сряда, 9 март 2011 г.

МАИТЕ И ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ ПРОЕКТ ЗА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

 Природното време и чувството за вечност 

На този етап от нашата еволюция е очевидно, че сме достигнали съдбовен кръстопът. Изправени сме пред избор общо като раса. Единият път води към новото начало и прераждането, вкуса на които не сме опитвали от Големия взрив насам. Другият път е смъртоносният край. Човешката раса днес е обременена от твърде много неща: глад, страдание, войни, корумпирани правителства и банки, болести, маниакални депресии. А причината за всички тези проблеми може да бъде назована доста лесно - човечеството е напуснало райската градина. С други думи, загубили сме усета си за връзка с природата и с цялата останала част от космоса.

Преднамерено сме обърнали гръб на Майката природа и сме построили гротескна цивилизация, центрирана около няколко патриархални фигури, надлежно експлоатирани от алчни егоманиаци. Ако този манталитет не бъде коригиран, на човешката раса ще бъде отказан достъп до следващия еволюционен етап. Нашата майка чака завръщането ни търпеливо, с отворени обятия, но достига ли нейният призив до нас?
За щастие изначално погрешното разбиране за реалността, довело ни до отчужденост и дисхармония, вече е идентифицирано и навсякъде по света се полагат усилия човечеството да бъде върнато към верния природен ритъм на сътворението. Това може би звучи доволно общо, но въщност става дума за съвсем просто нещо - да спрем с надпреварата и преследването. Нашата връзка с природата е свързана с представата ни за времето. Понастоящем човечеството функционира в изкуствено създадена, противоречаща на природната, времева честота. Тази изкуствена времева честота се поддържа от неправилната и нелогична 12-месечна Григорианска календарна система. Въпреки че календарният период се приближава, макар и грубо, до продължителността на една слънчева година, месеците са неправилни и нехармонизирани с природния цикъл. Освен това нашата времева система се базира върху изкуствени единици, наречени секунди и минути.
Григорианският календар е продукт на мъжката традиция в духовенството, която води началото си от Древен Вавилон. Едва ли има някой, който да не помни какво се е случило с Вавилонската кула. Въвеждането на изкуствената времева честота обслужва една-единствена цел - да отслаби индивида, затъмнявайки естествената му връзка с космоса. Така той става зависим от малоброен елит, чието единствено желание е да контролира реалността и умовете на хората. Конспирацията срещу човешката раса и Майката природа може да бъде обобщена в краткия цитат „времето е пари”.
Ние, хората, сме принудени да продаваме своето време в замяна на продукта, наречен пари, използван от нас за купуване на всевъзможни вещи, от които вярваме, че се нуждаем, защото така са ни програмирали да мислим. Това е, което властимащите със сигурност не искат да осъзнаем. Ако погледнем биологичния живот на земята извън човешката цивилизация, ще видим, че всички създания притежават това, което им е нужно, за да оцелеят сред изобилието на природата. Всяко нещо функционира в хармоничен баланс с останалите. Защо си мислим, че ние сме изключение от божествения план?
Благодарение на „12 месеца, час от 60 минути, времето е пари”, които в повечето случаи причиняват амнезия, хората забравят, че ние всъщност сме космически същества, навеки свързани с Източника на всичко съществуващо. Той грижливо осигурява всичко, от което се нуждаем, и дори повече, много повече, само ако успеем да надделеем над своето его и да култивираме у себе си вяра в Единия Велик Дух. Това, което маите са оставили след себе си, е много повече от купчина астрономически изчисления. Те са ни предоставили ключ, който в този съдбовен момент може да ни помогне да пренастроим цялостното си разбиране за действителността.
Този ключ не е нищо друго, освен Цолкин. Неговите 13 цифри и 20 символа могат да се използват в качеството им на естествена времева честота. Но какво е в действителност природното време? То се основава на връзката между органични и природни процеси, такива като движението на звездите, планетите и галактиките, биологичните ритми на растенията и животните, вътрешното движение на съзнанието. Би трябвало да е очевидно, че изкуствената времева честота означава пълна липса на връзка с какъвто и да било природен цикъл. От друга страна, Цолкин, във всичките му скали и измерения, предлага само няколко възможности.
Съотношението 13:20 не е маянско изобретение. 13:20 е космическа времева честота, която синхронизира всичко в сътворението, от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Цолкин е завършена система от съотношения, отнасяща се до всички форми на съществуване. В него всяко нещо е свързано както със самото себе си, така и с всички други неща. Резонирайки на честота 13:20, ние по естествен начин се синхронизираме със себе си и със ставащото. Докато 12:60 е изкуствен ритъм, който ни отделя от настоящия момент. Пребивавайки в Сега, ние осъзнаваме, че нашето същество е безкрайно свързано с всичко, което съществува, съществувало е и ще съществува. Нашата представа за линейното време е една илюзия. В най-широк смисъл, всичко съществува единствено Сега. 
КАКВО (13:20) с КАКВО (12:60) сме ЗАМЕНИЛИ


