Двете мозъчни половини се различават значително по отношение на функциите и възможностите си, както и по своята компетентност. Лявото полукълбо би могло да се нарече „вербално", защото е компетентно по отношение на логиката и структурата на езика, четенето и писането. То „разчленява" аналитично и рационално всички външни дразнители, следователно мисли дигитално. Ето защо лявото полукълбо е компетентно и за числата и смятането. Освен това, то притежава и усет за време.
Всички противоположни на гореизброените способности откриваме в дясната мозъчна половина. Вместо анализ, тук срещаме способността за цялостно обхващане на сложни взаимовръзки, модели и структури. Тази мозъчна половина позволява да бъде обхванато цялото (формата, образът), въз основа на една малка частица (раrs pro toto).
Очевидно на дясното полукълбо дължим способността си за възприемане и образуване на понятия от логични множества (видови понятия, абстракции), които реално не съществуват. В дясната половина откриваме само архаични езикови форми, които, вместо синтаксис, следват звукови образи и асоциации. Както лириката, така и говорът на шизофрениците дават добра представа за езика на дясното полукълбо. Тук можем да отнесем също и аналогичното (аналоговото) мислене - мисленето по аналогия, по сходство - и боравенето със символи. Дясната половина е компетентна за сферата на образите и мечтите на душата, тя не се подчинява на разбирането за време на лявото полукълбо.
Според вида дейност, която човек извършва в момента, доминира съответно едно от двете полукълба. Например логичното мислене, четенето, писането и смятането предполагат доминиране на лявото полукълбо, докато при слушането на музика, когато човек мечтае, фантазира или медитира взема превес дясното. Въпреки че едното от двете полукълба на здравия човек доминира, по всяко време е на разположение и информацията, съдържаща се в недоминиращото в момента полукълбо, тъй като през мозъчния мост се извършва оживен обмен.
Двуполюсната специализация на двете полукълба обаче се покрива много точно с прастарите езотерични учения за полярността. В даоизма наричат двете начала, на които се разчленява единството на дао, ян (мъжко начало) и ин (женско начало). В херметичната традиция същата полярност се изразява чрез символите Слънце (мъжко) и Луна (женско). Китайското ян, съответно Слънцето, е символ на активното, позитивно мъжко начало, което В областта на психологията би отговаряло на дневното съзнание. Ин, или Луната, обхваща негативното, женско, обновително начало и то съответства на несъзнателното у човека.
Тези класически полярности спокойно могат да се отнесат и към резултатите от изследването на мозъка. Така лявото полукълбо, ян, е мъжко, активно, висше съзнателно и отговаря на символа на Слънцето, а оттам - на дневната страна на съзнанието на човека. Лявото полукълбо, чрез нервни импулси обслужва дясната, т. е. активната или мъжка половина на тялото. Дясното полукълбо е ин, т. е. отрицателно, женско. То съответства на лунното начало, т. е. на нощната страна или на несъзнателното у човека и инервира съответно лявата половина на човешкото тяло. За по-голяма прегледност, аналогичните понятия са подредени в таблица.
Откъс от книгата: „БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ” Торвалд Детлефсен,
Д-р Рюдигер Далке
ляво | дясно |
Логика | Възприемане на образи |
Език(синтаксис, граматика) | Обхващане на целостта Чувство за пространство Архаични езикови форми |
Вербално полукълбо: | |
Четене | Музика |
Писане | Обоняние Образец |
ляво Смятане Броене Разчленяване на околния свят Дигитално мислене Линейно мислене Зависимост от времето Анализ Интелигентност | дясно Образец Завършена, цялостна затворена представа за света Аналогично(аналогово) мислене Символика Безвремие Холистика Логически множества Интуиция |
ЯН (+) Слънце Ден съзнателно Живот | ИН (-) Луна женско Нощ несъзнателно Смърт |
ЛЯВО Активност електричество киселинно дясна половина на тялото дясна ръка | ДЯСНО Пасивност магнетично алкално лява половина на тялото лява ръка |
Маите може би са постигали и синхрон между двете полукълба на мозъка, лявото, което контролира разума, логиката и дясното, което ръководи интуицията и чувствителността. Известно е, че те са поставяли около главата на новородените дървени плочки, пристегнати с памучен плат- така са предизвиквали удължаване на черепните кости с цел да активират две жлези - Хипофизата и Епифизата. Тези жлези работейки заедно, произвеждат субстанция, която развива мозъка и улеснява духовните контакти и връзката с всички останали същества във Вселената. Когато детето навършвало двадесет месеца, върху лентата, която все още е обвивала главата му, точно между веждите в центъра на челото, връзвали едно топче от кобалт. Необходимостта да види топчето от кобалт в центъра между двете очи е учела растящото дете да използва едновременно двете мозъчни полукълба. В нашата съвременност стереоскопичните изображения, които се използват в книги и картички, представляват едно от упражненията за мозъка, които целят да се научи да използва едновременно двете полукълба.
Когато двете полукълба на мозъка функционират едновременно, се увеличава възприемчивостта към реалността, възможно е да се види аурата - енергийното поле, което всички живи същества излъчват около себе си. Активират се всички енергийни центрове на човека - чакрите, които захранват всички жлези във физическата система на човешкото тяло. Умът е в състояние да влезе в синхрон с всичко около себе си, създавайки енергийни високочестотни вибрации и състояния на изкючителна чувствителност. А когато се вибрира колективно, умовете се свързват в един единствен Ум, позволявайки прекосяването на нови пространства и измерения на човешкото съзнание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар