Вибрации на мисълта или Законът на привличането

Законът за ПРИВЛИЧАНЕТО - най-МОЩНИЯТ закон

Всяка мисъл вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и всяка мисъл привлича към себе си съответстващ сигнал.

Ние наричаме този процес Закон на привличането.

Законът за привличането гласи:

Подобните неща се привличат. Можете да гледате на мощния Закон на привличането като на Вселенски управител, който следи за това всички мисли, които съвпадат да се събират.

Разбираш този принцип, когато включиш радиоприемника си и съзнателно

го настроиш на определена станция. Не очакваш музика, която се излъчва на 101 FМ да бъде приета от твоя радиоапарат, ако той е настроен на 98.6 FМ. Разбираш, че честотата на вибрациите трябва да е еднаква и Законът за привличането е съгласен с теб.

Когато преживяването ти те кара да излъчваш вибрации на желание, тогава трябва да намериш начин да се задържиш във вибрационна хармония с това желание, за да получиш неговото проявление.

Към какво насочваш вниманието си?

Всичко към което насочиш вниманието си те кара да излъчиш вибрация, а вибрациите, които излъчваш са твоето искане, което пък е твоята точка на привличане.
Ако има нещо, което желаеш и в момента нямаш, трябва само да насочиш вниманието си към него и според Закона за привличането то ще дойде при теб, защото докато мислиш за предмета или преживяването, което желаеш, ти излъчваш вибрация и тогава, според Закона точно този предмет или преживяване трябва да дойде при теб.

Ако обаче има нещо, което желаеш, което все още не е дошло при теб и ти насочиш вниманието си към факта, че него го няма, тогава Законът за привличането ще продължава да откликва на тази вибрация на нямане и ти ще продължиш да нямаш, онова, което искаш. Такъв е Законът.
Как мога да зная какво привличам към себе си?

Ключът към това да привлечеш нещо, което желаеш в своето преживяване е да постигнеш вибрационна хармония с него. Най-лесният начин да постигнеш вибрационна хармония с онова, което желаеш е да си представиш, че го имаш, да се преструваш, че то вече е част от твоето преживяване и да влееш мислите си към удоволствието от него. Като утвърдиш тези мисли и започнеш често да излъчваш тяхната вибрация, ще си в позиция, от която го допускаш в своето преживяване.
Като обръщаш внимание на онова, което чувстваш, лесно можеш да разбереш дали насочваш вниманието си към онова, което желаеш или към неговото отсъствие. Когато мислите ти вибрационно съвпадат с твоето желание се чувстваш добре - гамата на емоциите ти се състои от задоволство, очакване, нетърпение и радост. Но ако насочваш вниманието си към отсъствието на онова, което желаеш, диапазонът на емоциите ти ще се състои от чувства на песимизъм, притеснение, обезсърча-ване, гняв, несигурност и депресия.
Щом започнеш да осъзнаваш емоциите си, винаги ще знаеш дали допускаш Енергията в своя Съзидателен Процес и никога вече няма да се лъжеш относно причината нещата да се случват по начина, по който се случват. Твоите емоции са чудесна система за напътствие и ако им обръщаш внимание, ще можеш да се насочваш към всичко, което желаеш.

Получаваш това, за което мислиш независимо дали го искаш.

По силата на Вселенския Закон на привличането ти привличаш към себе си есенцията на онова, което преобладава в мислите ти. Ако нещата, които искаш преобладават в мислите ти житейското ти преживяване ги отразява. По същия начин, ако нещата, които не искаш преобладават в мислите ти житейското ти преживяване отразява тях.

Когато мислиш за нещо, ти сякаш планираш бъдещо събитие. Когато си благодарен, ти планираш. Когато се тревожиш, ти планираш. (Тревогата е използване на въображението за създаване на нещо, което не искаш.)
Всяка мисъл, всяка идея, всяко Същество и всяко нещо са изградени от вибрации, и когато съсредоточиш вниманието си върху нещо, дори и за кратък период от време, вибрацията на твоето Същество започва да отразява вибрацията на онова, към което насочваш вниманието си. Колкото повече мислиш за него, толкова повече това, което му е сродно е привлечено към теб. Този процес ще продължава да се усилва до момента, в който излъчиш различна вибрация. И когато го направиш започваш да привличаш неща, които съвпадат с новата вибрация.

Когато разбереш Закона за привличането, никога няма да си изненадан от онова, което се появява в твоето преживяване, защото ще осъзнаваш, че именно ти си го поканил чрез собствения си мисловен процес. Нищо не може да се появи в житейското ти преживяване, без ти да си го поканил с мисълта си.
Лесно е да разбереш този мощен Закон на привличането, защото той няма изключения.. Когато разбереш, че получаваш това, за което мислиш и което е също толкова важно, когато осъзнаваш какво мислиш, тогава си в позиция да упражняваш пълен контрол над собственото си преживяване.

Колко са големи разликите във вибрациите?

Ще ти дадем няколко примера. Има много голяма вибрационна разлика между твоите мисли на това какво харесваш в партньора си и мислите ти за това какво би искал да се промени в него. И връзката ти с твоя партньор отразява без изключение онова, което взема превес в мислите ти. Макар и направено несъзнателно ти буквално си измислил връзката и си я превърнал в реалност.
Желанието ти за по-добро финансово състояние не може да се сбъдне, ако често чувстваш завист към доброто материално положение на съседа си, защото вибрацията на желанието ти и вибрацията на завистта са различни.
Разбирането на вибрационната ти природа ще даде възможност лесно и съзнателно да създаваш собствената си реалност. И с времето и практиката ще откриеш, че всяко желание, което имаш, лесно може да бъде реализирано, защото няма нищо, което не можеш да бъдеш, да правиш или да имаш.
Ти извикваш, вибрационна енергия.

Ти си Съзнание.

Ти си Енергия.

Ти си Вибрация.

Ти си Електричество.

Ти си Творец.

Ти си на Гребена на мисловната вълна.

Ти си този, който най-конкретно, най-активно притег-ля и оползотворява Енергията, която създава светове и която съществува навсякъде в тази вечно еволюираща, вечно разгръщаща се Вселена.

Ти си творчески гений, който се изразява тук в тази времево-пространствена реалност на Гребена на вълната, за да отведе мисълта отвъд онова, което тя някога е била.

Въпреки че отначало може да ти се стори странно, доб-ре ще е да започнеш да приемаш себе си като Вибрационно Същество, защото живееш във Вибрационна Вселена и Законите на Вселената са основани на вибрация.
Когато съзнателно станеш едно цяло с Вселенските закони и започнеш да разбираш защо нещата откликват по начина, по който го правят, всяка неизвестност и объркване ще бъдат заменени от яснота и разбиране. Съмнението и страхът ще се сменят със знание и увереност. На мястото на несигурността ще дойде убеденост, а радостта отново ще се превърне в най-основен елемент от твоето преживяване.

Когато желанията и убежденията ти съвпадат на вибрационно ниво.
Подобните неща се привличат. За да се изпълни напълно твоето желание вибрацията на твоето Същество трябва да съвпада с вибрацията на желаното. Не е възможно да желаеш нещо, да се съсредоточаваш главно върху неговото отсъствие и след това да очакваш да го получиш, защото вибрационната честота на неговото присъствие и вибрационната честота на неговото отсъствие са две съвсем различни честоти. Другояче казано: За да получиш онова, което желаеш, желанията и вярванията ти трябва да съвпадат на вибрационно ниво.
Ето как изглеждат нещата в по-широка перспектива: ти си тук и преживяваш неща, които те карат да идентифицираш, съзнателно или не, личните си предпочитания от своята специфична гледна точка. Когато това се случва Източникът, който те чува и те обича, незабавно откликва на твоята вибрационна молба, независимо от това дали можеш да я изразиш вербално.
Без значение какво искаш и дали го искаш с думи или с бегла представа, молбата ти всеки път, без изключение, бива чута и получава отклик. Когато искаш, винаги ти се дава.

Всичко, Което Е... печели от това, че съществуваш,.

Заради твоя контакт със сегашното ти преживяване, който предизвиква в теб формулирането на конкретни желания и защото Източникът чува и откликва на молбата ти, Вселената, в която сме съсредоточени всички ние се разширява! Колко прекрасно е това!

Сегашната ти времево-пространствена действителност, сегашният начин, по който гледаш на живота- всички неща, които изграждат гледната ти точка - са се развивали в течение на безброй поколения. Не би било възможно да се проследят всички желания, заключения и перспективи, които са довели до уникалната ти гледна точка точно тук и сега. Това, което много искаме да чуеш е, че няма значение какво е предизвикало раждането на твоята перспектива, важното е, че тя съществува. Ти съществуваш, ти мислиш, ти усещаш, ти искаш - и получаваш отклик. И Всичко Което Е печели от твоето съществуване и от твоята гледна точка.

Затова твоята значимост не е под въпрос, поне не за нас. Ние напълно разбираме огромната ти стойност. Ценността ти не е под въпрос. Ние знаем, че ти заслужаваш Енергията, която създава светове да откликва на всяко твое желание. И знаем, че тя го прави, но много от вас, по много причини сами си пречат да получат именно това, което искат.

Преоткрий изкуството да допускаш, естественото си Благополучие.
Искаме да преоткриеш вродената си способност да позволяваш, на Благоденствието на тази Вселена да протича постоянно и без пречка в твоето преживяване. Ние наричаме това умение Изкуството да допускаш. Изкуството да допускаш е изкуството да спреш да се съпротивляваш на Благоденствието, което заслужаваш. Благоденствието, което е естествено, което е твое наследство, твой Първоизточник и твоя същност.

Няма предварителни курсове, които да те подготвят за това, което е представено тук. Тази книга е написана, за да започнеш да получаваш облаги на мястото, където си в момента. Точно сега ти си готов за тази информация, както и тя е готова за теб.

АЗ МОГА

Дървото на Желанията - индийска притча

 В Индия представата, която е създадена за Рая е магическо дърво, изпълняващо желания. Когато някой седне под такова дърво, всяко негово желание се осъществява веднага. И няма никакви ограничения за вида на исканията, нито време за чакане от намислянето на желанието до неговото сбъдване. Всичко става на мига...

Веднъж Човекът, надвит от умората на деня, решил да си почине под едно такова дърво, изпълняващо желанията. Легнал и заспал под сянката му, а когато се събудил, почувствал силен глад. Помислил си тогава:

- Толкова съм гладен! Ако имаше малко храна сега, за да се нахраня...

И тутакси от някъде се появила храна. Сякаш извирала от въздуха. И била невероятно вкусна! Човекът бил толкова гладен, че изобщо не се замислил от къде се е появила тази храна. Веднага я придърпал към себе си и започнал да яде...

Малко по-късно, когато вече бил заситил глада си, Човекът най-после се огледал наоколо. Чувствал се удовлетворен от храната, но в съзнанието му изникнала друга мисъл:

- Ех, сега ако имаше и нещо за пиене...

И тъй като в Рая няма ограничения, нито забрани, пред него веднага се появило прекрасно вино. Лежейки под сянката на дървото и сладостно отпивайки от виното, разхлаждан от свежия полъх на вятъра в Рая, Човекът най-после осъзнал случващото се и започнал да се удивява:

- Какво става всъщност? Спя ли още? Или тук има няколко привидения, които си правят шеги с мен?

И тъй като Дървото изпълнявало абсолютно всички желания, привиденията също се появили. Те били ужасни и отвратително жестоки. Точно такива, каквито Човекът си ги представял. Разтреперил се той от страх и си помислил:

- Сега те сигурно ще ме убият...

И те го убили.

Меморандум на едно дете

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога. 

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи „победи”.

Не се разстройвайте много, когато ви кажа „мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
 

Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „важна клечка”.

Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.

Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.

Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.

Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.

Не казвайте, че въпросите ми са „глупави” или „безсмислени”. Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.

Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, 

моля ви обичайте ме и вие!

Аз вярвам

Аз вярвам във връзката с Дома

Аз вярвам в моите деца

Аз вярвам в моя път

Аз вярвам, че не ми е за последен път

Аз вярвам в моята душа

Аз вярвам, че ме води тя

Аз вярвам в моето сърце

Аз вярвам, че влюбено, чувства се добре

Аз вярвам в световни чудеса

Аз вярвам, дишам го това

Аз вярвам в моето човечество

Аз вярвам, че добро е и човеческо

Аз вярвам във всеки един от нас

Аз вярвам в прекрасното в нас

Аз вярвам в един красив цял свят

Аз вярвам, че с усмивки е посят

Аз вярвам, че си имам добродетели

Аз вярвам, че те са моите владетели

Аз вярвам, че ще постигна лекото

Аз вярвам, полага ми се на „баницата мекот”

Аз вярвам, че родена съм с късмет

Аз вярвам, че изчистих много смет

Аз вярвам, че любовта ми е могъща

Аз вярвам, че ще купя моята къща

Аз вярвам, че имам в изобилие

Аз вярвам в моето лечебно биле

Аз вярвам в моя свят щастлив

Аз вярвам в моя мъж красив

Аз вярвам, че магьостник вечен съм

Аз вярвам в действителност, красива като сън

АЗ ВЯРВАМ, МОГА, ЗНАМ

Аз вярвам и на съмнения не ще се аз предам

Аз вярвам, че е напред  червената пътека

Аз вярвам в правата на човека

Аз вярвам , че е възможно да живеем просто, чисто и красиво

Аз вярвам, че това е право на човека и на всичко живо.

Закон за дхармата или целта на живота

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ НА ЖИВОТА...

УНИ­КАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.

И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТ­ВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.

Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която

шепотът на часовете се превръща в музика...

А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш

платно с нишки, изтръгнати от собственото ти

сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно...

Халил Джубран, „Пророкът”

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота”. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във фи­зическа форма, за да изпълним дадена цел. Поле­то на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.

Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволя­ват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, ко­ято създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъ­щери. Отново и отново им повтарях, че има при­чина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизи­телно от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се без­покоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тре­вожи. Не желая да се съсредоточавате само вър­ху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вни­манието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален та­лант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него”. В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мис­лите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.

*  *  *

Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проуме­ем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявле­ние във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни прежи­вявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.

Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първо­то условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или бо­гиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.

Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в сво­ето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по съ­щия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-до­бър от всеки друг на цялата Земя. Когато прави­те това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.

Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служи­те на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?” Когато съчетавате своята способност да проявявате уни­калния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пъ­тят за постигане на истинско изобилие.

Тук не става дума за нещо преходно: изобилие­то е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеот­дайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?”, започнете да си задава­те въпроса „Как мога да помогна?”.

Въпросът „Каква полза ще имам?” е вътреш­ният диалог на егото. Питането „Как мога да по­могна?” е вътрешният диалог на духа. Духът е оно­ва пространство във вашето съзнание, в което въз­приемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?” към „Как мога да по­могна?”, за да се издигнете автоматически над его­то и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлиза­не в пространството на духа, но простото измес­тване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?” също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, къ­дето усещате своята принадлежност към Вселе­ната.

Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете някол­ко неща.

Първото от тях е: Аз ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практику­ване на духовност.

Второто, което трябва да си обещаете, е: Ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, за­щото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността. Т.е. когато съм в състояние на блаженство.

Третото обещание е: Ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го при­ложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на сво­ите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на дру­гите.

Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проб­лем и разполагахте с колкото искате време и сред­ства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уни­кални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?”

Намерете отговора на този въпрос и го приложе­те на практика.

Открийте своята божественост, намерете уни­калния си талант, поставете го в услуга на чове­чеството и ще можете да генерирате цялото бо­гатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да въз­приемате живота си като вълшебен израз на бо­жественото - не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския сми­съл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА

ДХАРМАТА ИЛИ ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

Ще се възползвам от закона за дхармата, ка­то обещая пред себе си следното:

1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тиши­на в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, веч­но съществуване.

2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които оби­чам да върша, проявявайки уникалните си та­ланти. Когато проявявам уникалните си талан­ти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.

3. Всеки ден ще се питам: „Как да служа?” и „Как да помагам?” Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.

Закон за необвързаността

В НЕОБВЪРЗАНОСТТА СЕ КРИЕ МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА...

В МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА СЕ КРИЕ ОСВОБОДЕНОСТТА ОТ НАШЕТО МИНАЛО, ОТ ИЗВЕСТНО­ТО, КОЕТО Е ЗАТВОРЪТ НА СТАРИТЕ ОБУСЛОВЕНОСТИ.

И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕИЗВЕСТНОТО, В ПОЛЕТО НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА СЪЗИДАТЕЛНИЯ РАЗУМ, ОРКЕСТРИРАЩ ТАНЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло.

Егото поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота,

а духът наблюдава необвързано.

Мундака Упанишад

Шестият духовен закон на успеха е законът за необвързаността. Законът за необвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от на­мерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обе­динявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, каквото искате, мо­же да бъде постигнато чрез необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.

Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност про­изтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилие­то, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка нео­бходимост. Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи, самолети. Символите са преход­ни; те идват и си отиват. Да преследваш симво­лите, е все едно да завоюваш картата вместо те­риторията. Това поражда безпокойство и в край­на сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност сре­щу символи на своята същност.

Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, за­щото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие. Символите на богатството се създават спонтан­но и с лекота. Без необвързаност ние сме затвор­ници на безпомощността, безнадеждността, свет­ските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността - отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзна­нието за бедност.

Истинското съзнание за богатство е способност да получаваш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я при­добиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.

Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност. Може би ще кажете: „Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. То­гава щях да бъда финансово независим и нямаше повече да работя. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занима­вам”. Но никога не става така, никога.

Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не мо­же да дойде единствено от парите. Обвързаност­та с парите винаги ще създава несигурност, как­вито и капитали да имате в банката. В действи­телност някои от хората с най-много пари се чув­стват най-несигурни.

Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази ди­лема в мъдростта на несигурността, или мъдрост­та на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго ос­вен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпоря­дък и разложение.

Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнение оз­начава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно но­во, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.

Откажете се от своята обвързаност с известно­то, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в до­бавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усе­щания, приключения, загадки. Ще познаете ра­достта от живота - магията, тържеството, възтор­га и ликуването на собствения си дух.

Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички въз­можности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за оно­ва, което ще правите другата седмица или след­ващата година, защото ако имате съвсем ясна представа какво ще се случи и се обвържете твър­до с него, ще изключите цяла поредица възмож­ности.

Една от характерните черти на полето на всич­ки възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира без­крайност от пространствено-временни събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала ко­гато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губи­те течливостта, съзидателността и спонтанността, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като ця­ло.

Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набеляз­ването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел. Но между точка А и точка Б съществува без­крайност от възможности. С придобитото съм­нение вие всеки момент можете да смените посо­ката, ако откриете по-висок идеал или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви ос­тава открито за благоприятните възможности.

Законът за необвързаността ускорява процеса на еволюцията като цяло. Когато разбирате този закон, не се чувствате длъжни да налагате реше­ния. Налагайки решения на проблемите, вие са­мо създавате нови проблеми. Ала когато насочи­те вниманието си към съмнението и изпитвате съмнение, докато очаквате решението да се поя­ви от хаоса и бъркотията, тогава оттам ще изник­не нещо наистина приказно и вълнуващо.

Това състояние на будно внимание (вашата го­товност в настоящето, в полето на съмнението) се обединява с вашата цел и вашето намерение и ви позволява да се възползвате от благоприятна­та възможност. Що е благоприятна възможност? Тя се съдържа във всеки проблем, който срещате в живота си. Всеки един проблем съдържа семето на благоприятна възможност за постигане на още по-голяма полза. Веднъж започнали да възприемате нещата по този начин, вие се отваряте за цяла поредица възможности и с това вдъхвате живот на загадките, чудесата, силните усещания и приключенията.

Можете да гледате на всеки проблем в живота си като на благоприятна възможност за постига­не на по-голяма полза. Можете да държите вни­манието си будно за благоприятните възможнос­ти, усвоявайки мъдростта на съмнението. Когато вашата готовност срещне благоприятната въз­можност, решението ще се появи спонтанно.

Онова, което се получава в крайна сметка, чес­то бива наричано „късмет”. Късметът не е нищо друго освен обединяване на готовността с бла­гоприятната възможност. Когато двете са съче­тани със зорко следене на хаоса, ще се появи ре­шение, което ще е от еволюционна полза за вас и за всички онези, с които общувате. Това е идеал­ната рецепта за успеха и тя се основава на закона за необвързаността.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА

Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следно:

1. Днес ще се посветя на необвързаност. Ще поз­воля на себе си и на хората около себе си сво­бодата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстьпчиво своята представа за то­ва какви трябва да бъдат нещата. Няма да на­лагам решения на проблемите и с това да съз­давам нови проблеми. Ще участвам във всич­ко, без да се обвързвам с резултата.

2. Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, ре­шенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмни­телни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.

3. Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се слу­чи, ако остана открит за безкрайността от из­бори. В полето на всички възможности ще пре­живея всички радости, приключения, вълшебс­тва и загадки на живота.

Закон за намерението и желанието

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ...

НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА.

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.

В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото.

„Химн на сътворението”,  „Ригведа“

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се базира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго”.

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като, благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема, човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

* * *

Намерението е истинската сила зад желание­то. Само по себе си то е много мощно, защото представлява желание, необвързано с резултата. Желанието само по себе си е слабо, защото при повечето хора то е внимание с обвързаност. На­мерението е желание в строго съответствие с всичките други закони, но особено със закона за необвързаността, шестия духовен закон на успе­ха.

Намерението, съчетано с необвързаност, води до насочено към живота отчитане на настоящия момент. А когато действието се извършва с от­читане на настоящия момент, то е извънредно продуктивно. Вашето намерение е адресирано към бъдещето, ала вниманието ви е в настоящето. А щом като вниманието ви е в настоящето, вашето намерение за бъдещето ще се осъществи, защото бъдещето се създава в настоящето. Трябва да при­емете настоящето такова, каквото е. Да приеме­те настоящето и да отправите намеренията си към бъдещето. Бъдещето е нещо, което винаги може­те да създадете чрез необвързано намерение, ала никога не бива да се борите срещу настоящето.

Миналото, настоящето и бъдещето са все свойс­тва на съзнанието. Миналото е спомен, памет; бъ­дещето е очакване; настоящето е възприемане. Ето защо времето е движение на мисълта. Както миналото, така и бъдещето са родени във въоб­ражението ни; само настоящето, което е възпри­емане, е реално и вечно. То е. То е потенциалността за пространство-време, материя и енергия. То е безкрайно поле на възможностите, изразяващо се в абстрактни сили, като светлина, топлина, елек­тричество, магнетизъм или гравитация. Тези си­ли не са нито в миналото, нито в бъдещето. Те просто съществуват.

Нашата интерпретация на тези абстрактни си­ли ни дава познанията за конкретните явления и форми. Запомнени интерпретации на абстрактни сили създават опита от миналото, очаквани ин­терпретации на същите абстрактни сили създа­ват бъдещето. Те са свойства на вниманието като част от съзнанието. Когато тези свойства са освободени от бремето на миналото, действията ни в настоящето се превръщат в плодородна почва за създаване на бъдещето.

Намерението, основаващо се на необвързана­та свобода на настоящето, служи като катализа­тор, с помощта на който от правилно дозираната смес материя, енергия и пространствено-временни събития се получава всичко, каквото поиска­те.

Ако имате насочено към живота, отчитащо нас­тоящия момент съзнание, имагинерните спънки (каквито са над деветдесет на сто от срещаните спънки) се разпадат и изчезват. Останалите, по-малко от десет процента, могат да бъдат преоб­разени във възможности посредством еднопосоч­но намерение.

Еднопосочно намерение е свойството на вни­манието да се фиксира неотклонно в целта. Ед­нопосочно намерение означава да съсредоточите вниманието си в очаквания резултат с такава неп­реклонна целенасоченост, че да не позволявате спънките да го изтощават и разсейват. На лице е тотално изключване на всякакви спънки от ваше­то съзнание. Вие сте в състояние да поддържате непоклатимо спокойствие, бидейки отдадени страстно на своята цел. Това е силата на необ­вързаното съзнание и същевременно на еднопо­сочното, фокусирано намерение.

Научете се да използвате силата на намерени­ето и ще можете да създавате всичко, каквото по­желаете. Резултати се постигат и чрез труд и уси­лия, ала помислете за цената. Тя е стрес, инфарк­ти и нарушена функция на имунната ви система. Много по-добре е да изпълните следните пет изис­квания на закона за намерението и желанието. Ако спазвате тези пет условия за осъществяването на вашите желания, намерението ви ще генерира своя собствена сила:

1. Влезте в пролуката. Това означава да се със­редоточите в тихото пространство между мисли­те, да навлезете в тишината - онова ниво на съ­ществуване, което е вашето основно състояние.

2. Веднъж установили се в това състояние на съществуване, освободете намеренията и жела­нията си. Когато наистина сте в пролуката, там няма мисъл, няма намерение, ала вие внасяте намерението на излизане от пролуката, на мястото, където тя се съединява с мисълта. В случай че имате поредица от цели, можете да ги запишете и да фокусирате намерението си върху тях, пре­ди да влезете в пролуката. Ако желаете успешна кариера и влизате в пролуката с това намерение, то вече ще е там като леко потрепване в съзнание­то ви. Да освободите в пролуката своите намере­ния и желания, означава да ги засадите в плодо­родната почва на чистата потенциалност и да очак­вате те да разцъфнат, когато настъпи подходящо­то време. Вие не искате да изравяте семената на своите желания, за да видите дали са покълнали, или да се обвързвате твърдо с начина, по който те ще се развият. Искате само да ги освободите.

3. Останете в състояние на самоориентиране. Това означава да останете установени в съзнани­ето за истинската си същност (вашия дух, вашата връзка с полето на чистата потенциалност). Оз­начава също да не гледате на себе си през очите на света, т.е., да не допускате да бъдете повлия­вани от мненията и критиките на другите. По-лес­но ще поддържате състоянието на самоориенти­ране, ако запазите своите желания за себе си; не ги споделяйте с друг, освен ако той няма съвсем същите желания като вашите и не е тясно свър­зан с вас.

4. Откажете се от своята обвързаност с послед­ствията. Това означава да се откажете от твърда­та си обвързаност с определен резултат и да жи­веете с мъдростта на съмнението. Означава да се радвате на всеки миг от своето пътуване през жи­вота, макар и да не знаете какво ще стане.

5. Оставете Вселената да се занимава с под­робностите. Освободени в пролуката, вашите на­мерения и желания имат безкрайна организираща сила. Доверете се на тази безкрайна органи­зираща сила и тя ще подреди всички детайли вмес­то вас.

Помнете, че истинската ви природа е чисто ду­ховна. Където и да отидете, носете съзнанието за своя дух; внимателно освобождавайте желания­та си и Вселената ще се заеме с детайлите вмес­то вас.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА 

НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да оти­да. Ще поглеждам този списък, преди да се впус­на в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вяр­вайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космически­ят план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си дейст­вия. Няма да позволявам спънките да ангажи­рат и разсейват вниманието ми в настоящия мо­мент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дъл­боките, най-съкровените си намерения и жела­ния.