Честотата на
Честотата 
вечността
днес
13:20
12:60
Богоцентрична       
Работоцентрична
Дом                                   
Автомобил
Семейство                         
Корпорация
Градина                            
Работно място
Интимност                         
Различни роли
Уют                                    
Кариера
Култивация                       
Професионализъм
Култура                              
Електронни медии
Изкуство                           
Война
Нулев бюджет                   
Кредитна карта
Себеразвитие                    
Консуматорство
Обучение                             
Стремеж към доходи
Цялата земя                      
Недвижима собственост
Оцеляването на човешката раса изисква всички ние да се върнем към природното време. Понастоящем в целия свят функционира широко колективно движение, основано върху ученията за естественото време и световния мир. Основна цел на движението е календарна реформа, която да замени Григорианския календар с Календара на 13-те луни. Календарът на 13-те луни отразява естествения период на лунната година и на практика е цикълът, използван от всички туземни култури в миналото и настоящето. Изумително е, че човешкото познание за лунните фази може да бъде проследено назад в миналото чак до 25000 пр. Хр.
Съвременната версия на лунния календар съдържа 13 месеца от по 28 дни всеки, плюс един допълнителен ден. Така цикълът се изравнява с продължителността на слънчевата година. 28-дневният период е в синхрон и с женския менструален цикъл. Дните са изобразени според прогресията в Цолкиновото броене - всеки ден е комбинация от една от 13-те пулсации и една от 20-те слънчеви честоти, и носи цвета на една от четирите посоки. Календарът на 13-те луни е най-ефективният начин да се прекъсне хипнотичното заклинание. Честотата 13:20 надскача всички културни граници; този календар ще бъде достъпен на множество различни езици. Календарът на 13-те луни ще синхронизира всички хора на земята с естествения планетарен цикъл, слънцето и ритъма на галактиката. Следващата илюстрация показва как изглежда месеца в една от версиите на лунния календар.
Слънчева луна в Ягуар в годината на Синята 
галактическа буря - 7 март - 3 април 2001 г.
Фундаменталното значение на честотите 13:20 (естествена) и 12:60 (изкуствена) е разкрито едва през декември 1989 г., благодарение на специално конструиран механизъм за отчитане на времето в Храма с надписите, където е гробът на Пакал Вотан. Във вътрешността на гробницата има малък камeнен тунел, който тръгва от гроба, напречно от капака на саркофага, издига се на 70 фута (2133 м) и завършва на горната площадка на пирамидата. Археолозите открили гроба на Пакал Вотан, само защото забелязали малка, любопитно изглеждаща каменна плоча във вътрешната зала на храма. Плочата на практика била част от каменния тунел, спускащ се към гроба. Археолозите се досетили, че там някъде трябва да има таен проход, водещ към основата на пирамидата. След три години работа те достигнали гроба. 
Диаграма на гроба на Пакал Вотан в основата 
на Храма с надписите в Паленке
Каменният тунел е наречен Телектонон (Telektonon), което означава Говорещата тръба на Духа на Земята или Говорещият камък на предсказанията. С откриването на гроба на Пакал през 1952 г. говорещата тръба е изпълнила предназначението си. Отварянето на гроба става точно 1260 години след неговото запечатване през 692 г. От запечатването на гроба до края на цикъла от 13 бактуна през 2012 г. изминават точно 1320 години. Предупреждението на Пакал-Вотановия Телектонон в същината си гласи, че ако Григорианският календар не бъде подменен с Календара на 13-луни, човешката раса ще се лиши от бъдеще, предизвиквайки биосферичен колапс. Говорещата тръба на Духа на Земята продължава чак до кристалното сърце на Гея, позволявайки й да общува директно с всяко същество, синхронно подравнявайки различните измерения. Гласът й сега се чува от всеки, който слуша с отворено сърце.
Според маите краят на Петото слънце ще е време на освобождаване на душата от плътността на материята посредством космическо пробуждане, резултат от божествения план. Моята интуиция ми подсказва, че съм на земята, за да празнувам Нейното рождение. Трудно е да се обясни точно коя е тя всъщност, защото личността й е многоизмерна. За мен понастоящем Тя е Гея, Кецалкоатъл/Кукулкан, Кришна-Радха, Иисус, Великият дух, Буда, Космическата майка, Йа (Ja), Синята звезда Качина, Озирис, Шива, Уан Хунапу (Първият баща), Хунаб Ку. От какъвто и ъгъл да се погледне, галактическата синхронизация означава раждане, т. е. време на велики промени.
На 21 декември 2012 г. слънцето ще се намира върху Кръста, който е универсалният символ на възкресението. Вратата към центъра на галактиката и към вечността ще бъде напълно отворена. Всички изобразени от маите фигури, символи и метафори са всъщност кодирани послания, чиято цел е да пробудят честотата на вечността в сърцето на всеки един представител на човечеството. Според принципа на Сувуя всяко същество ще бъде синхронизирано и ще бъде възстановена неговата връзка с Изначалното му аз, което сега съществува извън време-пространството като светлинка във Вечното същество. Единствено „същността” на „времето” е това, което ни отделя от безкрайния ни потенциал, и този постулат ние сме длъжни да актуализираме за доброто на всички. Сега сме едно с вечното вселенско сърце на Хунаб Ку. 2012 г. е точно сега.
Човечеството ще стане свидетел на изгрева на Шестото слънце и на новото съзнание. Великото подравняване на Трите скъпоценни камъка не е нищо друго, освен колективно синхронизирано уеднаквяване на галактическото, слънчевото и планетарното нива на съзнание. Великата синхронизация обозначава появата на критична маса човешки същества с ново съзнание, които, в контекста на галактическата общност, биха могли да превърнат колективното човешко въображение в продължение на планетарното съзнание.
Това ще повлияе хармоничното въздигане на планетарната реалност на следваща, по-висока октава. Докато Хунаб Ку смесва матриците на реалностите в четвъртото измерение на Любовта, нашата цивилизация ще бъде трансформирана в многоизмерна галактическа култура, основаваща се върху природното време и космическата телепатия, обединена в едно цяло посредством изкуството. Технологията на светлината е технология на любовта и може да бъде използвана като директен канал до Източника, за да бъде създадено нещо наистина невъобразимо. Кажете това на приятелите си. Времето не е пари. Времето е изкуство. Този космически кораб се движи с Любов.
Докато пътят на кораба приближава към безкрайната невероятност, той преминава едновременно през всяка мислима точка във всяка мислима вселена. Само избери своя отправна точка за връщане.
Пътеводител на галактическия стопаджия
Ако проследим пъстрата тъкан на историята назад във времето, можем да отбележим няколко интересни събития, които са значими скокове в мисленето и технологията. Например възникването на земеделието през неолитната революция преди около 11000 години бележи повратна точка за човечеството. Изобретяването на колелото и писмеността между 4000-3000 пр. Хр. също е пример за голям напредък на човешката технология. От друга страна, индустриалната революция, възникнала преди около 300 години, е събитие от коренно различен характер във вълната на времето. Съвсем неотдавна станахме свидетели на компютърната/информационната революция, случила се преди малко повече от 30 години.
Има няколко важни аспекта в тази картина, които следва да вземем предвид. Всеки следващ период на хармоничната времева вълна е по-къс от предходния, или иначе казано, периодите между големите възходи се скъсяват прогресивно. Всеки период на времевата вълна има свои ускорени нива, в които новите неща се случват все по-бързо и по безпрецедентни начини. Ако наложим този модел на ускорение към бъдещето, ще открием, че за минимален период от време процентът на случващите се необичайности е стъписващ.
Например през 400-дневния период на 2011-2012 г. ще преживеем повече промени, отколкото са се случили в рамките на целия цикъл. 6-дневният цикъл преди 21 декември 2012 г. ще донесе най-драматичните нива на свръхускорени трансформации. Тази критична точка ни очаква в близко бъдеще и ще повлияе върху всичко, подобно на масивна черна дупка; действително взаимодействието на различни измерения през 2012 г. ще има доста странно проявление. В последните 135 минути преди да се сблъскаме с това проявление, ще се кръстосат 18 трансформации, сравними с появата на новия живот и изобретяването на езика. Тринадесет еволюционни скока ще се извършат в последните 75 х 10-4 секунди от Големия цикъл.
Представям си как ще станем свидетели на края на триизмерното съществуване. Как ще проумеем какво е да бъдеш човек и какво означава смъртта. Нещо повече, представям си как ще разберем природата на съзнанието и ще осъзнаем какво е да бъдеш светла вибрация на вечната божествена любов. Всеки от нас ще се срещне с истинското си аз. Така ще се изпълни древното обещание, което сме дали пред самите себе си много, много отдавна, в един друг край на времето. Представям си как човешката раса съзнателно ще преживее най-дълбокото чувството за вечност. Всъщност не се съмнявам, че това ще стане, защото вече много пъти се е случвало. Ключът е да помним, че всичко е част от Единната любов. В заключение - този проект е продукт на вяра. Въображението твори реалността, затова създайте вашата реалност с въображение. Плодът е в семето. Помните ли? „Евам мая е ма хо”. Приветстваме хармонията в съзнанието и природата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар