сряда, 9 март 2011 г.

Запознаване със Закона за Времето

Ние извървяхме дълъг път от мнения за времето и часовниците. И че естественото време няма нищо общо с април, юни и ноември. Това е състояние на разума, илюзия, станала основа на календара, но въпреки това е една илюзия.
Иначе казано цялото ни разбиране за времето е сгрешено и е необходимо да го променим. Когато откриете грешка изпитвате необходимост да я поправите, нали? А за да заменим нашето старо заблуждение идва нещо ново, което се нарича Закон за Времето.
За всяко друго нещо има закон, например закона за гравитацията. Защо времето също да не се управлява със закон, Закон за Времето?
Ако законът за гравитацията задържа всичко на повърхността на Земята, то Законът за  Времето поддържа всичко заедно във всеки момент. Когато говорим, че нещата са заедно всеки момент имаме предвид, че те са синхронизирани. По такъв начин Законът за Времето поддържа всичко в синхронизация, човек в настройка със себе си и всички останали.
Ако това е закон, може ли да бъде формулиран?
Да, може: Т(Е)=Изкуство. Енергията, преобразувана от Времето е равна на Изкуство - това е Законът за Времето. Но какво означава това?
Това означава, че всичко в природата, тъй като е синхронизирано от времето е прекрасно, изящно и хармонично. Именно затова никога не сте видели грозен залез. Когато сте съзерцавали гората или бягащия ручей, или сте били на брега на океана, или през нощта сте стояли под лунната светлина , не сте ли забелязали колко е красиво всичко. Ето защо всичко се управлява от Закона за Времето. Когато нещата са синхронизирани те са в хармония. Оставане в синхронизация е престой в хармония със своя свят и момент, в който живееш.
Ето защо в по-голямата част от времето вие се чувствате несинхронизирани? Може би това е свързано по някакъв начин с програмите за неравномерното време и механическия часовник, както и с начина на живот, поддържан от тези програми?
Да, може да бъде. Да бъдеш в синхронност е функция на времето. А ако вие сте във времето, което върви против вашата душа, то разбира се, че няма да сте синхронни. Но ако времето се промени и вие започнете да живеете с хармоничните модели, тогава ще започнете да тествате Закона за Времето. Ще започнете да виждате, че „времето е изкуство”. Изкуството е свързано с качеството, а парите - с количеството, нали помните? Затова качественото време е това време, когато вие можете да изпитвате хармония със самия себе си. Ако вие сте произведение на изкуството, значи сте се образували от вашето време.
Ако Законът за Времето обяснява защо в природата има хармония и защо живота по календара, съвместим със Закона за Времето ви отвежда до естествената хармония, за какво ли още говори Законът за Времето?
Той говори, че докато всичко във Вселената е синхронизирано от времето, то самото време е мигновено. Всеки момент Вселената мигновено се синхронизира. Мигновеното време също се явява  посредник в телепатията. Защото и телепатията е мигновена. По такъв начин вторият принцип на Закона за Времето гласи, че скоростта на времето е мигновено безкрайна. Навярно, времето повече прилича на  поредица от концентрични пръстени в езерото и побира всичко едновременно!
Това значи, че пространството не засенчва времето. Мисълта може  да се проектира мигновено във всяка точка на Вселената. Времето е посредник при разпространяването на мисли. Именно времето прави мисълта мигновено телепатична.
Ако това е така, защо аз не съм под обстрела на мислите? Отговора е такъв: вие се намирате под обстрел на различни мисли, но голяма част от тях не осъзнавате. Може да се каже даже, че повечето от възникващите у вас мисли не са ваши. Възможно е собствените ви мисли дори да не съществуват! Съществуват  просто мисли.
Както Земята има филтрираща система за прием на космическите излъчвания, така и във вашия разум има филтър за мислите. Този филтър е вашето его. То пропуска само това, което му подхожда и отсява останалото. ТО, ЕГОТО може да е добро или лошо. Обърнете внимание на това. Но всичко това не променя факта, че телепатичните мисли непрекъснато бомбардират вашия разум.
Същността се състои в това, че съществува Закон за Времето, който отговаря за вътрешната хармония, естествената красота, синхронност и телепатия. Замислете се, дали тези ценности съществуват достатъчно във времето, в което живеем?

Цолкин

Знаем, че много неща, които не искаме да се случат, и които причиняват огромни трагедии, все пак се случват, за да осъзнаем и коригираме неравновесието, което причиняваме. Корекциите изискват глобално усилие, където всички ние като индивиди трябва да участваме. Трудностите, с които се сблъскваме, ни помагат да си отворим очите за възможностите, които ни поднася нашия нов свят. Вместо да търсим виновни за това, което се случва, можем да израстваме, като приемаме живота и нашите решения по съзнателен начин, да се концентрираме и да създаваме позитивни резултати от нашите действия. Ако не си поставим това съзнателно за цел, ще изпитаме големи затруднения и ще загубим всичко, което сме и сме създали. 
Това, на което можем да се научим от наследството на Маите е как да бъдем в синхрон, да се носим по течението без съпротива - в един поток от емоции и мисли насочен към мъдростта. Маите са използвали техните календари, за да подредят разбирането си за Универсума и да определят влиянието на енергиите през всеки ден върху човека. Рожденият ден е маркирал човешката съдба, а всеки ден е определял колективните събития. Така всичко е било подредено последователно. Маите са разработили различни календари и са ги използвали, за да опознават и измерват циклите, които преминава планетата и човекът по време на своето безкрайно въртене около Слънцето.
Хааб броял месеците и се базирал на въртенето около Слънцето. Цолкин, броял дните и се основавал на лунните фази. Цол означава сметка, а Кин означава ден. Цолкин е инструмент за броене на дните, календар от 260 дни, разпределени в 13 групи по 20 дни. Тринадесет точки на силата има в човешкото тяло в основните ставни връзки - една във врата, две на раменете, две на лактите, две на китките, две на ханша, две на колената и две на глезените. 13 е числото на космическата пропорция - ключът за междупространствените измерения. Цолкин може да бъде разгледан по два начина като съвкупност от две календарни колела, които се въртят с различна скорост, или като матрица.
Едното колело отчита дните с номера от 1 до 13, другото е с 20 Слънчеви свещени знака. На всеки 52 години, когато началните позиции на двете колела съвпадали, Маите координирали движението на двата календара и отбелязвали започването на всеки нов цикъл от 52 години като организирали празник от 13 дни, през който посрещали с ритуал слизането от небето на новия огън. Тези 13 дни синхронизирали дължината на Слънчевата година от 365.25 дни с годината на Хааб от 365 кина, което значи 52 по 0.25 ни дава 13 дни, които празнували на всеки 52 години. (За сравнение - в нашия Грегориански календар това уточнение го правим всеки четири години с така наречените високосни години, в които се добавя един ден - 29 февруари, за да компенсира календара.) Числото 52, което представлява един фрактал от пропорцията на 5200 туна - продължителността на времето между два синхронизиращи лъча в галактиката, е било от особено значение в културата на Маите. Те смятали, че човек достига своята зрялост, когато навърши 52 години. Един Цолкин има продължителността на бременността на жената - от деня на зачатието до раждането, което означава че този календар е в хармония с биоритмите на човешкото тяло, с периода на износване и бременност.
Другият начин да разглеждаме Цолкин е като една матрица от 260 позиции, която има в хоризонтална си основна част 20 Свещени Слънчеви знака. Това са архетипове, символи, които представят различни състояния на енергията във времето.
Всеки един от нас има един Слънчев знак, който зависи от деня на неговото раждане и определя неговата съдба. Също, ние всички заедно си споделяме един символ всеки ден. Денят в който живеем, има специфични характеристики различни от останалите дни. Например, в деня на Кауак-Деня на бурята не е препоръчително да се реализират бизнес операции. Маите са планирали своите дейности всекидневно, имайки в предвид тези невидими сили, които са били познати на обществото им и са били символизирани в книгите им. Те са можели да предричат бъдещето благодарение на събитията, които вече са се били случили под един и същ символ на дните. Така са ги превърнали в съветник, с помощта на който са могли да се изправят срещу предизвикателствата на трудни и сложни ситуации.
Двадесетте Свещени Слънчеви знака от матрицата на Цолкин и повторението на числата от 1 до 13 формират материята на времето. В нея има дни, в които под влиянието на планетите от Слънчевата ни система ние получаваме повече енергия. Тя е необходима на мозъка ни, за да стимулира процесите на осъзнаване и вътрешно израстване. 52 дни от всички 260, които съставят в Цолкин, представляват енергийни портали. Това са дни, които вибрират по особен начин, благодарение на енергиите, получени от Вселената. Ако отбележим тези дни в матрицата на Цолкин, ще получим модел със симетрични характеристики, в центъра на който има хоризонтална колона. Този модел точно съответства на принципа, по който функционира нашият гръбначен стълб. В горната му част се намира положителната вълна, която всички ние получаваме от Хунаб Ку - въртенето на урагана, който излъчва безкрайна енергия навън от една централна точка. В долната му част се намира негативната вълна - обратното на движение на урагана, което привлича огромно количество енергия навътре към централната точка в сърцето на галактиката. Хунаб Ку - сърцето на галактиката, пулсира и непрекъснато изпраща енергия и информация по посока на часовниковата стрелка и в обратната посока едновременно. Тези сигнали, които ние наричаме радиоемисии, синхронизират всички живи същества в Универсума. Маите са успели да кодифицират тези честоти от светлина и информация в матрицата на Цолкин - една истинска периодична таблица,от галактически честоти на вибрации. Това, което изглежда една линия от числа, в действителност представлява една магическа гама - галактическа константа от 260 дни, която се повтаря вечно със своята безкрайна обиколка от пермутации. Всички звуци, светлина, енергия, информацията по принцип предаставлява вибрация с определена дължина на вълната. На всички честоти, които вибрират в един период от време, може да се придаде форма, която може да бъде моделирана вътре в Цолкин. Това означава, че математическата матрица съдържаща се в Цолкин, е много повече от обикновен лунен календар, защото в нея може да се впише която и да е вибрация, от омразата до любовта. 
Нашият генетически код или ДНК има своя вибрационна структура. Тя съдържа информацията, необходима да се създадат клетки с точно определени функции, които ще се развиват като едно човешко същество. По своята форма молекулата на ДНК много прилича на това, което виждаме в Цолкин. Вълновите ни честоти влизат първи в контакт, когато хората се приближават един до друг – те или се приспособяват, или се неутрализират, или се отблъскват. Химическият контакт следва едва след това.
Човечеството като цяло също създава вълна, която се движи и расте във времето. Нашата планета, Слънцето, Слънчевата система и Галактиката също представляват безкрайно количество вълни вътре във вълни. - всичко се намира в движение вътре в галактическия електромагнитен океан. Всички те са отразени в неизменна галактическа константа-Цолкин.
Един лъч тъче формата на вълната на всички същества във Вселената. Той регулира честотата по такъв начин, че различните по форма вълни могат да се нагаждат помежду си, всяка една със своята индивидуална форма. По този начин се тъче космическата материя на Вселената, от която сме част и ние. Когато сме в синхрон с другите форми на вълни, с циклите на Слънцето, Луната и планетите, ние се носим с лекота в живота и намираме хармонята, която е тайната, на всички цикли на Вселената.
През вековете почти цялото населението на Земята е използвало движението на Луната за измерване на времето. Нейното движение арабите регистрирали в т.нар. алманах, което на техния език означава Луна. Думата месец произлиза от латински и също означава Луна. Това съвсем не е случайно. Древните са разбирали, че лунното вляние по сила е след слънчевото. Нейната сила на привличане се усеща от всички течности на нашата планета. Тя вдига водите на всички морета и нежно ги спуска, причинявайки приливи и отливи. Тя влияе на вътрешните флуиди на всички живи организми и на киселините, благодарение на които съществува животът на планетата ни. Хилядолетия наред хората са определяли цикъла на годината като тринадесетте завъртания на Луната около Земята, но по волята на римския император Юлий Цезар и след това на папа Грегорио 13 мярката за време била променена. Годината била разделена на 10 и после на 12 месеца с различен брой дни. Така се изгубил един лунарен месец. Едно завъртане на Луната било механично разделено на малки части и дните били добавени към другите единадесет от месеците на годината. Така синхронът на човека с природата и Слънчевата система бил разрушен.
За разлика от календарите на Маите, системата на измерване и разделяне на времето в актуалния ни календар няма никакъв синхрон с циклите и времето в галактиката, а това бавно, но сигурно води човека към самоунищожение. Съвременният човек измерва времето механично, без никаква връзка с природните цикли на планетата, на Луната и Слънцето. Часовниците са дали друг смисъл на световния мир - нашата цивилизация е изгубила усещането си за времето като движение на природните дадености, които ни показват че сме част от галактиката. Днешните хора виждат Вселената като един часовник, една безчуствена машина. Ние смятаме, че човешкото същество е отделно колело от общия универсален часовников механизъм и нашият живот, емоционален, умствен и психически, е тотално изолиран от универсума. Тази несправедливост се усеща от целия свят, но никой не си дава сметка за причината. За съвременния човек времето е злато - това е лозунг на системата. Ние го измерваме само за да имаме индивидуална полза - за да знаем кога се работи и колко се печели. Какво са лихвите - единица за измерване на времето в актуалната система на икономически и социални контакти. Щастието измерваме с усложнени термини и не ни остава време за него. Природата ни интересува много малко - затова тровим и рушим планетата си. Затова се унищожаваме едни други.
Календарите на Маите ни учат, че човечеството може да предотврати катастрофите и да спре унищожението, ако успее да се синхронизира с природните ритми. Един от начините, по които човекът може да синхронизира с планетата и галактиката, е модификацията на съществуващия вече календар и заместването му с нов, който е разработен според лунните фази. Слънчевата година може да бъде измерена с тринадесет месеца, всеки един от 28 дена, което означава тринадесетте точни лунни месеца, общо 364 дни, и един допълнителен ден за почивка и за посрещане на Новата Година. По този начин ние ще можем да осъзнаем, че не сме сами, а сме част от една космическа система, ще можем да разберем жената, представена от Луната, и да управляваме личното си време.

Календарът на маите и загадката на 260-те дни


Съотнесени към християнското летоброене, дните от календара на маите приблизително съответстват на двойното название на деня, получено от комбинацията между Григорианския календар и календара на светците на Римокатолическата църква – например когато към първи януари се прибави допълнението „празник на Божията майка Мария“. Във времена, когато религията в Европа имала толкова голямо значение, колкото при древните маи, всеки ревностен християнин познавал календара на светците.
Корените на ритуалния календар Цолкин с неговите 260 дни стигат надълбоко – колко дълбоко, вече не може да се установи категорично. Сигурно е обаче едно и то е, че маите, чието летоброене науката определя като изключително постижение и характерен белег на най-развитата цивилизация в района, не са изнамерили първи този основополагащ календар, защото той е бил използван още преди тях.
Но дали все пак ритуалният календар не е много по-стар? Какви интелектуални способности са обладавали нашите предци по времето, когато не са имали писменост и не са оставили писмени следи? Внушили сме си днес, че хората преди хиляди години по-скоро са вегетирали, а не са живели активно, че обитавали пещери и не са имали особени постижения освен може би това, че са се научили да използват тоягата. Тези виждания са плод на нашите модерни, надменни представи, отдавна опровергани от науката. Ще бъдем в унисон с мнението на учените, ако предположим, че още много, много рано пещерните човеци, които си въобразяваме като равнодушни към света създания, всъщност с любопитство и интерес наблюдавали блещукащите по небето звезди, насядали пред входа на пещерата в прохладната ясна нощ, и си правели заключения – още повече, че нямали кой знае колко други забавления.
Що се отнася до Мезоамерика, за която е характерен Цолкин, съществува следната теория за възникването на ритуалния календар, която обаче не може да бъде подкрепена по безспорен начин със запазени до наши дни реликви. Възможно е още пришълците от Азия да са донесли с духовния си багаж простичките наблюдения на небето, извършвани с любопитство и страхопочитание, и елементарното познание за някои закономерности в движенията на звездите, когато мигрирали през някогашния сухопътен мост към Америка и завзели Новия свят от север. Освен основната времева единица – деня, лунните фази били най-характерното, най-яркото явление на небето и служели за измерването на по-дълги периоди от време. Наблюдаван от планетата Земя, нейният спътник е второто по сила на светлината небесно тяло, а пък появата и изчезването му са извънредно подходящи за проследяването на по-дълги отрязъци от време. Оттук идва и обвързването на женския цикъл и бременността с лунните фази. Както вече знаем, първите календарни записи са свързани именно с Луната и нейните циклични промени.
Както казахме, тези предположения са логични, но недоказуеми, затова и въпросът за произхода и възрастта на мезоамериканското летоброене е спорен. Едно е, разбира се, да се взираш в нощното небе и да си правиш изводи за някои констелации, намирайки земни съответствия, и да се възползваш от тях. Съвсем друго е да трансформираш констатациите си в логична математическа и астрономическа система, приложима в дългосрочен план, и да постигнеш споразумение с общността за календарното подразделяне на времето. Първото предполага продължителни наблюдения, записки и математически способности, а второто вероятно ставало на нарочни срещи, каквито всяка година се организирали в Централна Америка в началото на август. Именно тогава, през ловния сезон, големи групи от хора се събирали, празнували и обменяли мисли.
Първите свидетелства за Цолкин са от VII в. пр. Хр., но днешните учени имат известно право да предполагат, че корените на календара трябва да се търсят някъде в началото на уседналостта – около 2000 г. пр. Хр., а може би и много по-рано. Тази хипотеза е основателна, защото уседналостта поражда важни процеси, които изискват управление на времето: земеделието се нуждае от определяне на точния момент за сеитба и жътва; уседналостта формира големи и комплексни общности, чиито договорености трябва да са по-прецизно датирани; възникват колективни ритуали, които също трябва да получат своето място във времето, и така нататък. В определен момент в развитието на структурираните общности със засилващо се профилиране на шаманите била отредена ролята на специалисти по всичко преходно и земно. Тя спомогнала съществено да се издигне техният обществен статус, защото човек, който се оправял със звездите и времето, се радвал на почит, престиж и власт, особено пък в онова дълбоко религиозно общество, за което времето било свещено. Според някои изследователи именно така се заражда политическата система на древните маи.
Също толкова оспорван и интригуващ е въпросът защо най-старият календар – Цолкин, се състои точно от 260 дни. Този отрязък от време не може да се свърже нито с циклите на Луната, нито с тези на Слънцето, а на нас, модерните хора, ни изглежда сякаш произволен. Още повече, че не е известен друг район освен Мезоамерика, в който да се използва такъв цикъл за отброяване на времето. Ако обаче направим някои изчисления, ще открием възможни причини за предпочитанието към числото 260. Като се има предвид колко голямо значение имали за маите числата с техния свещен, магически характер, то продължителността на Цолкин може да се обясни с факта, че тринайсет и двайсет били свещени числа за тях, а резултатът от умножението им – 260, бил възприет като мащаб за време. Възможно е обаче и обратното – значението на двете числа да се дължи тъкмо на фиксирането им във вездесъщия ритуален календар. Това изглежда по-вероятно, ако допуснем, че потребността от задължително подразделяне на времето на отрязъци е възникнала още преди развитието на математическите способности.
Освен това 260-те дни горе-долу съответстват на продължителността на една бременност, която трае средно 267 дни. Следователно приблизителният брой дни може да е закръглен на най-близкото число, делимо на двайсет. Учените дълго отхвърляха тази теза било поради нейната неточност, било поради чисто мъжки, предвзето благонравни предразсъдъци с обяснението, че бременността не би могла да бъде в основата на ритуалния календар, понеже е нещо съвсем тривиално. Аргументите в полза на тази хипотеза обаче не са за пренебрегване – става дума за рано възникналата основна потребност на човешките общности да прогнозират поне приблизително термина на раждането. Според схващането за живота като цикъл, раждането и смъртта несъмнено имали огромно значение в религиозен аспект.
Наясно сме, че ранните цивилизации не боравели със статистически данни, пък и бездруго по-малко от пет процента от всички бременности съвпадат със средностатистическата продължителност от 267 дни. Освен това днес, а още повече пък преди хиляди години, меродавната времева единица не е биологическата продължителност на самата бременност, тоест периодът от зачатието до раждането, а срокът между първата пропусната менструация и раждането. В това отношение мезоамериканските народи не правели изключение. Те броели лунните фази от момента на спрялата менструация, като вземали за основа видимата част на лунния цикъл, тоест онези 29 дни, включени между две еднакви лунни фази. Всъщност дните са 29,5, но тъй като маите не познавали нито дробите, нито часовете, вероятно пресмятали с 29, от което следва, че бременността трае средно 261 дни.
Други ценни опорни точки ни дават съвременните маи, които и днес използват ритуалния календар и изрично го обвързват с бременността. Както други култури от всички времена, така и те по недвусмислен начин обединяват в едно Луната и женското начало, менструацията и бременността; Луната не само била съпруга на Слънцето, но и богиня на растежа и закрилница на бременността. Смятало се за зла прокоба за предстоящото раждане, ако има лунно затъмнение, защото можело да се роди недъгаво дете, а това трябвало непременно да се предотврати чрез съответните ритуали. И днес гватемалските киче-маи наричат менструационната кръв „кръвта на Луната“ или „знакът на Луната“. Луната регулира менструацията, според вярванията именно тя я спира през деветте лунни месеца на бременността. При това положение началото на бременността логично не се брои от мига от зачеването (още повече като знаем, че не всеки полов акт води до забременяване), а от знака, който Луната дава, като спира месечното кръвотечение. Така че можем да предположим, че денят, в който майката на нашия селянин Бен за пръв път нямала месечна менструация, бил денят бен по Цолкин (макар и отбелязван с друга дата по Хааб) и че тя е родила точно след един „Свещен кръг“.
Продължителността на месеците по Цолкин – 20 дни, и тази на другите важни единици (13, 7, 9) понякога също се обяснява с лунните фази, защото и думата уинал или уиник произлиза от думата Луна (у, уи). В продължение на двайсет дни виждаме Луната на небето, преди тя да започне да чезне в следващите около девет дни и накрая да се скрие. Тринайсет дни расте, после седем намалява – до последната си четвърт. Следователно двайсетицата бележи броя на дните в един уинал, защото Луната е видима на небето двайсет дни, преди да потегли към царството на мъртвите. По същата причина деветицата може да е числото на отвъдните светове; тук намираме обяснение и за значението на числото тринайсет, което е на почит в календара, защото след първата си поява Луната се нуждае от тринайсет дни, за да наедрее, докато застане пълна, ясна и различима на небето и озари с ярка светлина нощта. Ала тези изчисления може да са просто пример за свръхамбициозните усилия на учените от по-ново време.
Едно друго тълкувание на ритуалния календар на маите предизвика истински фурор сред научния свят. Дали пък този календар не се основава на циклите на Венера, едно от трите най-важни небесни тела в космологията на маите? Венера се появява или като утринна, или като вечерна звезда малко преди изгрева на слънцето или малко след неговия залез. Цикълът є възлиза средно на 584 дни (гледана от Земята) и включва две по-кратки фази, когато звездата остава скрита за човешкото око, защото Слънцето я закрива или затъмнява, докато през останалите 260 дни е видима сутрин и вечер. Звездобройците много отдавна започнали да обръщат внимание на Венера и това е напълно разбираемо – след Слънцето и Луната тя е третата по яркост на небето и най-светлата от планетите. Бидейки и най-близко до Земята, тя минава кажи-речи за спътник на Слънцето, понеже никога не се отдалечава много от него.
Маите нарекли Венера в облика й на утринна звезда с подходящото име „сутрешно куче“, което леко подтичва пред изгряващото слънце и настъпващия ден, без да смее да се отдалечи. Многобройните имена, с които я назовавали, например голяма звезда, червена звезда или светла звезда, говорят красноречиво за значението, което й отреждали. Днес знаем, че тази така наречена планета-сестра е доста недружелюбно място във Вселената: гореща цели 400 градуса, обвита в облаци от сярна киселина и неспособна да осигури необходимия за всичко живо кислород. Никой досега не е съумял да докаже кое при Цолкин е било яйцето и кое кокошката – подобни въпроси възникват непрестанно при проучванията на майанския календар.
Дали интелигенцията на маите се е занимавала с прецизна астрономия и календарни науки, понеже е владеела необходимите за това математически познания? Или напротив – задълбочавала е математическите изследвания специално с цел да бъдат използвани за изучаване на небето и управление на времето? След всичко, което научихме дотук за историята, възприятието за време и неговото разпределяне, най-логична ни изглежда следната последователност: както в други праисторически общества, така и при маите любознателността им и стремежът да си обяснят света и реда в него сравнително рано ги подтикнали да се заемат с елементарно подразделяне на времето, което постепенно ставало все по-прецизно, а за тази цел се използвали все по-усъвършенствани наблюдения на небето. Успоредно с това нараствали изискванията към математиката, полагали се огромни усилия в тази посока, което било от полза и за календара, и за астрономията. Календарната наука на маите не е особен случай, нито някакво изключение, що се отнася до нейното развитие, но несъмнено се е формирала под влиянието на специфични културни (съответно религиозни, идеологически и политически) фактори, което впрочем важи и за другите календарни системи в историята на човечеството.
Непълните изследвания на Цолкин не позволяват да се направи категоричен, безспорен извод за неговия произход. Ако допуснем, че е възникнал много отдавна, на каквато мисъл ни навеждат запазените календарни рабоши, то можем да предположим как е протекло развитието му. Ако приемем, че календарни записки в най-първобитна форма са правени далеч преди уседналостта, вероятно те са документирали лунните фази и е твърде възможно за ориентир да е служела бременността. Това би обяснило защо цикълът от 260 дни протича независимо от слънчевата година. Може би тук трябва да се търсят и корените на математиката на маите, а именно – в подразделянето на цикъла на числови пропорции от 20 дни, съответстващи на броя на пръстите на ръцете и краката, плюс още един фактор с особено значение – числото тринайсет. Единството между „реалния свят“ и неговото космологично тълкувание придавало на този първи календар на маите религиозна дълбочина и ритуално значение, които нараствали през следващите векове.
С уседналостта и преминаването към земеделски дейности съобразно сезоните се появил и слънчевият календар Хааб, докато Цолкин утвърждавал религиозните си позиции. Успешното култивиране на царевицата и нейният безценен принос за бързия възход на народите от Мезоамерика напълно логично обвързвали растежа є със свещения 260-дневен период по Цолкин. Значението на този факт намерило проявление в астрономията значително по-късно, то се обуславяло от мистичните схващания за календарната математика и циклите на времето. Оттук се зародил импулсът да се свържат известните цикли, да се открият нови зависимости и да се документират в календара. Този процес протичал успоредно със социалното и политическото развитие на маите и формирането на сложно устроено общество със система на управление от божествени царе, градски елит и каста от интелектуалци, специализирана в наблюдение на небето и календарни изчисления. Нейният труд служел за инструмент на властта – както на политическата, така и на религиозната.

Основните времеви единици в 13 Лунния календар и Цолкин

Каледарът не се налага със закон. Той е въпрос на избор, който може да бъде и напълно личен. Само че отделният човек има твърде малко полза от свой собствен календар, тъй като основното предназначение на това „изобретение” е да синхронизира от една страна биологичните ритми на отделните индивиди с тези на природата (т.е. Земята), а от друга - хората помежду им. Календарът е нужен на всяко формирано общество, за да може то да функционира по някакви времеви параметри. Календарът трябва да бъде адекватен с нуждите на това общество, както и да улеснява неговото развитие като единен организъм.
На този етап, Грегорианският календар, с неговите неравномерни ритми, изчислени от астрономи с вече отживяло познание за Земята и Вселената, е по-скоро объркващ. Той е една програма, която, освен, че е изцяло извън контекста на природните и вселенски ритми, създава предпоставка за усложниения във всяка една област от нашето ежедневие – от счетоводството и финансовите операции до личния живот.
От астрономическа гледна точка, Грегорианският календар взима под внимание единствено Слънцето, а Луната, която е от изключително значение за нашите биоритми, както и за всички природни процеси на планетата, е напълно пренебрегната.
13-Лунният календар отразява движението както на Луната около Земята и оста си, така и това на Земята около Слънцето. Освен това, той е една опростена матрица, при която всички месеци имат равен брой дни – 28 - и Силио, например, винаги е 7-ми, 14-ти, 21-ви и 28-ми ден и така създаданият от него ритъм на вибрация е равномерен. Както човешкото сърце работи добре, ако пулсът е равномерен, така и календарът, по който се движим трябва да бъде ритмичен. Грегорианският календар е като постоянно напрежение, което води до аритмия в пулса на един глобален организъм – човечеството.
Що се отнася до Цолкина, той допринася за връзката на нашата планета, Земя, и Слънцето с центъра на Галактиката. Той е едно средство за синхронизация на по-високо ниво. Неговата честота на трептене, 13:20, се създава от 260-те пермутации на 13-те тона и 20-те кина – основните съставни единици на Цолкина. Тази честота на вибрация е в синхрон с ритмите на Вселената и на този етап, той е напълно достатъчно средство за синхронизиране между хората, които постепенно формират новото Свръх Съзнание.
13:20 е честота на вибрация, която е била използвана на тази планета в продължение на 6000 години преди началото на Цикъла на Историята, който започва около 3113 г. преди нулевата година. Това е било стандартна мярка - част от механизмите за отмерване на време в Индия, Китай и Южна Америка. Келтите, наследници на древните Друиди, са използвали календар на Дърветата, който също се е състоял от 13 луни по 28 дни. 13-месечни са календарите и на всички останали древни цивилизации като Есени, Египтяни, Полинезийци, Маи, Инки, Лакоти, Чероки и Хазари. Някои от тези народи използват древните календари и до днес.
13 - Лунният календар, в синхрон с глактическия модул, Цолкин, образува една балансирана и хармонична система за отмерване на времето. Числото 13 е основното обединяващо звено, но не и единствено. При по-задълбочен анализ могат да бъдат открити финните математически съотношения, които обединяват двата календара.
13 Луни х 28 дни = 364 дни + 1 Ден Извън Времето
28 дни са: 
1. Приблизителният биологичен цикъл (цикъл на зачеване) при жената.
2. Приблизително периода, в който Луната прави един пълен кръг около Земята и едно пълно завъртане около оста си.
3. Хармоничен модул от точно 4 седимци, които се повтарят 13 пъти за една година и се равняват на 52 седмици или 365 без един ден.
260 дни (1 Цолкин) са приблизително 9 месеца - периодът на човешкото формиране от зачеване до раждане. 
Цолкин представлява един период от 260 дни/кин, който се дели на различни по-малки подцикли. Най-основно, той е комбинация от 13 тона (тонове на творение) и 20 знака (наричани още печати или кин; на английски - seal, kin, gpyph). 13-те тона и 20-те знака се сменят всеки ден, като се комбинират, докато не се изчерпят всичките 260 комбинации.
1 Цолкин представлява една Галактическа година на Маите.
Другите елементи, които формират Цолкина, са 5-те цвята, от които червен, бял, син и жълт (в тази последователност) са основни, а зеленият цвят принадлежи на преходните, портални дни и периоди.

Тайната на Времето и Новия Календар на Маите

Новата версия на древния Календар на Маите разкрива тайната на Времето, която се базира на закона за резонанса - синхронност на потоците и ритмите на енергията в космическото пространство. Календарът се нарича СИНХРОНОГРАФ или Слънчево - Лунен Календар на Новото Време.
Благодарение на знанията за големите и малките космически цикли на Времето  жреците-маи са предвиждали бъдещето. Според древните пророчества на маите, в навечерието на 2013 година Земята завършва  своя пореден 26-хилядагодишен цикъл на развитие. Тя трябва да се издигне по спиралата на еволюцията на по- високо ниво и да премине от трето в четвърто измерение.
Тримерното пространство - това е пространството на съществуване на обемна, плътна форма на материята където живите и подвижни идеи (мисълформи) са изразени  в кристализиран, застинал вид. Реалностите на тези компактни форми на материята са Земята, природата, животинският свят, човекът и всички продукти на неговата жизнена дейност.      
Математическата космология на съвременния  календар е науката за Времето, където Времето е четвъртото измерение на пространството. Вибрациите на  четвъртото измерения са Естественост, Чистота, Невинност, Любов. Взаимоотношенията на човека и Времето се изразяват в спонтанно творчество, хармония, синхронност и медитация.
В настоящия момент Земята- нашият планетарен дом се преобразява. В  човешкото  съзнание става революционна смяна на възприемането на света и водещите приоритети. Материалистичната концепция отстъпва място на духовността.
Благодарение на подкрепата от Космоса и самостоятелната насоченост на хората, провеждащи молитвени и медитативни практики природата на вътрешното виждане и сензорните способности се възстановяват. Активира се интуицията, ясновиждането, яснослушането, яснознанието, връща се в употреба изначалният космически език - телепатията, обменът на мисли от разстояние, а също и сензорната телепортация - пътешествие във времето и пространството.
Земята върви по пътя на многомерната реалност и се връща към космическото семейство.Нито една човешка душа не е дошла в този период на Земята случайно. Всеки човек има своя роля и особена задача в творчеството на Мистерията на Великия Преход.
Днес всеки човек, тръгнал по пътя на самопознанието, чрез Синхронографа може да открие Личния си Галактически Печат, а заедно с него да разбере целта и духовната задача на своето въплъщение.
Маите са възприемали времето не като продължителност, а като дишане - пулсация! Те са изучавали ритъма на движение на различните звезди и планети в пространството и излъчването на техните енергии. Те са знаели, че всяка планета и нейната орбита имат специфично качество на вибрация или звучене, подобно на нотите от музикалния ред.
Движението на планетите във Времето е мистичен танц. Неговата естествена природа не се дели на минало, настояще и бъдеще. То е вечното „сега”.
Човекът, както и планетите има своята уникална вибрация, която е  проектирана в неговата аура. Тя е съзвучна с планетата Земя (нейната нота!) и с другите космически вибрации (нотите на другите планети!). Как? На този въпрос отговаря Личният Галактически Печат от Слънчево-Лунния календар, който разкрива целия акорд на  планетите, влияещи на отделните съдби.
Личният Галактически Печат е като сутрешно цвете, което огряно от изгрева на слънцето разкрива своите венчелистчета. Това цвете древните са наричали Оракул на Съдбата,  или това, което разкрива тайнствената истина в образно- метафорична форма.
Цифрите от датата на раждане на всеки човек от Земята са личен код на синхронизация с Небето, Слънчевата Система и  Галактическия Източник. Научавайки своя Личен Галактически Печат, нашето съзнание го възприема заедно с цялата ни енергосистема и биологическо тяло. Така ние ставаме съпричастни към Еволюционната Програма на Вселената, като най- важното тук е нашата отговорност за предоставения шанс - да направим своя творчески принос в глобалното движение на Мирозданието към съвършенство.
Целта на човешкия живот е свързана с целта на живота на човечеството, а целта на живота на човечеството е свързана с целта за развитие на Земята. Разбира се, че развитието на Земята е свързано с еволюцията на Слънчевата система, а заедно с това и с еволюцията на Галактиката и Вселената.
И така, всеки от нас допринася за летописа на вечното космическо движение. От една страна в това движение ние сме свободни и самостоятелни, а от друга - сме зависими. От кого? Как?
Нашата рождена дата е космическата врата във времето, имаща точни математически координати. Ние влизаме в живота/раждаме се, а следователно влизаме и в енергопространството на планетата под специален звезден съпровод.
Двадесетте печата от древния Календар на Маите са двадесетте символа на 10-те планети на Слънчевата система: Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер, Марс, Земя, Венера, Меркурий, Малдек (астероиден пояс) и Плутон. Техните небесни ритми са в резултат на взаимодействието на светлина, звук, цветове и потоци от съзнание.
Всеки ден има своята неповторима особеност, свързан е с различните съчетания на  планетарните енергии.  И всеки новороден човек става тяхно олицетворение за цял живот. Човекът на Нептун е мистик и музикант, на Уран - революционер и преобразувател, на Плутон - престъпник или просветлен, на Марс - изследовател и победител, на Юпитер - педагог и философ и т.н. Но всичко това обезателно трябва да се съедини с енергията на Земята, Слънцето и Луната, а след това чрез Оракула на Съдбата да се открият връзките с другите планети и съзвездия.
Всеки ден от Галактическия Източник едновременно излизат два вида енергоинформационни импулси. Пълният набор на архетипната матрица това са 20-те символа и 13-те Тона на Творчеството.Техните съчетания пораждат 260 уникални вибрации, които образуват общ „годишен” ритъм на живота в Галактиката. В космоса няма понятие за година, то е само земно определение, а в пространството съществуват само  цикли и ритми- 260 е завършен малък цикъл.
Печатът се отнася към първия вид Галактически импулси. Той носи информация за призванието и отговаря на въпроса: Кой съм аз?
Вторият вид импулси е Тонът на Творчеството. Той дава отговора на въпроса: Какъв съм аз? Какъв е моят творчески потенциал?
Дадената информация се възприема от цялата галактика и се тълкува в съответствие с индивидуалните изисквания на различните планетарни системи и форми на живот . От момента на раждането на планетата Земя 260-те вибрации на Галактическия Източник се възприемат заедно с планетарното съзнание от всяко живо създание. В това се състои смисълът на това, че ние сме единни с потока на развитие на Вселената и сме отделни клетки на Нейния Глобален Организъм.
Печатът може да се определи с простото аритметично събиране на числото, съответстващо на датата на раждане плюс цифрите, съответстващи на  месеца от рождената година и самата рождена година
Календарът на маите е уникална система за самопознание и самоосъзнаване на Човека като Космическа Същност. Математическата хармония впечатлява с кристалната си точност и яснота. Тези знания са оставени на човечеството в далечното минало от Космическите Навигатори на Галактиката като мост от 3-то измерения в 4-ото. Съвремената версия на Календара на маите се нарича Синхронограф. Тя ни открива понятието за резонанс като основа за съществуване на бъдещото нелинейно време. Даже и в пророчеството на маите за 2012 година е казано: „Време повече няма!”. С началото на новия Лъч на Галактическа Синхронизация природата на времето на Земята ще се измени. Времето ще е радиално или спирално, такова, КАКВОТО СИ Е В СВОЯТА СЪЩНОСТ, или всичко започващо с ДНК и завършващо с Вселената ще се движи по  пътя на еволюцията на ВЕЛИКАТА СПИРАЛА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.
Другото име на синхронографа е Галактически Слънчево-Лунен Календар на Новото Време. Неговата задача е да разшири човешкото съзнание за живия многомерен Космос и да докаже чрез закона за резонанса, че Всичко което Съществува е цялостно, единно и неделимо. Съвремените хора са забравили за това, но нашите предци са го знаели винаги и са живеели в синхрон с природата, познавали са движението на планетите и  съзвездията, разбирали са значимостта им за Земята и за всеки отделен човек. Всички ние сме деца на звездите. Нашата Майка е Земята, а баща - Небето. От една страна новия календар помага да възстановим на  ниво генетична памет връзката ни с космическото минало, а от друга способства за разбиране на фактора „безвремие” като изменение, а истинското медитативно състояние на съзнанието ни помага да се обърнем навътре към себе си. В тези състояния законите за пространството и времето се изменят. Понякога потопеният дълбоко в себе си човек загубва представа за времето.  По време на медитация стават значителни изменения в двете полукълба на мозъка. Това е вече научно доказано! Днес много често хората пребивават в медитативно състояние, т.е. намират се в състояние на безвремие. Но има още много хора, на които тази форма на съществуване не е позната.Така че в края и след 2012 година всички хора спонтанно ще влязат в състояние на безвремие, което ще напомня на сънуване. Но практикуващите днес хора ще разбират какво се случва с тях и къде са. Тоест, те ще съхранят осъзнатостта си при всички ставащи събития и ще са техни активни  съучастници. Другите хора ще са в безсъзнателно състояние и просто ще спят. Може да се каже, че и днес голяма част от човечеството спи наяве, но уви...  Действащият григориански календар е неточен, изкуствен. Неговата задача, свързана с историята на възникването му се състои в разрушаване на истинската хармония на времевите честоти. Той свързва човешкия ум с идеята, че времето е пари, докато истината е, че времето е изкуството на пътуване във времето и пространството. Цивилизацията на маите е знаела тази тайна за времето и днес тя е достъпна за всички желаещи....
Около темата 2012-2013 година сега има много въпроси и много спорове. Да, ние всички сме различни... Имаме различни опитности и разни светоусещания. Но за да се приближим дъм реалните представи и да се придвижваме напред с разбиране, можем да кажем, че повечето хора оценяват ситуацията около 2012 година в рамките на земната физическа материална плоскост. Но Земята има седем измерения... Физическата равнина е нейното 3-то измерение. Същността на Прехода е изход на човешкото съзнания на нивото на 4-то измерение, а то не е физическо. Това е друга четиримерна плоскост на съществуване, където Времето ще бъде "тук и сега", а миналото, настоящето и бъдещето ще съществуват едновременно. Връзката с 3-мерната вибрационно ще бъде блокирана. За нея ще остане само далечен призрачен спомен, приличащ на сън. Акцентът на реалността на нашето съзнание ще се промени. В действителност ще се усеща 4-та размерност, а 3-тото измерение ще остане една илюзия. Главният въпрос не е в това какво ще стане с нас. Разумният човек е длъжен да се остави смирено на волята на Висшите Сили или Природат.
Въпросът е кога това би могло да се случи (в 2012, в 2020, 2050 ???)  и как (веднага? или постепенно?) Но... това е неизвестно. Защо? Ние трябваше да вземем участие в твърде мащабни промени на Земята като част от организма на Слънчевата Система, а тя на свой ред като част от организма на Галактиката. Измененията на Земята са само част от бъдещите, всеобщи, грандиозни циклични преобразувания. И целия този механизъм на трансформация вече работи!!!
Всичко вече се осъществява!!!
Прогнозите се правят разумно и не зависят от никакви срокове.
Но...
Календарът на маите е много точна математическа система от знания и датата 21.12. 2012 година навярно задължително ще е сигнална точка по пътя към бъдещите промени.
Преходът в 4-то измерение въобще не означава напускане на Земята. Дори и естественият ландшафт ще е същият. Просто материята ще е с друга плътност. А що се отнася за паметта, то нашите сърдечни атоми са вечни и пазят паметта ни за всичките  странствания на Душата в световете на плътния и фин Космос. Разбира се, в тях ще се съхрани и 3- мерния опит на съществуване.  Сега всички тези спомени също се пазят в нашето сърце, но у повечето хора не са активирани. Но тези хора, които са достигнали състояние на ПРОСВЕТЛЕНИЕ на съзнанието, пребивавайки в 3-то измерение и са си спомнили КОИ СА ТЕ разбира се ще запазят паметта и за материалната опитност. А децата Индиго - те са особено развити същества, с вродена отворена реинкарнационна памет. Всички те помнят миналото си... и кои са били преди на Земята и откъде са дошли на нашата планета... 
А  останалите???
- това са тези хора, които ще бъдат в последния си 3-измерен живот, който ще остане за тях като призрачно неуловима памет. Но ... трябва ли да бъдем в тази нова реалност ?... Защо днес толкова активно се поставя въпроса за 2012 година и за пророческия календар на маите? Повечето хора са свързани с материалния план и законите му, които нямат нищо общо с универсалните космически закони. Но нашите предци , както и коренното население на света са знаели тези закони - непрекъснатостта на съществуването и единството на всички неща във вселената , те са били свързани с природата, разбирали са и предано са обичали Земята като живо същество и са я наричали Великата майка. Поради това, заплахата от глобални климатични и екологични кризи може да бъде добър тласък за общо възстановяване и промяна на мисленето . Социалният, политически, икономически, научен, културен и религиозни канони и мироглед от епохата на Рибите следва да се трансформира в нов имидж на световен ред в Ерата на Водолея. И тази трансформация трябва да се направи в 3-то измерение! И може би 2012 година е повратна точка на началната фаза на дълбока промяна, или преход в ноосферата, но в никакъв случай не е  универсален катаклизъм ? 
И това може да се промени в 4-ти характер ще продължи по време на 5-то Слънце, което означава следващите 5125 година на Земята ?
Ще видим !

МАИТЕ И ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ ПРОЕКТ ЗА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

 Природното време и чувството за вечност 

На този етап от нашата еволюция е очевидно, че сме достигнали съдбовен кръстопът. Изправени сме пред избор общо като раса. Единият път води към новото начало и прераждането, вкуса на които не сме опитвали от Големия взрив насам. Другият път е смъртоносният край. Човешката раса днес е обременена от твърде много неща: глад, страдание, войни, корумпирани правителства и банки, болести, маниакални депресии. А причината за всички тези проблеми може да бъде назована доста лесно - човечеството е напуснало райската градина. С други думи, загубили сме усета си за връзка с природата и с цялата останала част от космоса.

Преднамерено сме обърнали гръб на Майката природа и сме построили гротескна цивилизация, центрирана около няколко патриархални фигури, надлежно експлоатирани от алчни егоманиаци. Ако този манталитет не бъде коригиран, на човешката раса ще бъде отказан достъп до следващия еволюционен етап. Нашата майка чака завръщането ни търпеливо, с отворени обятия, но достига ли нейният призив до нас?
За щастие изначално погрешното разбиране за реалността, довело ни до отчужденост и дисхармония, вече е идентифицирано и навсякъде по света се полагат усилия човечеството да бъде върнато към верния природен ритъм на сътворението. Това може би звучи доволно общо, но въщност става дума за съвсем просто нещо - да спрем с надпреварата и преследването. Нашата връзка с природата е свързана с представата ни за времето. Понастоящем човечеството функционира в изкуствено създадена, противоречаща на природната, времева честота. Тази изкуствена времева честота се поддържа от неправилната и нелогична 12-месечна Григорианска календарна система. Въпреки че календарният период се приближава, макар и грубо, до продължителността на една слънчева година, месеците са неправилни и нехармонизирани с природния цикъл. Освен това нашата времева система се базира върху изкуствени единици, наречени секунди и минути.
Григорианският календар е продукт на мъжката традиция в духовенството, която води началото си от Древен Вавилон. Едва ли има някой, който да не помни какво се е случило с Вавилонската кула. Въвеждането на изкуствената времева честота обслужва една-единствена цел - да отслаби индивида, затъмнявайки естествената му връзка с космоса. Така той става зависим от малоброен елит, чието единствено желание е да контролира реалността и умовете на хората. Конспирацията срещу човешката раса и Майката природа може да бъде обобщена в краткия цитат „времето е пари”.
Ние, хората, сме принудени да продаваме своето време в замяна на продукта, наречен пари, използван от нас за купуване на всевъзможни вещи, от които вярваме, че се нуждаем, защото така са ни програмирали да мислим. Това е, което властимащите със сигурност не искат да осъзнаем. Ако погледнем биологичния живот на земята извън човешката цивилизация, ще видим, че всички създания притежават това, което им е нужно, за да оцелеят сред изобилието на природата. Всяко нещо функционира в хармоничен баланс с останалите. Защо си мислим, че ние сме изключение от божествения план?
Благодарение на „12 месеца, час от 60 минути, времето е пари”, които в повечето случаи причиняват амнезия, хората забравят, че ние всъщност сме космически същества, навеки свързани с Източника на всичко съществуващо. Той грижливо осигурява всичко, от което се нуждаем, и дори повече, много повече, само ако успеем да надделеем над своето его и да култивираме у себе си вяра в Единия Велик Дух. Това, което маите са оставили след себе си, е много повече от купчина астрономически изчисления. Те са ни предоставили ключ, който в този съдбовен момент може да ни помогне да пренастроим цялостното си разбиране за действителността.
Този ключ не е нищо друго, освен Цолкин. Неговите 13 цифри и 20 символа могат да се използват в качеството им на естествена времева честота. Но какво е в действителност природното време? То се основава на връзката между органични и природни процеси, такива като движението на звездите, планетите и галактиките, биологичните ритми на растенията и животните, вътрешното движение на съзнанието. Би трябвало да е очевидно, че изкуствената времева честота означава пълна липса на връзка с какъвто и да било природен цикъл. От друга страна, Цолкин, във всичките му скали и измерения, предлага само няколко възможности.
Съотношението 13:20 не е маянско изобретение. 13:20 е космическа времева честота, която синхронизира всичко в сътворението, от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Цолкин е завършена система от съотношения, отнасяща се до всички форми на съществуване. В него всяко нещо е свързано както със самото себе си, така и с всички други неща. Резонирайки на честота 13:20, ние по естествен начин се синхронизираме със себе си и със ставащото. Докато 12:60 е изкуствен ритъм, който ни отделя от настоящия момент. Пребивавайки в Сега, ние осъзнаваме, че нашето същество е безкрайно свързано с всичко, което съществува, съществувало е и ще съществува. Нашата представа за линейното време е една илюзия. В най-широк смисъл, всичко съществува единствено Сега. 
КАКВО (13:20) с КАКВО (12:60) сме ЗАМЕНИЛИ


Честотата на
Честотата 
вечността
днес
13:20
12:60
Богоцентрична       
Работоцентрична
Дом                                   
Автомобил
Семейство                         
Корпорация
Градина                            
Работно място
Интимност                         
Различни роли
Уют                                    
Кариера
Култивация                       
Професионализъм
Култура                              
Електронни медии
Изкуство                           
Война
Нулев бюджет                   
Кредитна карта
Себеразвитие                    
Консуматорство
Обучение                             
Стремеж към доходи
Цялата земя                      
Недвижима собственост
Оцеляването на човешката раса изисква всички ние да се върнем към природното време. Понастоящем в целия свят функционира широко колективно движение, основано върху ученията за естественото време и световния мир. Основна цел на движението е календарна реформа, която да замени Григорианския календар с Календара на 13-те луни. Календарът на 13-те луни отразява естествения период на лунната година и на практика е цикълът, използван от всички туземни култури в миналото и настоящето. Изумително е, че човешкото познание за лунните фази може да бъде проследено назад в миналото чак до 25000 пр. Хр.
Съвременната версия на лунния календар съдържа 13 месеца от по 28 дни всеки, плюс един допълнителен ден. Така цикълът се изравнява с продължителността на слънчевата година. 28-дневният период е в синхрон и с женския менструален цикъл. Дните са изобразени според прогресията в Цолкиновото броене - всеки ден е комбинация от една от 13-те пулсации и една от 20-те слънчеви честоти, и носи цвета на една от четирите посоки. Календарът на 13-те луни е най-ефективният начин да се прекъсне хипнотичното заклинание. Честотата 13:20 надскача всички културни граници; този календар ще бъде достъпен на множество различни езици. Календарът на 13-те луни ще синхронизира всички хора на земята с естествения планетарен цикъл, слънцето и ритъма на галактиката. Следващата илюстрация показва как изглежда месеца в една от версиите на лунния календар.
Слънчева луна в Ягуар в годината на Синята 
галактическа буря - 7 март - 3 април 2001 г.
Фундаменталното значение на честотите 13:20 (естествена) и 12:60 (изкуствена) е разкрито едва през декември 1989 г., благодарение на специално конструиран механизъм за отчитане на времето в Храма с надписите, където е гробът на Пакал Вотан. Във вътрешността на гробницата има малък камeнен тунел, който тръгва от гроба, напречно от капака на саркофага, издига се на 70 фута (2133 м) и завършва на горната площадка на пирамидата. Археолозите открили гроба на Пакал Вотан, само защото забелязали малка, любопитно изглеждаща каменна плоча във вътрешната зала на храма. Плочата на практика била част от каменния тунел, спускащ се към гроба. Археолозите се досетили, че там някъде трябва да има таен проход, водещ към основата на пирамидата. След три години работа те достигнали гроба. 
Диаграма на гроба на Пакал Вотан в основата 
на Храма с надписите в Паленке
Каменният тунел е наречен Телектонон (Telektonon), което означава Говорещата тръба на Духа на Земята или Говорещият камък на предсказанията. С откриването на гроба на Пакал през 1952 г. говорещата тръба е изпълнила предназначението си. Отварянето на гроба става точно 1260 години след неговото запечатване през 692 г. От запечатването на гроба до края на цикъла от 13 бактуна през 2012 г. изминават точно 1320 години. Предупреждението на Пакал-Вотановия Телектонон в същината си гласи, че ако Григорианският календар не бъде подменен с Календара на 13-луни, човешката раса ще се лиши от бъдеще, предизвиквайки биосферичен колапс. Говорещата тръба на Духа на Земята продължава чак до кристалното сърце на Гея, позволявайки й да общува директно с всяко същество, синхронно подравнявайки различните измерения. Гласът й сега се чува от всеки, който слуша с отворено сърце.
Според маите краят на Петото слънце ще е време на освобождаване на душата от плътността на материята посредством космическо пробуждане, резултат от божествения план. Моята интуиция ми подсказва, че съм на земята, за да празнувам Нейното рождение. Трудно е да се обясни точно коя е тя всъщност, защото личността й е многоизмерна. За мен понастоящем Тя е Гея, Кецалкоатъл/Кукулкан, Кришна-Радха, Иисус, Великият дух, Буда, Космическата майка, Йа (Ja), Синята звезда Качина, Озирис, Шива, Уан Хунапу (Първият баща), Хунаб Ку. От какъвто и ъгъл да се погледне, галактическата синхронизация означава раждане, т. е. време на велики промени.
На 21 декември 2012 г. слънцето ще се намира върху Кръста, който е универсалният символ на възкресението. Вратата към центъра на галактиката и към вечността ще бъде напълно отворена. Всички изобразени от маите фигури, символи и метафори са всъщност кодирани послания, чиято цел е да пробудят честотата на вечността в сърцето на всеки един представител на човечеството. Според принципа на Сувуя всяко същество ще бъде синхронизирано и ще бъде възстановена неговата връзка с Изначалното му аз, което сега съществува извън време-пространството като светлинка във Вечното същество. Единствено „същността” на „времето” е това, което ни отделя от безкрайния ни потенциал, и този постулат ние сме длъжни да актуализираме за доброто на всички. Сега сме едно с вечното вселенско сърце на Хунаб Ку. 2012 г. е точно сега.
Човечеството ще стане свидетел на изгрева на Шестото слънце и на новото съзнание. Великото подравняване на Трите скъпоценни камъка не е нищо друго, освен колективно синхронизирано уеднаквяване на галактическото, слънчевото и планетарното нива на съзнание. Великата синхронизация обозначава появата на критична маса човешки същества с ново съзнание, които, в контекста на галактическата общност, биха могли да превърнат колективното човешко въображение в продължение на планетарното съзнание.
Това ще повлияе хармоничното въздигане на планетарната реалност на следваща, по-висока октава. Докато Хунаб Ку смесва матриците на реалностите в четвъртото измерение на Любовта, нашата цивилизация ще бъде трансформирана в многоизмерна галактическа култура, основаваща се върху природното време и космическата телепатия, обединена в едно цяло посредством изкуството. Технологията на светлината е технология на любовта и може да бъде използвана като директен канал до Източника, за да бъде създадено нещо наистина невъобразимо. Кажете това на приятелите си. Времето не е пари. Времето е изкуство. Този космически кораб се движи с Любов.
Докато пътят на кораба приближава към безкрайната невероятност, той преминава едновременно през всяка мислима точка във всяка мислима вселена. Само избери своя отправна точка за връщане.
Пътеводител на галактическия стопаджия
Ако проследим пъстрата тъкан на историята назад във времето, можем да отбележим няколко интересни събития, които са значими скокове в мисленето и технологията. Например възникването на земеделието през неолитната революция преди около 11000 години бележи повратна точка за човечеството. Изобретяването на колелото и писмеността между 4000-3000 пр. Хр. също е пример за голям напредък на човешката технология. От друга страна, индустриалната революция, възникнала преди около 300 години, е събитие от коренно различен характер във вълната на времето. Съвсем неотдавна станахме свидетели на компютърната/информационната революция, случила се преди малко повече от 30 години.
Има няколко важни аспекта в тази картина, които следва да вземем предвид. Всеки следващ период на хармоничната времева вълна е по-къс от предходния, или иначе казано, периодите между големите възходи се скъсяват прогресивно. Всеки период на времевата вълна има свои ускорени нива, в които новите неща се случват все по-бързо и по безпрецедентни начини. Ако наложим този модел на ускорение към бъдещето, ще открием, че за минимален период от време процентът на случващите се необичайности е стъписващ.
Например през 400-дневния период на 2011-2012 г. ще преживеем повече промени, отколкото са се случили в рамките на целия цикъл. 6-дневният цикъл преди 21 декември 2012 г. ще донесе най-драматичните нива на свръхускорени трансформации. Тази критична точка ни очаква в близко бъдеще и ще повлияе върху всичко, подобно на масивна черна дупка; действително взаимодействието на различни измерения през 2012 г. ще има доста странно проявление. В последните 135 минути преди да се сблъскаме с това проявление, ще се кръстосат 18 трансформации, сравними с появата на новия живот и изобретяването на езика. Тринадесет еволюционни скока ще се извършат в последните 75 х 10-4 секунди от Големия цикъл.
Представям си как ще станем свидетели на края на триизмерното съществуване. Как ще проумеем какво е да бъдеш човек и какво означава смъртта. Нещо повече, представям си как ще разберем природата на съзнанието и ще осъзнаем какво е да бъдеш светла вибрация на вечната божествена любов. Всеки от нас ще се срещне с истинското си аз. Така ще се изпълни древното обещание, което сме дали пред самите себе си много, много отдавна, в един друг край на времето. Представям си как човешката раса съзнателно ще преживее най-дълбокото чувството за вечност. Всъщност не се съмнявам, че това ще стане, защото вече много пъти се е случвало. Ключът е да помним, че всичко е част от Единната любов. В заключение - този проект е продукт на вяра. Въображението твори реалността, затова създайте вашата реалност с въображение. Плодът е в семето. Помните ли? „Евам мая е ма хо”. Приветстваме хармонията в съзнанието и природата.