December 31st, 1969
В живата тъкан на историята са вплетени мириади нишки. Целият й замисъл обаче изглежда се движи под формата на възходяща спирала, чиято връхна точка, според предвижданията на Дългото броене, ще бъде достигната на 21 декември 2012 г. На тази дата се очаква да се пресекат всички исторически измерения. Това от своя страна ще доведе до дълбоки взаимодействия и вътрешни изменения.
Какво точно ще се случи по време на конкретното събитие - галактическата синхронизация, ще остане загадка, докато не настъпи неговият час. Все пак това, което можем да очакваме, не е съвсем непредсказуемо. То бавно и постепенно се подготвя в продължение на стотици хиляди години. Синхронизацията е кулминация и край на цялата досегашна история, следователно посредством синтез и откриване на пресечните точки във всички настоящи и древни култури (космология, символи, ритуали) е възможна една доста точна визуализация на предстоящото. Това би било истинска „снимка отгоре” на човешката история. И именно на този проект са били посветени класическите мая. Тук ще осветим съвсем малко нишки от тъканта на историята на Месоамерика и ще проследим как те се преплитат, с надеждата да хвърлим малко повече светлина върху значението на посочената крайна дата в Дългото броене - 2012 г.
Въпреки многобройните каменни надписи в маянските градове, в същината си културата на този народ остава дълбока загадка. Основна причина за това са испанците. Те се появили около 700 години след класическите мая в Юкатан, чието население така и не достигнало предходния етап на високоразвита цивилизация, и превърнали в своя лична мисия унищожаването на всичко, което било останало от великата маянска култура. По време на периода, известен като Новата империя, маите създали множество йероглифни текстове върху нагъната под формата на страници хартия. От тях днес са оцелели само четири - Дрезденски, Мадридски, Гролиерски и Парижки кодекси. Всичко останало било изгорено от испанските конквистадори и християнските мисионери. Освен кодексите са оцелели още много малко текстове, писани след испанската инвазия. Това са Попол Вух и Книгите на Чилам Балам.
Книгите на Чилам Балам са преводи на написаното от пророка Чилам Балам (Жрецът Ягуар), живял около 1500 г. Смята се, че тези текстове предсказват испанското нашествие и идващите с него война и болести. Гадателският цикъл на Чилам Балам е базиран върху бързописна версия на Цолкин в качеството му на Голям цикъл. Да припомним, че календарът съдържа 20 цикъла от по 13 катуна. Цикъл от 13 катуна се равнява на 260 туна или приблизително 256 години. За сведение, орбитите на Уран и Плутон имат най-голямото сближение през цикъл от 256 години. Също така 3 катуна са равни точно на 37 синодични цикъла на Венера.
Циклите от 13 катуна и 13 бактуна са взаимопроникнати и същевременно паралелни един на друг. Циклите от 13 катуна са известни още като Ахау цикли. Наречени са така, защото всеки катун свършва в деня Ахау, но на различни дати. Например първият катун приключва на 11 Ахау и се нарича 11 Ахау. Следващият катун е с край в 9 Ахау, следван от 7 Ахау и т. н. Всеки следващ катун намалява с две спрямо предишния. Всеки от 13-е катуна носи своя кармичност. Маите са вярвали, че при настъпването на даден катун се случва това, което той вещае. Чилам Балам не само предупреждава индианците за предстоящите трудности и нещастия; той предсказва и завръщането на древната слава и космическата хармония. Затова е интересно да хвърлим поглед върху гадателската традиция на маите отпреди конквистата.
Най-известната пророческа икона на Месоамериканската култура е слънчевият каменен календар с изображенията на петте епохи. В най-външния кръг са представени символите на двадесетте дни. Четирите квадрата около централния кръг символизират четирите предишни епохи. Фигурата в центъра изобразява петата и финална епоха. Както вече беше отбелязано, 5200 туна на Големия цикъл представят историята на света. Петте големи цикъла (5 х 5200) се равняват на един Голям цикъл от 26000 туна (един тун е равен на 365 дни). За детайлите около възникването и упадъка на петте епохи разказва сътворителният мит на Попол Вух.
Големият цикъл, в действителност малко по-кратък от 26000 години, е специално съобразен с настъпващите равноденствия, причинени от 23-градусовия наклон на земната ос. Обикаляйки около слънцето, земята се клати като пумпал, в резултат на което възниква т. нар. прецесия. Ориентацията на северния полюс, в момента определяна от Полярната звезда, чертае елипса на фона на звездите. Цикълът от 26000 туна може да бъде изобразен и с помощта на Цолкин, като всяка от единиците му се равнява на 1000 туна или 50 катуна. Това е още едно приложение на Цолкин - астрономическо.
Погледнато от тази перспектива, ние не само наближаваме края на Големия исторически цикъл, а и сме пред финала на целия 26000-годишен еволюционен цикъл. Любопитно е, че ако обърнем поглед 26000 години назад, ще се озовем в епохата на кроманьонския човек, предшественикът на хомо сапиенс. Вероятно би могло да се потърси аналогия между 260-дневния период, нужен за развитие на човешкия ембрион, и 26000-годишния цикъл на съзряване на човешката раса.
Първостепенна фигура в профетическата традиция на маите е човекът, известен като Пакал Вотан (Pacal Votan). Пакал Вотан бил велик владетел, чиято власт се простирала върху цялата обширна маянска територия. Роден през 603 г., Пакал живял в епохата на класическите мая. Възкачил се на трона през 615 г. на дванадесетгодишна възраст. Периодът между 631 и 683 г. е забележителен. Това са 52 години управление на Пакал, които на практика са седемдесет и третият 52-годишен цикъл от началото на Дългото броене през 3114 г. пр. Хр. Пакал умира през 683 г. на 80 години и е погребан в Храма с надписите в Паленке, а през 692 г. гробът му е запечатан. Част от оставеното от него завещание включва Изгубената книга на „Седемте поколения”, за която се упоменава в Чилам Балам.
Пакал Вотан
„Седемте поколения” се отнасят за 138-годишен период на служение на Пакаловия гроб, до края на деветия бактун през 830 г. В Дългото броене този период продължава от 9.13.0.0.0 до 10.0.0.0.0. Въпросните седем поколения са върхова точка в маянския галактически проект за отчитане на времето. Резултатите от техните математически и астрономически изчисления са записани върху камъка. Краят на деветия бактун бележи и краят на класическите мая. След него има тринадесет празни години и неизвестност (830-843). 843 г. поставя началото на нов профетически цикъл, наречен 13-те небеса и 9-те ада. Всеки от периодите в него (на небесата и адовете) продължава по 52 години, отчитано по Кръговия календар. Така тринадесетте небеса са от 843 до 1519 г. и свършват точно преди началото на испанската инвазия. Седемте ада продължават от 1519 до 1987 г. Краят на деветия ад на 16-17 август съвпада с началото на процеса, станал известен като Глобална медитация за Хармонична конвергенция (Harmonic Convergence Global Meditation), стартираща финалното 25-годишно отброяване до 2012 г.
Видяхме, че Дългото броене, Маянският слънчев каменен календар и профетическият завет на Пакал Вотан посочват 2012 г. като дата с огромна важност. Логичен е въпросът: защо? Може би ключът е скрит в самата фигура на Пакал Вотан. Както по-горе беше споменато, последното място за отдих на Пакал е гробът под Храма с надписите. Археолозите откриват гроба, след като попадат на таен проход, водещ надолу към сърцето на пирамидата. След три години усилия за отстраняване на камъните, блокиращи входа, през 1952 г. гробът е разкрит. В гробницата археолозите се натъкват на каменна плоча 9/4 м, приличаща на лежащ на пода олтар. Тя обаче се оказва капакът на погребалния саркофаг на Пакал Вотан.
Капакът е покрит с изображения. В центъра е фигурата на Пакал Вотан. От пъпа му израства Свещеното дърво, известно като Дървото на живота. На върха на дървото си почива птицата кецал, символизираща света на духовете и произхода на вселената. Свещеното дърво е ключово понятие в маянския светоглед. Най-вероятно се има предвид дървото сейба (ceiba), известно като яшче (yaxche), т. е. „първото дърво”. Думата уахомче (uahomche) символизира кръста и означава „дървото, което се събужда”.
Капакът от саркофага на Пакал Вотан
Древната маянска дума за дърво е „те” и е символизирана от буквата Т. Символът Т се асоциира с втория от 20-те свещени глифи за дните, наричан Ик (Ik) и представящ духа, вятъра или божествения дъх. Свещеното дърво освен това се разглежда като аксис мунди или вселенска ос. Аксис мунди е връзката със света на духовете, както и между Земята и Небето.
Свещеното дърво играе важна роля в маянската космология и астрология. Маите намират тясна връзка, даже родственост, между себе си и Млечния път. От тяхна земна перспектива Свещеното дърво се явява пресечна точка на слънчевата еклиптика и звездите от Млечния път. (Еклиптиката се формира от пътя на слънцето и планетите.) Пресечната точка между еклиптиката и Млечния път е знак за отваряне на свещените двери към подземния свят, както и към свещения източник на сътворението.
Маите от народа киче в Гватемала наричат този божествен път Шибалба-бе (Xibalba be), което означава „път към подземния свят”. Известен е още като Черния път или Кръстопътя. Този "път към подземния свят" е тясно свързан с една от особеностите на Млечния път, известна като Черната цепнатина (дупка). За нея се смята, че е рождения канал на Космическата майка. Цепнатината на практика е част от Млечния път и е черна заради гъстите прахови облаци, които затрудняват видимостта по посока на галактическия център, криейки го от нашите телескопи.
Лорд Пакал е изобразен на капака на своя саркофаг заедно със Свещеното дърво. При по-задълбочен анализ значимостта на това изображение се оказва изумителна. Маянската дума за „лорд: е ахау, което означава също „слънце”. Взаимовръзката между слънцето, свещеното дърво и маянския календар е шокиращо проста. Изследователите са открили, че краят на маянското Дълго броене съвпада с рядка синхронизация между земята, слънцето и галактиката. По-специално, синхронизацията, за която говорим, ще се случи, когато в датата на зимното слънцестоене през 2012 г. пътят на слънцето съвпадне със Свещеното дърво (очертано от пресичащите се еклиптика и Млечен път).
Или казано по-точно, слънцето ще застане на една линия с галактическия екватор (въображаема линия, преминаваща през центъра на Млечния път). Понастоящем Млечният път и еклиптиката се пресичат в съзвездието Стрелец, което е в посока на галактическия център. С други думи, сутринта на 21 декември 2012 г. ще бъдем свидетели на изгрева на галактическия център и зимното слънце, които ще се появят заедно над източния хоризонт. Събитието ще бъде предхождано от прецесия. За информация, пътят на слънцето е съвпаднал със Свещеното дърво на 3 декември 755 г., обаче заради прецесията тогава това е станало преди датата на зимното слънцестоене.
Небето на 21 декември 2012. Зимното слънце съвпада със Свещеното дърво, формирано от пресечните точки между еклиптиката и Млечния път.
30-степенно поле на видимост. Планетата в горния ляв квадрант е Плутон, който рядко се движи директно с еклиптиката.
Синхронизацията, за която говорим, се е подготвяла много бавно в продължение на стотици хиляди години. Маите очевидно са знаели за прецесията, след като е отразена в Цолкин, обхващащ земен цикъл от 26000 туна. Изглежда изумителен фактът, че маянските астрономи са били запознати с точната дата, на която зимното слънце ще затъмни галактическия център - събитие, отстоящо на най-малко 2000 години в бъдещето, спрямо приблизителното време на въвеждане на Дългото броене. Това конкретно слънцестоене означава много повече от начало на новата слънчева година. То е събитие с такава важност, че е считано от маите не само за раждане на нова световна епоха, но и на цяла нова голяма Прецесионна ера от 26000 туна.
В контекста на любопитния физичен феномен, какъвто е синхронизацията, би следвало през 2012 г. да очакваме и други необикновени събития, свързани с нея. Едно от тях е изключително редкия слънчев транзит на Венера. На 5 и 6 юни 2012 г. планетата ще премине пред слънцето. Транзити от този тип вървят по двойки приблизително на всеки 120 години. Предишният транзит на Венера се състоя на 8 юни 2004 г., но беше частичен - планетата премина пред малка част от слънчевия диск. През 2012 г. Венера ще премине право през центъра на слънцето за период от около 8 часа. През 2012 г. Венера също така ще се приближи максимално до Алкиона (Aлциона), централната звезда от съзвездието Плеяди, наричани още Седемте сестри.
Плеядите са играли важна роля в цивилизацията на маите. Дали е съвпадение, че в съзвездието съществува звезда с името Мая? Продължавайки списъка със странни събития през 2012 г., би трябвало да упоменем двете слънчеви затъмнения. По време на първото, което ще се случи на 20 май, слънцето и луната ще влязат в конюнкция с Плеядите, а второто, предвидено за 13 ноември, ще свърже небесните ни светила със съзвездието Змия. Интересно е, че Плеядите често са били асоциирани със змийска опашка. Маянската дума за змия е цаб (tzab); същата дума е използвана и по отношение на Плеядите. Двете затъмнения, които ще се случат през 2012 г., са физичното проявление на космическия дракон, изначалния и първичен символ на вечността, изобразяван като змия, захапала опашката си.
В Чичен-Ица класическите мая са издигнали пирамидата на Кукулкан. Тази величествена структура е специално проектирана така, че всяка година в деня на пролетното равноденствие слънцето хвърля сянка върху стъпалата на пирамидата, която създава илюзията, че от небето се спуска огромна змия. Това напомня за предсказаното завръщане на Кукулкан/Кецалкоатъл, Пернатата змия. Пирамидата е съобразена още с преминаването на слънцето през зенита над Чичен-Ица, който е на 20 май, точно 60 дни след равноденствието. На 20 май 2012 г. това преминаване ще съвпадне със слънчевото затъмнение и конюнкцията с Плеядите. В Цолкин този ден е отбелязан като 10 чикчан (Chicchan), което означава змия. Значимите астрономически събития, които предстоят през 2012 г., са показател за необичайност, нарастваща и взаимообуславяща се. Те са сигналният фактор за предстояща възходяща промяна на цялата земя, включително на човешката раса, и придвижване към по-високи нива на честотни вибрации.
Пирамидата на Кукулкан - Чичен-Ица
Отново Пирамидата на Кукулкан
7 равнобедрени триъгълника се оформят от сянката на следобедното слънце в деня на пролетното равноденствие, създавайки илюзията за змия, спускаща се от небето към пирамидата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар