички опити да се обясни произхода на ритуалния календар при маите остават напразни. Не е убедителна хипотезата, според която тези 260 дни са времето, необходимо да се приготви земята за засаждане на царевицата до прибирането на реколтата; просто периодът за подготовката на земята и отглеждането на царевицата е твърде разтеглив. Но, където науката е безсилна, бързо се наместват други хипотези. Особено енергични са авторите, които поддържат тезата, че маите са пришълци от друга планета (най-малко техните жреци или поне Кукулкан). За тях Цолкин е календар на друга планета. Който не вярва - да докаже обратното.
Календарното колело, изобразяващо  настъпване на края на 52 годишен цикъл
Колкото до отчитането на времето - маите имат няколко начина за това. Двата най-известни такива са т.нар. „дълго броене” и „кратко броене”. Първото предизвиква истинско учудване с това колко всеобхватно е то: границите му обхващат периоди от един ден до милиони години. Ето я и самата система:   Уинал е равен на 20 кина (дни) = 20` Тун е равен на 18 уинала = 360` Катун е равен на 20 туна = 7200` Бактун е равен на 20 катуна = 144 000` Пиктун е равен на 20 бактуна = 2 880 000` Калобтун е равен на 20 пиктуна = 57 600 000` Кинчилтун е равен на 20 калобтуна = 1 152 000 000` Алаутун е равен на 20 кинчилтуна = 23 040 000 000` Лесно е да се сметне, че един алаутун има почти 63 милиона години. Сигурно не е сложно да се изчисли колко алаутуна, кинчилтуна и прочие влизат в 90 милиона или 400 милиона години. А това са числа и дати, намирани в надписи от Киригуа. По-сложен е въпросът защо въобще ги има. (Естествено, не и за авторите на фантастични хипотези.) За да датират отделни събития от своята история, маите трябвало да се опрат на някаква начална точка, от която да започнат своето летоброене. Ако вярваме на Киригуа за тази първа „митическа дата”, маите са си избрали 13.0.0.0 4 Ахау 8 Кумху, или според нашия календар - съобразно общоприетата система за корелация - тя е 12 август 3113 г.пр.н.е. (Според други е 11 август 3114г.пр.н.е.) За сериозните учени тази дата е митическа - с оглед на днешното равнище на познанията ни за културата майа, и такава ще си остане докато не се открият неопровержими археологически доказателства за обратното. От друга страна, според Ерих фон Деникен, Александър Казанцев, Юрий Морозов и други автори на фантастични хипотези това е датата, в която на планетата Х, кръжаща между Марс и Юпитер, е станал гигантски катаклизъм, планетата била разрушена, а населението й се е спасило на земята и днес ние го знаем като „маите”. От самата планета са останали множество скални късове, които сега образуват астероидния пояс между Марс и Юпитер. (Независимо дали ще повярвате на тази хипотеза или не - интересно е да знаете например, че астрономията отдавна е определила и възприела като научно доказана хипотезата, че астероидния пояс не се състои от остатъци на разрушена планета, а е по-скоро скупчване на „планетезималии”, т.е. скални късове, които са щели да образуват друга планета, но за това е попречило мощното гравитационно поле на Юпитер.) В края на 9в. от н.е. започва упадъкът на културата майа в централните райони и нахлуването на чужди завоеватели. През този период се губят много от познанията на маите, свързани с календарите. Така и жреците спрели да отчитат времето по системата на „дългото броене”, а си служели с една опростена система, наречена „кратко броене”. Един цикъл обхваща само 13 катуна - малко повече от 256 години. Катунът се изобразявал с деня, в който свършва - денят Ахау. С тази система се слага край на изумителната точност на календарите, тъй като се допускат грешки до десетина години. Освен Цолкин и Хааб, които и без други системи за отчитане на времето създават на учените достатъчно главоболия, маите имали още начини за това. Ерик Томпсън, изучавайки йероглифите на някои паметници, стигнал до заключението, че съществувал и някакъв „езотерически” календар от 819 дни. Той се основавал на религиозните вярвания в различни божества - седем земни, девет подземни и 13 небесни. Комбинацията 7х9х13 дава и този цикъл от 819 дни. Освен това има и един съкратен вариант на дългото броене, но той не е възприет като отделен календар. При него се отчитат само дати, наречени „финали” и представляват финалните дати на определени периоди, основно катуни. Ако при записването на датата се спомене поредния номер на катуна - то датата е край на един период от 949 бактуна, или някакви си 375000 години. Ако обаче не се спомене поредния номер на катуна - то става въпрос за период от 949 катуна, тоест „само” 19000 години. Не случайно някои автори казват, че маите направо били обсебени от идеята за времето. Сякаш са живели само с единствената натрапчива мисъл за бъдещето, за миналото и като че ли подминавали с лека ръка настоящето.

КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ...НЕ КРАЙ, А ЕВОЛЮЦИЯ!

И по-точно – еволюция на съзнанието!

Цивилизацията на древните Маи, населявали някога земите на Централна Америка, се води една от най-напредналите по отношение на знанията за времето, а техният календар - най-точният на планетата. Включва много времеви цикли относно Вселената и Слънчевата система. Хронологичните им познания били удивителни, като някои от тях все още предстои да се разгадаят.

Както някои от вас знаят, въпросният календар има край. Т.е. момент, в който просто спира и няма нищо нататък. Според календара на маите тя протича на цикли. Въпросните цикли са девет на брой и са разкрити с помощта на археологическа находка (стълб с надписи), като календарът е вече част от официалната наука. Маите разделят всеки един от тези цикли на 13 части - 7 дни и 6 нощи (седмият няма нощ, а времетраенето им не съвпада с нашето). Всяка „част” в цикъла бележи ново развитие (скок) на съзнанието. За сравнение мога да предложа разликата между поколенията. Всяко ново е някак си по-бързо възприемчиво, обработващо по-добре информацията и прилагащо я в живота по-ефективно. По-същия начин е разликата в развитието на разума между отделните „части” в цикъла. Друго важно е, че според календара във всеки цикъл през петият му ден става нещо много важно и добро, а на петата нощ нещо лошо. В момента се намираме към средата на осмият „Галактически” цикъл, който е предпоследен. А ето ги и тях:

Цикъл 1. „Клетъчен”

Започва преди 16,4 милиарда години със събитието, което официалната наука нарича “Големия взрив” и е свързан с развитието на живота във вид на отделни клетки. Тогава се заражда основното съзнание на всичко и е наречено „Действие/Реакция”, което също е основен физически закон.

* Всяка една от тринайсетте части в този цикъл е с продължителност от около 1,26 милиарда години. Всичко се развива много бавно. През петия „ден” се формира слънчевата система, а през петата „нощ” е метеоритната бомбардировка върху всички планети и луни (нашата все още си пази белезите).

Цикъл 2. „Млекопитаещи”

Започва преди 820 милиона години като е условно наречен така, защото науката днес определя приблизително този период за начало на обединяването на отделните клетки в по-сложни организми и специализацията на отделните клетки в извършването на точно определена функция. Съзнанието еволюира в „Стимул/Отговор”, което е по-сложно от горното.

* Всяка една от тринайсетте части в този цикъл е с продължителност от около 63,4 милиона години. През петия „ден” живота еволюира и излиза извън водата на сушата, а през петата „нощ” 97% от живота на планетата е изтребен.

Цикъл 3. „Семейство”

Започва преди 41 милиона години и е наричан така, защото е свързан основно с обособяването на отделния индивид от общността. Съзнанието еволюира в „Стимул/Индивидуален Отговор”. То звучи подобно на горното, но каква е разликата между тълпа и семейство? Индивидуалността! Да, разликата в съзнанията е огромна. Например сте имали моменти, когато се чувствате наистина прекрасно да бъдете себе си! Също сте имали и моменти, когато сте се чувствали част от тълпата – когато сте един от хилядите по трибуните на спортно събитие или пък на дългата опашка в магазина. Замислете се какво ви е било съзнанието в различните ситуации. Как сте се чувствали в единия и другия момент? Разликата е голяма :) Целия този период от 41 милион години е помогнал на съзнанието да се свързва с други и да си създава взаимоотношения.

* Всяка една от тринайсетте части в този цикъл е с продължителност от около 3,2 милиона години. През петия „ден” живота отново еволюира на по-високо равнище, появява се цветното зрение (”color vision”), а през петата „нощ” на този цикъл все още не е ясно точно какво е станало.

Цикъл 4. „Племенен” (от племе)

Започва преди 2 милиона години, когато за първи път се появява племето. Съзнанието еволюира в „Прилики/Разлики”. Докато през втория цикъл се развива мозъка, през третия той се разширява/увеличава, то в този четвърти цикъл се развива разума. Това да виждаме прилики и разлики, както и способността да вземаме решения относно различни неща, а не само възможността за реакция. Това е огромна стъпка напред в съзнанието.

* През петия „ден” човекът открива огъня, а през петата „нощ” е бил ледниковия период. Съзнанието винаги ни „доставя” нужните неща за да можем продължим към следващата стъпка.

Цикъл 5. „Културен” (от култура)

Петия етап на развитие е започнал преди 102 хиляди години. Тогава все още сме живели в пещерите, но за първи път се е появила културата. Някъде точно в началото на този цикъл сме започнали да си говорим един на друг. Съзнанието еволюира в „Причини”. А именно – причините защо нещата са такива каквито са. В миналия период съзнанието се научи да взема решения, а в този то започва да разбира и причините.

* През петия „ден” се появява изкуството, а през петата „нощ” то е сякаш на заден план. Изкуството е въображение и докато през „деня” хората са го имали, през „нощта” следващите са го нямали. Било е тъмна ера за изкуството.

Цикъл 6. „Национален”

Започва през 3115 година преди новата ера, когато за първи път Горен Египет се обединява с Долен Египет и се формира първата нация на Земята. По същото време за първи път се появява и писмеността. Съзнанието еволюира в „Закон”. Всеки човек персонално е длъжен да познава всеки от законите. Незнанието не е извинение.

* През петия „ден” посланието на Исус Христос „обикаля” цялата планета, а през петата „нощ” Рим пада и за Европа започват 1000 години мрак. И не поради какво да е, а защото самото съзнание се е променило.

Цикъл 7. „Планетарен”

Започва през 1752 г. и се нарича така, защото по това време човечеството осъзнава, че обитава планета с кълбовидна форма. Това е и периода на започване на индустриалната революция. Съзнанието еволюира в „Сила”. В целия този цикъл става дума за създаването и укрепването на мощ/сила/власт. Забелязали ли сте, че има много такава насъбрана в малък брой хора? Вероятно това не ви харесва, но то е нормално според календара на маите. Дори и Световната Търговска Организация е вид проявление на това съзнание, за да се укрепва тази сила/власт, да я фокусира. Хората „горе” не осъзнават, че това е част от еволюцията за развитие на съзнанието.. те мислят само за големите си банкови сметки.

* През петия „ден” разбираме, че е=mc², както и господин Иванов открива, че живеем в безкрайна вселена, където всичко е възможно. Петата „нощ” - втората световна война.

Цикъл 8. „Галактически”

Започнал е на 5 януари 1999 г. и ще продължи до 10 март 2011 година. В този период тринайсетте етапа/части са с продължителност от по 360 дни. Съзнанието еволюира в „Етика”. Етиката е различна от морала - тя идва отвътре, от сърцето ти. Тя ти казва кое е правилно и кое е грешно. Морала от друга страна е „причини”. Причини, които с времето и културата обособяват „правилните и грешните” неща. Нещо различно от етиката. Докато морала идва отвън и те затрупва, етиката е в теб самият. Целият цикъл е за нея и за целостта (интегритет). Те са така да се каже „новината на деня”. Като се огледате какво става по света не сте много доволни, нали? Войни, трагедии и всякакви грозни неща. Това, което всъщност виждате е един сблъсък между съзнанието на „Силата” със съзнанието на „Етиката”. Точно както във всеки един от миналите цикли - новото идващо съзнание доминира над предишното и де факто това става през петия „ден” от всеки цикъл. Тогава новото взема надмощие над досегашното. Забележете също, че не може да имате етика, ако преди това нямате някаква сила/власт. Например, ако бягате за да си спасите живота… етичността ще е последното нещо, което ще имате. Но когато сте на „твърда почва” – тогава може да започнете да си създавате една цялост, представляваща етика. Точно и за това съзнанието е трябвало да предостави първо „силата”.

Цикъл 9. „Универсално съзнание”

Деветият цикъл започва от 10 март 2011 г. и ще продължи до 28 ноември 2011 г. Състои се само от 260 дни, като всяка от тринайсетте му „части” ще е по 20 дена. Това е почти 20 пъти по-бързо от предния цикъл. Развитието на еволюцията увеличава скоростта си непрекъснато! В осмият цикъл, в който се намираме в момента, всяка част е с продължителност от 360 дни. Стават все повече неща за все по-малко време! Нямате ли и вие усещането, че времето сякаш лети? Сега знаете, че не е така. Процеса на еволюция на съзнанието лети! И колкото повече неща се случват толкова повече възможности се отварят. Това в един момент ще доведе и до възможност да правим така наречените „чудеса”.

Има и един проблемен момент. Съзнанието ни може да обработи максимум 24 мисли в секунда, затова филмите са на 24 кадъра примерно. Това „забързване” на съзнанието ще доведе до по-голям стрес с настъпването на все повече „промени” около нас. Повечето хора са се научили да се адаптират към него, но не всички.

Съзнанието на този цикъл еволюира в „Съзнателно обединено сътворение”. Точно за него е и цялата тази еволюция през милиардите години – всичките цикли, събития и т.н. Това е времето на придобиване на абсолютното и неограничено съзнание, на безграничните възможности. Това е и момента, в който всички „заключени” области на мозъка ще се отключат. Ще ползваме не 3-10% от него, а пълните 100%. Точно и затова сме тук - да достигнем до това ниво.

Вероятно си задавате въпроса „ако наистина е така.. какво трябва да направя за да достигна до това ниво на съзнание?”. Отговора е прост – нищо! В смисъл, че не ви трябва да купувате нищо, не ви трябва научите нещо определено, не ви трябва да медитирате. Накратко, не трябва да правите нищо конкретно, освен съзнателно да участвате в този процес на отваряне на повече възможности.

От: Четвърто измерение

Галактическата култура и идването на Космическата Цивилизация

Космическата Цивилизация може да се разглежда като резултат от събуждането на разума. Събуденият разум може да стане плод на култивиране на разумността, от истинската медитация за признаване на своето вътрешно Аз, неотделимо от присъствието на всеобщото осъзнаване. Това необусловено самоосъзнаване съставлява природата на насочващия Бог и неговата реализация. Оставете манипулативните игри над материята, които служат само за отвличането ви от целта. Цялата красота е в изяществото на духа. Целия интелект е истинското проявление на  образа ни като резултат от космическото присъствие.

Стремежа към духовната същност, освобождението от ограничаващите традиционни модели и приемането вместо тях на новите универсални форми и структури на Галактическата Култура - това е основополагащата предпоставка на Закона за Времето. Това учение е в основата за формиране на всички «Хроники на Космическата История: преобразуване на човешкия разум». Те са описание на разгръщащото се следващо ниво на съзнание и затова създават рамката за разцвета на структурите на универсалната форма на Галактическата Култура, кодирана чрез законите и принципите на Синхронния Ред.

Най-значимите и универсални структурни форми на Синхронния Ред, описващи времето като четвъртото измерение са: Човешкия Холон, Планетарен Холон, Оракулът на галактическата Пета Сила, Вълнов Модул, Хармоничен Модул, 28-дневен модел, Галактическо-Кармичен и Слънчево-Пророчески потоци или междупланетен холон. Тези седем елемента-форми са високо развита система, структурен език, извисяващ се над всички културни бариери и ограничения. Това е езикът на съвършените  универсални форми на естествения разум и следователно е съвършено средство за  обединение на планетарния човек в съответствие с новото формиране на разума, на ноосферата. Следва кратък преглед на тази нова форма на езика на Времето.

1. Човешки Холон. Универсална четиримерна структура на човешкото тяло.

а) 20 палци на ръцете и краката. Ние всички сме родени с това. В  кодираните 20 Слънчеви Печати, във всяка група от 5-те палци на ръцете и краката има представител на 5-те Земни Семейства /Полярно, Кардинално, Сърцевинно, Сигнално и Входящо/. Всеки човек в съответствие със своя ден на раждане принадлежи към едно от Земните Семейства.

б) 13  основни  стави   -  2  глезена,   2  колена,   2  бедра,   2  китки,   2  лакътя,  2  рамена, 1  гръбначен  стълб.  Ние  сме  родени  с  тази структура.  Това  съответства  на  13 части /тонове/ на  кода на времевия Вълнов Модул.

в) 5 основни психофизически центрове. Всеки човек ги притежава. Коренна чакра (сексуалност), слънчев сплит (интуиция), сърце (център на емоционалното мислене), гърло (реч, комуникации) и корона (мозък, висш разум). Те също съответстват на петте Земни Семейства.

2. Планетарен Холон – Това е нашата Планета Земя и ние живеем на нея - Квази четиримерна структура от 20 части на планетарния разум (ноосфера). На него съответстват пет Земни Семейства: Входящо Семейство в южния полярен регион, Полярно Семейство  в северния полярен регион, Кардинално Семейство в северния умерен регион, Сърцевинно Семейство в екваториалния регион и Сигнално Семейство в южния умерен регион. Планетарният Холон е основата за идентификация на Човешкия и Планетарния Холони, необходима за култивиране на Новия Разум - ноосферата. Съдържа и други елементи, включва Хроматиките /жълта, червена, бяла и синя/ и Цветовите Семейства /Слънчеви Кланове/ - Жълт на Огъня; Червен на Кръвта; Бял на Истината и Син на Небесата/.

3. Оракул на Петата Галактическа Сила – Структура от 5 части, която създава математически кодирани връзки за всеки кин (кин на деня или човека в съответствие с неговия ден на раждане) и следователно е карта на първичния многомерен сплит на галактическия ред, който може да олицетворява всичко. Също така установява НЗВ (Ноосферното Земно Време) - четирите охранители: аналог - първи пазач – полунощ - изгрев, водач – втори пазач – изгрев - обед, антипод - трети пазач - обед-залез, окултен учител - четвърти пазач - залез-полунощ.

4. Вълнов Модул - Константна форма на четиримерното време, състояща се от 13 части, която създава космологията на самозаместването, приложима към циклите от 13 дни (базова последователност на четиримерното време) 13 седмици (четвърт година), 13 Луни (слънчева година), 13 години от галактически сезонни цикли и т.н. Ние всички живеем в това време. Вълновият Модул е стандартна универсална галактическа структурна форма, предназначена за преживяване във  времето и неговата космологична цялостност. Вълновият Модул също така притежава собствена вътрешна структура – геометрията на пулсарите.

5. Хармоничен Модул - Матрица от 260 части ( 13х20 ) с четиримерна времева честота 13:20, мярка и индекс на безкрайните възможности за връзка със Синхронния Ред, източник на четиримерния 260-дневен цикъл - Цолкин. Хармоничният Модул също се отнася към четиримерното синхронно време, както периодичната таблица на елементите се отнася към тримерната химия и физика и даже много повече.

6. 28-дневен Модел (Луна= месец) – основа на универсалната времева годишна програма на  човека. Тринадесетте 28-дневни Луни (месеци ) + 1 Ден Извън Времето = 365 дни, колкото е годишната орбита на Земята около Слънцето. Всеки преживява това ежегодно въртене. Тринадесетте Луни(месеци) са функция на Вълновия Модул, следователно повтарят космологията на времето. Цикълът от 28 дни - четири седмици е неизменен и привежда съзнанието на човека в хармония с времето и живота. 28-дневната матрица по съвършен начин се съединява с 260- те части на четиримерния цикъл ( виж Хармоничен Модул), давайки началото на големите 52- годишни слънчево - галактически цикли и по такъв начин подтвърждава проявлението на космическото съзнание. Ако годината действително представлява орбитата около Слънцето, то 52- годишния цикъл съставя 52 – те орбити – мярка за  ноосферната «година».

7. Галактическо-Кармичен и Слънчево-Пророчески потоци и техните контури - междупланетен холон. Нашата Земя е част от Слънчевата Система - Хелиосферата или Хелиокосмоса. Чрез Хелиосферата се осъществява «дишането = вдишване + издишване». Тя  осъществява  2  потока,  единият  е  насочен  навътре /вдишване/,  а  другият – навън

/издишване/. Цялата Хелиосфера се състои от  Слънцето и десет планетарни орбити, включително и орбитата на астероидния пояс (разрушената планета Малдек). Това означава, че всяка орбита отбелязва вдишване и издишване. Има 10 точки на вдишване и 10 точки на издишване, в които слънчевото «дишане» пресича орбиталните пътища. Това показва, че Галактическо-Кармичният (10 орбитални точки на контакт) и Слънчево-Пророческият (10 орбитални точки на контакт) потоци се кодират от същите 20 слънчеви Печати, които кодират Човешкия и Планетарния Холони – така се ражда Междупланетният Холон.

Тези базови универсални структури на Синхронния Ред на Закона за Времето обезпечават структурната основа на Галактическата Култура на Земята. Благодарение на преобразуването на усещането за време в човека, замяната на часовника и неравномерния календар с четиримерната форма в качеството на времева програма адекватно ще се преобразува и човешкия разум. Универсалните структурни форми, които съставляват Синхронния Ред, основани на изначалната хармония на универсалната подреденост предразполагат разума към преживяване на тази хармония. Това означава, че Времето е Изкуство и Законът за Времето се формулира като Т(Е)=Изкуство: Енергията, преобразувана от Времето е равна на Изкуство.

Тъй като времето е фактор за универсалната синхронизация, която създава Синхрония Ред, където синхронността на всички събития става реалност на космическия опит, така и притежаващия Разум е Единен. Това води до втората формулировка на Закона за Времето, според която: скоростта на времето е мигновено безкрайна, тоест в произволен даден момент този момент е един и същ в цялата Вселена. Времето е по-бързо от скоростта на светлината. Времето е телепатия. Това означава, че времето е посредник на телепатията, а като универсално поле на синхронизация непрекъснато информира ума. С други думи, способността на информационния разум, свързан с космическия синхронен характер на възприемане във всеки даден момент се увеличава право пропорционално на чистотата на ума.

Тъй като учението на Закона за Времето е цялостна система, то може да се предположи, че структурата на Галактическата Култура процъфтява както като средство за изразяване, така и като съобщение на един просветен разум. Въпреки това самите структури не е нужно непременно да са изяснени за разума. Разумът трябва да премине през своето духовно култивиране. Необходимо е да се разбере, че в това време на хибридния планетарен човек му е най-важно да формулира и да приложи универсалните учения за разума и неговото самокултивиране като духовна дисциплина и всичко това да стане паралелно с изчистването на душата и подготовката на човека за преход към ноосферата, Новия Разум и Космическата Цивилизация.

Традиционно всички духовни пътища в една или друга степен попадат или по пътя на отказ, или по пътя на трансформацията, или по пътя на самостоятелното освобождение. Всеки, който желае да използва възможността за моделиране на трансформацията на Галактическата култура, има за цел да разбере, че на практика промяната на ума трябва да бъде придружена от научни изследвания и самокултивиране на собствения ум, пречистване от предразсъдъците на старите вярвания за действителността. Ние пристъпваме към новия универсален начин на духовна мъдрост дори и чрез елементи на себеотрицание, практични начини за трансформация, методи за самостоятелно освобождение и осъзнаване на Бог в рамките на степента, до която го разбираме и признаваме неговата абсолютна истина.

От какво да се откажем? Преди всичко от мисленето и начина на живот в изкуствения свят. Това може да стане постепенно или радикално, но колкото по-рано се случва, толкова по-добре, защото ходът на стария ред е път за никъде. Изключете телевизора, или най-малкото дисциплинирайте себе си кога да гледате телевизионни предавания. Не купувайте преса. Престанете да ходите на кино, или се самодисциплинирайте за това. Кажете стоп на потребителското отношение. Разкопайте градината, посадете растения и дървета. Изучавайте алтернативни източници на енергия. И преди всичко, опознавайте ума си, започнете да разбирате колко дълбоко, на ментално ниво сте били експериментално свързани с поддържането на страданието, желанията, привързаностите, агресия и материализма в света. Най-добрият начин е да започнете незабавно да се занимавате с разумна медитация и молитва. Подчинете се на Абсолюта, на Бог, Висшата сила. Разпознайте и оставете своите вътрешни борби, създадени от вашите колебания и конфликти.

По отношение на пътя за трансформацията заемете такава позиция, че да не позволите на нищо друго да пречи на вашата самокултивация и самореализация. Тогава ще  започнете да възприемате бедствията, трудностите и пречките като възможности и начини за вътрешна трансформация. Научете се как да поканите Висшата Сила да се включи във вашия път. Разпознавайте знаците и синхронизираните ежедневни връзки  като основни етапи, които да разчетете, за да разберете какви точно да бъдат  следващите ви действия. Само ежедневно действие да остане сънят, създаден, за да живее вашето просветено „Аз”. Не правете нищо за засилване и укрепване на егото. Действайте така, като че ли всичко се случва за добро и за спасение на всички същества. В своята разумна практиката не отхвърляйте нито доброто, нито злото, каквито и мисли да се появят, просто ги пуснете да си отидат. Вместо това, попитайте: „Кой създава тези мисли?” Това също ще ви отведе на пътя за трансформацията.

За пътя на самостоятелното освобождение може да се каже: времето е съществено. Ние искаме да бъдем готови за Великото Събитие - Завършване на Цикъла в 9 ден на Шеста Ритмична Луна, в годината на Синята Резонантна Буря /тон 7/ по Календара на 13- те Луни (21-ви декември 2012). За да се възползваме от тази възможност, ние се нуждаем от много бистър ум и много чиста душа. Само бистър ум и чиста душа са духовно достатъчно силни, за да оцелеят по пътя към 2012. Ето защо ние трябва искрено да се придържаме към най-прекия път на самостоятелно освобождение. Ние трябва да се стремим към директна връзка с нашия истински „Аз”, с нашето собствено автентично същество, което в най-дълбокия смисъл вече е свободно. Ние също трябва да се научим  да практикуваме дисциплината на разумна интелигентност със стремеж към собствената ни природа, като я признаваме не само в медитация, но и в ежедневието. Пречистване на душата зависи от искреността и целостта на действията, които предприемате за да можете да видите ясно с разума си. Тогава ще можете да виждате нещата ясно, знаейки какво представляват и ще бъдете решителни. Това е основата на духовната сила. Колкото повече развиваме тази ясна светлина на разума, толкова повече си припомняме за оригиналния източник на светлина по пътя на собствената ни подчиненост на Висшата Сила, толкова по-добре ще можем да активираме кодовете и моделите на Синхронния Ред - основа на трансформацията на човешкия разум. И тогава ние наистина ще се превърнем в жива Галактическа Култура. Ние ще сме напълно подготвени за Божествения произход, свръхменталния покров на ноосферното съзнание, пробудения разум на реалността за висшия план на Земята. Когато това стане, ще се извърши сливането на  човешкия ум с Божествения Разум. Ние ще станем Единни и повече никога няма да бъдем такива каквито сме сега.

Предсказаната Галактическа синхронизация

December 31st, 1969    

В живата тъкан на историята са вплетени мириади нишки. Целият й замисъл обаче изглежда се движи под формата на възходяща спирала, чиято връхна точка, според предвижданията на Дългото броене, ще бъде достигната на 21 декември 2012 г. На тази дата се очаква да се пресекат всички исторически измерения. Това от своя страна ще доведе до дълбоки взаимодействия и вътрешни изменения.

Какво точно ще се случи по време на конкретното събитие - галактическата синхронизация, ще остане загадка, докато не настъпи неговият час. Все пак това, което можем да очакваме, не е съвсем непредсказуемо. То бавно и постепенно се подготвя в продължение на стотици хиляди години. Синхронизацията е кулминация и край на цялата досегашна история, следователно посредством синтез и откриване на пресечните точки във всички настоящи и древни култури (космология, символи, ритуали) е възможна една доста точна визуализация на предстоящото. Това би било истинска „снимка отгоре” на човешката история. И именно на този проект са били посветени класическите мая. Тук ще осветим съвсем малко нишки от тъканта на историята на Месоамерика и ще проследим как те се преплитат, с надеждата да хвърлим малко повече светлина върху значението на посочената крайна дата в Дългото броене - 2012 г.

Въпреки многобройните каменни надписи в маянските градове, в същината си културата на този народ остава дълбока загадка. Основна причина за това са испанците. Те се появили около 700 години след класическите мая в Юкатан, чието население така и не достигнало предходния етап на високоразвита цивилизация, и превърнали в своя лична мисия унищожаването на всичко, което било останало от великата маянска култура. По време на периода, известен като Новата империя, маите създали множество йероглифни текстове върху нагъната под формата на страници хартия. От тях днес са оцелели само четири - Дрезденски, Мадридски, Гролиерски и Парижки кодекси. Всичко останало било изгорено от испанските конквистадори и християнските мисионери. Освен кодексите са оцелели още много малко текстове, писани след испанската инвазия. Това са Попол Вух и Книгите на Чилам Балам.

Книгите на Чилам Балам са преводи на написаното от пророка Чилам Балам (Жрецът Ягуар), живял около 1500 г. Смята се, че тези текстове предсказват испанското нашествие и идващите с него война и болести. Гадателският цикъл на Чилам Балам е базиран върху бързописна версия на Цолкин в качеството му на Голям цикъл. Да припомним, че календарът съдържа 20 цикъла от по 13 катуна. Цикъл от 13 катуна се равнява на 260 туна или приблизително 256 години. За сведение, орбитите на Уран и Плутон имат най-голямото сближение през цикъл от 256 години. Също така 3 катуна са равни точно на 37 синодични цикъла на Венера.

Циклите от 13 катуна и 13 бактуна са взаимопроникнати и същевременно паралелни един на друг. Циклите от 13 катуна са известни още като Ахау цикли. Наречени са така, защото всеки катун свършва в деня Ахау, но на различни дати. Например първият катун приключва на 11 Ахау и се нарича 11 Ахау. Следващият катун е с край в 9 Ахау, следван от 7 Ахау и т. н. Всеки следващ катун намалява с две спрямо предишния. Всеки от 13-е катуна носи своя кармичност. Маите са вярвали, че при настъпването на даден катун се случва това, което той вещае. Чилам Балам не само предупреждава индианците за предстоящите трудности и нещастия; той предсказва и завръщането на древната слава и космическата хармония. Затова е интересно да хвърлим поглед върху гадателската традиция на маите отпреди конквистата.

Най-известната пророческа икона на Месоамериканската култура е слънчевият каменен календар с изображенията на петте епохи. В най-външния кръг са представени символите на двадесетте дни. Четирите квадрата около централния кръг символизират четирите предишни епохи. Фигурата в центъра изобразява петата и финална епоха. Както вече беше отбелязано, 5200 туна на Големия цикъл представят историята на света. Петте големи цикъла (5 х 5200) се равняват на един Голям цикъл от 26000 туна (един тун е равен на 365 дни). За детайлите около възникването и упадъка на петте епохи разказва сътворителният мит на Попол Вух. 

Големият цикъл, в действителност малко по-кратък от 26000 години, е специално съобразен с настъпващите равноденствия, причинени от 23-градусовия наклон на земната ос. Обикаляйки около слънцето, земята се клати като пумпал, в резултат на което възниква т. нар. прецесия. Ориентацията на северния полюс, в момента определяна от Полярната звезда, чертае елипса на фона на звездите. Цикълът от 26000 туна може да бъде изобразен и с помощта на Цолкин, като всяка от единиците му се равнява на 1000 туна или 50 катуна. Това е още едно приложение на Цолкин - астрономическо.

Погледнато от тази перспектива, ние не само наближаваме края на Големия исторически цикъл, а и сме пред финала на целия 26000-годишен еволюционен цикъл. Любопитно е, че ако обърнем поглед 26000 години назад, ще се озовем в епохата на кроманьонския човек, предшественикът на хомо сапиенс. Вероятно би могло да се потърси аналогия между 260-дневния период, нужен за развитие на човешкия ембрион, и 26000-годишния цикъл на съзряване на човешката раса.

Първостепенна фигура в профетическата традиция на маите е човекът, известен като Пакал Вотан (Pacal Votan). Пакал Вотан бил велик владетел, чиято власт се простирала върху цялата обширна маянска територия. Роден през 603 г., Пакал живял в епохата на класическите мая. Възкачил се на трона през 615 г. на дванадесетгодишна възраст. Периодът между 631 и 683 г. е забележителен. Това са 52 години управление на Пакал, които на практика са седемдесет и третият 52-годишен цикъл от началото на Дългото броене през 3114 г. пр. Хр. Пакал умира през 683 г. на 80 години и е погребан в Храма с надписите в Паленке, а през 692 г. гробът му е запечатан. Част от оставеното от него завещание включва Изгубената книга на „Седемте поколения”, за която се упоменава в Чилам Балам. 

Пакал Вотан

„Седемте поколения” се отнасят за 138-годишен период на служение на Пакаловия гроб, до края на деветия бактун през 830 г. В Дългото броене този период продължава от 9.13.0.0.0 до 10.0.0.0.0. Въпросните седем поколения са върхова точка в маянския галактически проект за отчитане на времето. Резултатите от техните математически и астрономически изчисления са записани върху камъка. Краят на деветия бактун бележи и краят на класическите мая. След него има тринадесет празни години и неизвестност (830-843). 843 г. поставя началото на нов профетически цикъл, наречен 13-те небеса и 9-те ада. Всеки от периодите в него (на небесата и адовете) продължава по 52 години, отчитано по Кръговия календар. Така тринадесетте небеса са от 843 до 1519 г. и свършват точно преди началото на испанската инвазия. Седемте ада продължават от 1519 до 1987 г. Краят на деветия ад на 16-17 август съвпада с началото на процеса, станал известен като Глобална медитация за Хармонична конвергенция (Harmonic Convergence Global Meditation), стартираща финалното 25-годишно отброяване до 2012 г.

Видяхме, че Дългото броене, Маянският слънчев каменен календар и профетическият завет на Пакал Вотан посочват 2012 г. като дата с огромна важност. Логичен е въпросът: защо? Може би ключът е скрит в самата фигура на Пакал Вотан. Както по-горе беше споменато, последното място за отдих на Пакал е гробът под Храма с надписите. Археолозите откриват гроба, след като попадат на таен проход, водещ надолу към сърцето на пирамидата. След три години усилия за отстраняване на камъните, блокиращи входа, през 1952 г. гробът е разкрит. В гробницата археолозите се натъкват на каменна плоча 9/4 м, приличаща на лежащ на пода олтар. Тя обаче се оказва капакът на погребалния саркофаг на Пакал Вотан.

Капакът е покрит с изображения. В центъра е фигурата на Пакал Вотан. От пъпа му израства Свещеното дърво, известно като Дървото на живота. На върха на дървото си почива птицата кецал, символизираща света на духовете и произхода на вселената. Свещеното дърво е ключово понятие в маянския светоглед. Най-вероятно се има предвид дървото сейба (ceiba), известно като яшче (yaxche), т. е. „първото дърво”. Думата уахомче (uahomche) символизира кръста и означава „дървото, което се събужда”.

Капакът от саркофага на Пакал Вотан

Древната маянска дума за дърво е „те” и е символизирана от буквата Т. Символът Т се асоциира с втория от 20-те свещени глифи за дните, наричан Ик (Ik) и представящ духа, вятъра или божествения дъх. Свещеното дърво освен това се разглежда като аксис мунди или вселенска ос. Аксис мунди е връзката със света на духовете, както и между Земята и Небето.

Свещеното дърво играе важна роля в маянската космология и астрология. Маите намират тясна връзка, даже родственост, между себе си и Млечния път. От тяхна земна перспектива Свещеното дърво се явява пресечна точка на слънчевата еклиптика и звездите от Млечния път. (Еклиптиката се формира от пътя на слънцето и планетите.) Пресечната точка между еклиптиката и Млечния път е знак за отваряне на свещените двери към подземния свят, както и към свещения източник на сътворението.

Маите от народа киче в Гватемала наричат този божествен път Шибалба-бе (Xibalba be), което означава „път към подземния свят”. Известен е още като Черния път или Кръстопътя. Този "път към подземния свят" е тясно свързан с една от особеностите на Млечния път, известна като Черната цепнатина (дупка). За нея се смята, че е рождения канал на Космическата майка. Цепнатината на практика е част от Млечния път и е черна заради гъстите прахови облаци, които затрудняват видимостта по посока на галактическия център, криейки го от нашите телескопи.

Лорд Пакал е изобразен на капака на своя саркофаг заедно със Свещеното дърво. При по-задълбочен анализ значимостта на това изображение се оказва изумителна. Маянската дума за „лорд: е ахау, което означава също „слънце”. Взаимовръзката между слънцето, свещеното дърво и маянския календар е шокиращо проста. Изследователите са открили, че краят на маянското Дълго броене съвпада с рядка синхронизация между земята, слънцето и галактиката. По-специално, синхронизацията, за която говорим, ще се случи, когато в датата на зимното слънцестоене през 2012 г. пътят на слънцето съвпадне със Свещеното дърво (очертано от пресичащите се еклиптика и Млечен път).

Или казано по-точно, слънцето ще застане на една линия с галактическия екватор (въображаема линия, преминаваща през центъра на Млечния път). Понастоящем Млечният път и еклиптиката се пресичат в съзвездието Стрелец, което е в посока на галактическия център. С други думи, сутринта на 21 декември 2012 г. ще бъдем свидетели на изгрева на галактическия център и зимното слънце, които ще се появят заедно над източния хоризонт. Събитието ще бъде предхождано от прецесия. За информация, пътят на слънцето е съвпаднал със Свещеното дърво на 3 декември 755 г., обаче заради прецесията тогава това е станало преди датата на зимното слънцестоене. 

Небето на 21 декември 2012. Зимното слънце съвпада със Свещеното дърво, формирано от пресечните точки между еклиптиката и Млечния път. 

30-степенно поле на видимост. Планетата в горния ляв квадрант е Плутон, който рядко се движи директно с еклиптиката.

 

  5-степенно поле на видимост. Вертикалната пунктирна линия представлява галактическия екватор, който минава право през центъра на Млечния път.

Синхронизацията, за която говорим, се е подготвяла много бавно в продължение на стотици хиляди години. Маите очевидно са знаели за прецесията, след като е отразена в Цолкин, обхващащ земен цикъл от 26000 туна. Изглежда изумителен фактът, че маянските астрономи са били запознати с точната дата, на която зимното слънце ще затъмни галактическия център - събитие, отстоящо на най-малко 2000 години в бъдещето, спрямо приблизителното време на въвеждане на Дългото броене. Това конкретно слънцестоене означава много повече от начало на новата слънчева година. То е събитие с такава важност, че е считано от маите не само за раждане на нова световна епоха, но и на цяла нова голяма Прецесионна ера от 26000 туна.

В контекста на любопитния физичен феномен, какъвто е синхронизацията, би следвало през 2012 г. да очакваме и други необикновени събития, свързани с нея. Едно от тях е изключително редкия слънчев транзит на Венера. На 5 и 6 юни 2012 г. планетата ще премине пред слънцето. Транзити от този тип вървят по двойки приблизително на всеки 120 години. Предишният транзит на Венера се състоя на 8 юни 2004 г., но беше частичен - планетата премина пред малка част от слънчевия диск. През 2012 г. Венера ще премине право през центъра на слънцето за период от около 8 часа. През 2012 г. Венера също така ще се приближи максимално до Алкиона (Aлциона), централната звезда от съзвездието Плеяди, наричани още Седемте сестри.

Плеядите са играли важна роля в цивилизацията на маите. Дали е съвпадение, че в съзвездието съществува звезда с името Мая? Продължавайки списъка със странни събития през 2012 г., би трябвало да упоменем двете слънчеви затъмнения. По време на първото, което ще се случи на 20 май, слънцето и луната ще влязат в конюнкция с Плеядите, а второто, предвидено за 13 ноември, ще свърже небесните ни светила със съзвездието Змия. Интересно е, че Плеядите често са били асоциирани със змийска опашка. Маянската дума за змия е цаб (tzab); същата дума е използвана и по отношение на Плеядите. Двете затъмнения, които ще се случат през 2012 г., са физичното проявление на космическия дракон, изначалния и първичен символ на вечността, изобразяван като змия, захапала опашката си.

В Чичен-Ица класическите мая са издигнали пирамидата на Кукулкан. Тази величествена структура е специално проектирана така, че всяка година в деня на пролетното равноденствие слънцето хвърля сянка върху стъпалата на пирамидата, която създава илюзията, че от небето се спуска огромна змия. Това напомня за предсказаното завръщане на Кукулкан/Кецалкоатъл, Пернатата змия. Пирамидата е съобразена още с преминаването на слънцето през зенита над Чичен-Ица, който е на 20 май, точно 60 дни след равноденствието. На 20 май 2012 г. това преминаване ще съвпадне със слънчевото затъмнение и конюнкцията с Плеядите. В Цолкин този ден е отбелязан като 10 чикчан (Chicchan), което означава змия. Значимите астрономически събития, които предстоят през 2012 г., са показател за необичайност, нарастваща и взаимообуславяща се. Те са сигналният фактор за предстояща възходяща промяна на цялата земя, включително на човешката раса, и придвижване към по-високи нива на честотни вибрации.

Пирамидата на Кукулкан - Чичен-Ица

Отново Пирамидата на Кукулкан

7 равнобедрени триъгълника се оформят от сянката на следобедното слънце в деня на пролетното равноденствие, създавайки илюзията за змия, спускаща се от небето към пирамидата.

Как да развием мисловната си сила

Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас Сега можем да преминем към разглеждане на това как можем да използваме мисловната сила в практиката, защото трупането на знания, без приложението им, е напразно. Старото правило „Целта на философията е да се сложи край на страданието” е все още в сила. Трябва да се научим как да развием мисловната си сила, а след това и как да си служим с нея, за да помагаме на тези, които са около нас - във физическия свят или в по-висшите; да ускоряваме както собственото си развитие, така и цялостната човешка еволюция. Мисловната сила може да бъде увеличена само със системно и упорито упражняване, точно както и развитието на мускулите, които изграждат тялото ни, зависи от тяхното упражняване. Фактът, че развитието се обуславя от полаганите за целта усилия, е основен жизнен закон. Животът, нашето Аз, търси неуморно пътища за себеизразяване посредством външната форма, в която се намира. Тъй като с упражняването силите му се насочват навън към себеизява, се получава натиск върху формата, при който тя се разширява, в изграждането й взима участие нова материя и така, в някои свои поделения, тя се разширява непрестанно. Когато тренираме мускулите, те се напрягат, в тях се влива повече живот, клетките им се умножават и така те нарастват. По същия начин, когато умственото тяло трепти под въздействието на усиления ни размисъл, в него влиза нова умствена материя, и по този начин то расте и се развива. При едно системно упражняване умственото тяло расте, без значение дали мисълта, с която се упражнява, е добра или лоша. Влаганото умствено усилие определя растежа на тялото; характерът на мисълта определя вида материя, която ще го изгражда. Когато мозъкът се упражнява в мислене, броят на клетките му нараства. Някои аутопсии показват, че мозъкът на мислителите е не само по-голям и тежък, но и притежава повече гънки, отколкото на обикновения човек. Така площта на сивата материя е много по-голяма, а тя е непосредственият физически инструмент на мисълта. Тъй като и умственото тяло, и физическият мозък се развиват при упражняване, то тези, които желаят да разгърнат силите и възможностите им, трябва редовно да се упражняват в мислене със съзнателното намерение да подобрят своите умствени способности. Излишно е да се добавя, че по този начин се разгръщат и вродените сили на Познавателя и той увеличава своето влияние над телата непрестанно. За да бъде упражняването ефективно, то трябва да е методично. Нека си изберем за целта някоя хубава книга, засягаща привлекателен за нас предмет; книга на компетентен автор, която съдържа нови и възвишени идеи. Отваряме книгата и започваме да четем бавно като първоначално прочитаме едно изречение или кратък пасаж, след което я оставяме настрана и започваме да мислим съсредоточено и усилено върху прочетеното. Добре е да размишляваме два пъти по-дълго, отколкото сме чели, защото целта ни не е просто да се запознаем с нови идеи, а да усилим умствените си възможности. Хубаво е да посвещаваме по половин час на това занятие, но като начало може да се започне с 15 минути, тъй като първите стъпки в съсредоточаването са много уморителни. Всеки, който започне да се упражнява по този начин редовно, след няколко месеца ще забележи, че има явен напредък и че мисловната му сила е нараснала; ще открие, че е способен много по-умело от преди да разрешава обикновените си житейски проблеми. Природата е справедлива господарка в раздаването на награди, защото на всеки дава точно онова, което е заслужил, нищо незаслужено в повече. Тези, които искат да увеличат способностите си, трябва да заслужат това като положат и съответните усилия. Както вече казахме, работата е двойна. Първо, силите на съзнанието се проявяват навън; второ, формите, чрез които то се проявява, се развиват; при това първото не трябва никога да се забравя. Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникът на всяка мисъл е нероденото и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават. Вътре в нас е цялата сила, ние трябва само да я използваме, защото божественото Аз е коренът на живота в нас, а аспектът знание на Аза е част от всеки от нас и непрекъснато търси възможности за по-пълна проява. Силата е във всеки - безначална, вечна; формата се променя, но животът, който я одушевява, е част от безкрайната вечност, част от същата сила, която е създала Вселената; божествена, неразделна частица от живота на Логоса. Ако можехме да схванем това и ако не забравяхме, че не силата ни е недостатъчна, а инструментът за проявата й не е добър и че именно оттук произтичат всички трудности, тогава бихме работили с повече вяра и надежда, а следователно и с по-голяма ефективност, за да го направим по-съвършен. Нека не губим усещането, че нашата същинска природа е висше знание и в наша власт е каква част от нея ще проявим в настоящето си въплъщение. Наистина, проявата е ограничена от полаганите в миналото усилия, но сега бихме могли да увеличим умствените си сили, за да са ни по-полезни от онези, които в миналото са обусловили настоящите. Формите са гъвкави и могат да бъдат променяни, макар и бавно наистина, от трептенията на живота. Нека помним преди всичко, че системното упражняване е от съществено значение за сигурното израстване. Когато прекъснем заниманията си дори за един ден, ще са необходими поне три-четири, за да постигнем отново равнището, достигнато преди; така е поне в началото на израстването. Привикнем ли да мислим, редовното упражняване не е чак толкова важно. Но докато умът се приучи на концентрация, редовните занимания са от съществена важност, защото старият му навик да се скита свободно бързо се възвръща. По-добре пет минути работа всеки ден, отколкото половин час само веднъж в седмицата!